Решение № 198 от 20.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Панева

Членове:

Надежда Трифонова

Иван Стойчев при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора А. Б. Петрова като разгледа докладваното от Милена Панева Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200176 по описа за 2026 година

Касационното производство е образувано на осн. чл. 341 НПК по жалба на адв. С. Д., като защитник на подсъдимия Д. Д., срещу решение № 446 от 22.12.2025 г. по ВНОХД № 1107/2025 г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение.

В жалбата са изтъкнати съображения, предназначени да обосноват всяко от касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 – 3 НПК. Заявена е в тази връзка претенция, че въззивният съд се е отнесъл безкритично към формираните от първата инстанция фактически изводи, пренебрегвайки несъответствието им с доказателствата, като сам е интерпретирал доказателствения материал превратно и е подценил обясненията на подсъдимия. Оспорена е правната квалификация на престъплението, като извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост. Изложени са аргументи и за явна несправедливост на наказанието, определено при въззивната намеса.

В съдебното заседание пред настоящия състав адв. Д. поддържа жалбата, изложените в нея съображения и направените алтернативни искания. Отправя искане за изменяване на решението с определяне на наказание, свързано със срочно лишаване на подсъдимия от свобода около средния законоустановен размер.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне на въззивното решение в сила.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители заема същата позиция, настоявайки, че въззивният съд качествено и без пропуски и нарушения е изпълнил процесуалните свои задължения и е изложил съдържателни съображения в полза на утвърдената правна квалификация на престъплението. По отношение на извършената с въззивната намеса корекция в наказанието счита, че тя е съответна на разбиранията на 1 частните обвинители за справедливост, като подкрепяйки именно доживотният затвор като приложимо наказание, се позовава на показанията на свидетелите В. Й. и В. Д., от които прави извод, че убийството е предумишлено.

Частните обвинители В. С., В. А., В. В. и Д. В., редовно уведомени за датата и часа на съдебното заседание, не вземат лично участие в него.

Подсъдимият Д. подкрепя аргументите, с които защитникът му е оспорил въззивното решение. В последната си дума заявява, че съжалява за стореното и желае наказанието му да бъде смекчено.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното:

С присъда № 6 от 28.05.2025 г., постановена по НОХД № 296/2024 г. състав на Пернишкия окръжен съд е признал подсъдимия Д. В. Д. за виновен в това, че на 29.04.2023 г. в гр. П., в условията на домашно насилие умишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен начин умъртвил А. В. Д., поради което и на осн. чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 6а вр. чл.

115 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание двадесет години лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален строг режим. Приложен е чл. 59, ал. 1 НК и с оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия е възложено заплащането на направените по воденето му разноски, както и на разноските, направени от частните обвинители.

С оспореното по касационен ред въззивно съдебно решение присъдата е изменена, като е постановено подсъдимият да търпи наказание доживотен затвор при първоначален специален режим. Увеличен е размера на присъдените разноски. В останалата й част присъдата е потвърдена.

Жалбата срещу въззивния акт е частично основателна.

С част от съображенията си, предназначени да обосноват касационния повод по чл.

348, ал. 1, т. 2 НПК, защитникът не е назовавал процесуални нарушения, а е противопоставил субективното си мнение и отношението си към дадените от подсъдимия обяснения, към тяхното качество и начина, по който те следва да бъдат интерпретирани срещу съдебната оценка за надеждността им. Такъв характер има настояването, че обясненията на Д. са непреднамерени и истинни, че съответстват на веществените доказателства (останали неназовани в жалбата), че установената от съдилищата фактическа обстановка противоречи на тяхното съдържание, както и твърдението за недоказаност на приетия от обвинението механизъм на умъртвяването – чрез нанА.не на множество удари в рамките на продължителен побой. По този начин в жалбата е вложено очакване касационната инстанция да отхвърли констатациите на въззивния съд за липса на достоверна значимост на обясненията на подсъдимия относно релевантните моменти от събитията и да се съгласи със становището на защитника. Както неведнъж ВКС е посочвал, меродавността на доказателствата и доказателствените източници не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Изводите относно качествените техни характеристики и способността им да подпомогнат процеса по сигурно установяване на фактите е от изключителната компетентност на първоинстанционния и на въззивния съд.

Обстоятелството, че в конкретния случай въззивният съд се е отнесъл с недоверие към обясненията на подсъдимия не е в нарушение на процесуално негово задължение. Напротив, суверенно право на този съд е да признае достоверност или да не акредитира с доверието си съобщеното от подсъдимия, като в аналитичната си дейност не е обвързан от задължение винаги и при всякакви обстоятелства да му даде вяра. Противното би означавало да се придаде формална доказателствена сила на неговите обяснения в нарушение на забраната по чл. 14, ал. 2 НПК.

В останалата им част възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения практически се свеждат до настояването за липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата и фактите, свързани с престъплението. Твърди се в тази връзка, че подходът към обясненията на подсъдимия е необективен и те са подценени 2 чрез интерпретирането им единствено като израз на защитна позиция, а от друга страна е допуснато превратно тълкуване на доказателства и са формирани произволни изводи относно развоя на събитията, при които А. Д. е пострадала тежко и по фатален за живота й начин.

Касационната проверка не потвърждава тези оплаквания.

Въззивният съд е положил необходимите усилия по анализ и преценка на събраните доказателства, достигайки до обосновани констатации по фактите, свързани с времето, мястото, спецификите на събитието на престъплението и неговото авторство. Мотивите му са съответни на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК и недвусмислено показват, че подходът както към обвинителната теза, така и към тази, поддържана от подсъдимия, е обективен, а вътрешното му убеждение е формирано при спазване на процесуалните правила по чл. 14, чл. 107, ал. 2-5, чл. 303 и чл. 304 НПК.

Особеност на въззивния акт е, че утвърдената с него фактология на престъплението е описана като установена чрез преки доказателства, каквито по делото не са събрани, доколкото разпитаните свидетели са съобщили обстоятелства и факти, предшестващи или следващи във времето инкриминираните събития, но не и такива, свързани с начина, по който те са протекли и лицата, участвали в тях. Това обаче не е качествен проблем на решението, отнемащ от неговата стойност. Касае се за конкретно възприет подход на интерпретиране на доказателствата, критики за който не е възможно да се отправят, тъй като той не е процесуално недопустим. В поредица от съждения, логически връзки и заключения, формирани на базата на собствен и обективен доказателствен преглед, въззивният съд е формирал извод за обстоятелствата, при които е извършено престъплението. Не е допуснато превратно тълкуване на доказателствена информация, липсват логически грешки и фактически несъответствия, като на базата на наличните косвени факти този съд е направил логически издържан извод, както относно авторството на деянието, свързвайки го именно с подсъдимия, така и относно конкретните негови действия по отношение на Д., с които е предизвикал смъртта й. Това в коя от стаите е започнал побоя и дали в същото време Д. е била в леглото си или не, дали насилието се е развило само в едно от помещенията на апартамента или е бил пренесен и в останалите, са все обстоятелства без определящо значение при решаването на основните въпроси по делото, свързани с механизма на причиняване на смъртта, с авторството на престъплението и връзката му с подсъдимия, нито имат решаващ принос към преценката относно съставомерността на извършеното. По-важно е, че по категоричен начин въззивният съд е установил, че смъртоносният побой над А. Д. е бил нанесен именно в дома й в гр. П., ул. „Ю. Г.“ № 44, вх. Ж, ет. 1, ап. 139 и че е започнал по време, съвпадащо с прибирането на подсъдимия в този дом. Тези изводи, както и констатацията, че етапи от побоя са се развили в различни помещения от апартамента са в точно съответствие с доказателствата по делото, включително и с получените при огледа на местопроизшествието и документирани в съставения за това действие протокол – фактът на установяване на следи от кръв и техния характер (петна и наслоявания) в кухнята и в банята, обилни следи от кръв по стените, пода и леглото в спалнята, находката на обеца пред прага на тази стая с кървави зацапвания по нея. Като обслужващи същия извод съдът е третирал и показанията на свид. П. Д. – обосновано и в точно съответствие с изводимото от тях, че шумовете в апартамента на Д.и, окачествени от свидетелката като „страшни“, оприличени от нея, като шум от хвърляне на мебели и като от борба, са се местили в различни помещения от апартамента.

Невярно е се твърди в жалбата, че произволно и игнорирайки обясненията на подсъдимия, въззивният съд е подкрепил извода на първата инстанция, че смъртоносните травми по Д. са били нанесени именно от подсъдимия. Съставът на САС подробно се е спрял на установените многобройни телесни увреждания по трупа, тяхната локализация и тежест и се е съобразил с експертния извод, че те могат да бъдат получени по механизма на тежък побой. Фактът на тези травми и способът на причиняването им съдът обосновано е свързал с установения по делото факт на тежкото съпружеско съжителство, което Д. е имала приживе с подсъдимия. Ползвайки показанията на свидетелите В. А., В. С., А. С., Д. В., В. В. и В. П., 3

САС обосновано е приел за установено, че в течение на брака им подсъдимият е изградил спрямо починалата модел на малтретиращо поведение, като повече от десет години преди датата на престъплението я е подлагал на системен физически и психически тормоз. Като източник на ценни доказателства за отношенията в семейството и за поведението на подсъдимия към съпругата му са ползвани показанията на двете техни дъщери, ставали неведнъж свидетели на побоите, на словесните грубости, обясняващи установения по делото факт, че приживе Д. неведнъж е търсела помощ и закрила извън дома си, отсядайки с двете си деца в жилището на своите родители - потвърдено и от нейния баща В. А., както и от брат й В. С. и от неговата съпруга А. С., а така също и от свид. В. И., свидетелстващи и за това, че неведнъж А. е била с видими следи от побой по тялото, а проявите си на словесна грубост и цинизъм към нея подсъдимият не е спестявал и пред тях самите. Заключението, че показанията на тези лица са добросъвестни и точни съдът е направил след професионален анализ на тяхното съдържание, ползвайки като обективен и надежден индикатор за истинността им и факта, че само два месеца преди смъртта си А. Д. е потърсила съдебна защита срещу упражняваното от подсъдимия домашно насилие, подала е и молба до съда за разтрогване на брака си с него.

Извършеното от въззивния съд ретроспективно изследване на събитията от миналото на семейството, поставените от този съд акценти относно изградената у Д. склонност да използва в съпружеското си ежедневие екстремни форми на агресия спрямо съпругата си, целенасочено да я наранява, да я малтретира физически и вербално са позволили на САС, подобно на първата инстанция, да приеме, че механизма, по който е умъртвена Д., съответства напълно на начина, по който подсъдимият я е третирал в продължение на години, формирайки модел на агресивност, който чрез повторяемост във времето е оттренирал и стабилизирал като обичайна поведенческа реакция спрямо нея, за разгръщането на каквато не се е нуждаел от конкретен и сериозен повод.