Решение № 1427 от 11.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1427 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Ваня Ил. И. като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000502036 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищцата Р.

М. Е. М.-К. срещу Решение № 1867/11.04.2023г. по гр.д.№ 6321/22 по описа на СГС, I-26 състав, с което са отхвърлени исковете й предявени срещу Столична община, с правно основание чл.49 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата 60 000лв., представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди и на сумата 629лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на спъване на неравност на тротоар, падане на земята и получаване на телесни увреждания на 12.02.2022г. в гр.София, на ул.“Московска“ № 23, ведно с претендираната лихва за забава, като неоснователни В жалбата си твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно и постановено при допуснати процесуални нарушения, тъй като не са уважени направените доказателствени искания от ищцата, с които тя е целяла да докаже основателността на иска си. Твърди, че заключението на СТЕ е тенденциозно, поради което го е оспорила своевременно. Твърди, че не е уважено искането й за допускане на 1 допълнителна задача към назначената експертиза, което е довело до ограничаване на правото й да събере доказателства. Твърди, че приетото за установено от фактическа страна от СГС в решението не отговаря на събраните доказателства. Не били обсъдени противоречия в експертизата, за които тя е направила своевременно възражение. Твърди, че е подала молба за отмяна на хода по същество, по която съдът не се е произнесъл. Твърди, че нейно възражение не е отразено в съдебния протокол, а искането й за оглед от страна съда не било обсъдено. Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски по чл. 38 ЗА.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се оспорва същата. Твърди се, че същата e бланкетна и въззивния съд дължи произнесе само по допустимостта, валидността и наличието на противоречие с императивни правни норми. Твърди, че оспореното заключение от ищцата на СТЕ е дадено обективно и добросъвестно. Счита, че твърденията във въззивната жалба не се подкрепят и от свидетелските показания. Моли да бъде потвърдено решението.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира , че обжалваното решение е валидно и допустимо По отношение на неговата правилност по наведените във въззивната жалба оплаквания, намира следното:

Въз основа на събраните пред първата и пред настоящата инстанция доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 12.02.2022г. ищцата и свидетелят А. К., неин съжител, се разхождали в град София, минали по ул.“Раковска“, след което поели по ул.“Московска“. Свидетелят вървял на два или три метра преди ищцата, като носел две торби. Ищцата носела дамската си чанта и една торба. Била със зимни обувки с токове. Времето било хубаво, нямало сняг или лед. Изминали 20-30м. по ул.“Московска“ и в един момент свидетелят се обърнал назад и видял, че ищцата паднала на земята. На самото падане свид. А. К. не е бил 2 очевидец. Според него ищцата се спънала в тротоарна плочка, която била на по-ниско ниво. Плочката била леко спукана, счупена. До мястото бил входа на сграда, а тротоарната плочка се намирала зад бетонова шахта. Ищцата паднала по лице, била обезобразена, цялата в синини, в кръв, обезобразена. С помощта на хора, които минавали наблизо, свидетелят изправил ищцата. Тя седнала наблизо на една пейка за 10-15мнути, докато свидетеля й купи вода и мокри скърпи от близка аптека. Носът на ищцата бил изкривен, лицето й било в кръв. Ищцата му споделила, че има болки в лицето, боли я лявото рамо, боли я навсякъде. Тъй като тогава имало протести, решили да не викат линейка и лека – полека се придвижили до ИСУЛ. По пътя лицето на ищцата посиняло. В болницата им казали, че лявото рамо на ищцата е счупено, искали да й правят операция, но тя отказала. Ищцата се лекувала и възстановявала в домашни условия в продължение на месец и половина, и разчитала изцяло на грижите на сина си и на свидетеля. След това започнали рехабилитация, за да се възстанови, но според свидетеля тя все още има болки в рамото, чието движение не е напълно възстановено. Носът й е изкривен след инцидента. Получила и рана под мишницата, която миришела лошо и се наложило и нея да обработват.

Пред първата инстанция е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на представените документи от прегледи и лечение на ищцата, както и след личен преглед на същата, от които се установява, че на 12.02.2022 г. ищцата е прегледана в УМБАЛ „Царица Йоанна”, Спешно отделение, като в листа за преглед е описана основна диагноза: Счупване на горния край на раменната кост (хумерус). Ищцата била консултирана с травматолог, поставена й е превръзка тип Дезо за 35 дни и са и предписани обезболяващи медикаменти, които да приема при нужда. Консултирана е и със специалист УНГ, като при прегледа е установено: нос със съсИ. кръв. При палпация няма данни за крепитации. Оток на носа в корена му. На същата дата е извършено и образно изследване представляващо рентгенография на череп-фас и профил. Според вещото лице, липсват убедителни данни за фрактура на носната кост, възможно е хрущяла на носа да е бил счупен, но това не се вижда на този вид изследване, тъй като то отразява само счупване на кости. Процесния инцидент, ищцата е получила следните увреждания: Контузия на лицето с кръвонасядане на долните клепачи на двете очи, оток и кръвонасядане на носа, травматично кръвотечение от носните проходи, 3 кръвонасядане външно от левия устен ъгъл. - Счупване на раменната кост на лявата ръка в горния й край. - Контузия с охлузване на лявото коляно външно.

- Контузия с травматичен оток на десния глезен. Счупването на раменната кост на лявата ръка е причинило на ищцата трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни. Установените травми по лицето в съвкупност са причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмата на лявото коляно й е причинила болка. Травмата на десния глезен й е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Механизмът на получените увреди е вследствие на директен контакт на увредените зони с терена. Паднала е директно по лице, без защитен механизъм да се предпази с ръце. На ищцата е проведено консервативно лечение, изразяващо се в имобилизация на счупената лява раменна кост с ортеза за 35 дни. След сваляне на имобилизацията ищцата е провела курс по физиотерапия и рехабилитация за възстановяване на функцията на лява раменна става. Периодът на възстановяване при ищцата е продължил около 4 месеца, което кореспондира със средностатистическите срокове за възстановяване при такъв вид увреди и проведено лечение. През периода на имобилизация, ищцата е била с фиксиран ляв горен крайник и е изпитвала затруднение при санитарно битовото си самообслужване, и се е нуждаела от помощ. От показанията на свид. А. К., син на ищцата се установява, че тя била обслужвана през цялото време на обездвижването от съжителя и сина си – къпане, храна и тоалетна и това я притеснявало много.

Изпитвала силни болки.Сринала се психически, отказвала да общува и да спортува, не излизала навън.

Трайни последици от получените травми са ограничен обем движение в лява раменна става при активно повдигане настрани от 80 градуса и пасивно повдигане на лявата ръка настрани от 90 градуса, при норма 180 градуса и изкривяване на носната пирамида на ищцата надясно. В приложената медицинска документация по делото няма данни за наличие на декубитусна рана, но според експерта такава може да се получи при залежаване поради липсата на добро кръвообращение.

От заключението на изслушаната пред СГС съдебно-техническа експертиза се установява, че тротоара, където се твърди, че е паднала ищцата, е с ширина 2 м., и е в добро състояние без видими неравности и частично напукани тротоарни плочки и без следи от скорошен ремонт. В дясно от 4 входа на сградата, пред която се твърди инцидента, се намират две шахти.

Първата - с размери 1,5м./0,8м. е собственост на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД. и се намира на 0,5м. от цокъла на сградата и е покрита с три бетонови капака. Няма видими неравности , като капаците са на нивото на тротоара. Тя е част от електроразпределителната инфраструктура, която задължително се изпълнява под тротоарите, съгл. чл. 3 от Наредба №8 /28.07.1999г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места. Не е видно да са извършване ремонти на тази част от тротоара.

Втората шахта - с размери 1,2/0,7м е покрита с два отваряеми метални капака до цокъла на сградата, а на него има отвор, също с два отваряеми метални капака. Обкантването на шахтата от източната част /посока бул. „Г.С.

Раковски” - „Царска градина”/ е изпълнено без тротоарни плочки и пълнежа е обрушен без видими пропадания. В предната част на шахтата обкантването е изпълнено на около 5 см от капаците. Обкантването от западната част /посока бул. „Царска градина” - „Г.С. Раковски”/ е от ивични троторни плочки, като първата на 15 см от цокъла е с нарушена нивелация и стърчи на 2,5см от нивото на тротоара. Шахтата с металните капаци е част от сградата на ул.

„Московска“ № 23, служи за обслужване на сутерена и е изградена през 1959г.

Според вещото лице няма допуснати нарушения на техническите норми на безопасност при тяхното изграждане и експлоатация.

Пред въззивната инстанция, с оглед наведено възражение за допуснато процесуално нарушение е допусната и поставена допълнителна задача на техническата експертиза, която да извърши точни замервания на установените разлики в нивата на тротоарните плочки и шахтите. Според заключението на тази експертиза, неоспорена от страните, съгласно приложената снимка, около бетоновата шахта, обкантена с метална рамка и покрита с три бетонови капака, собственост на „ЕРМ-Запад“ ЕАД са монтирани правоъгълни плочи, представляващи правоъгълна бетонна ивица широка приблизително 5-7 см.

Правоъгълните плочи, означени на снимката от вещото лице с №№ 1,3,4,5 са по-ниски приблизително с един сантиметър, от квадратни плочи, означени на същата снимка с №№ 6,7,8,9 и 10. Правоъгълна плоча с № 11 е по-висока с приблизително 5 милиметра от квадратна плоча № 12. Бетонната шахта е 5 обкантена с метална рамка, която е по-висока от правоъгълните плочи, монтирани около нея с 5 милиметра. В с.з. вещото лице уточнява, че разликата, която е посочена, като 1 сантиметър е възможно да варира с половин сантиметър.

С оглед изложените фактически констатации и искания на ищеца, следва да бъде направен извод, че предявеният иск намира правното си основание в чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД.

За уважаване на иска с посоченото правно основание е необходимо доказване, че са налице противоправни действия на лице, на което ответникът е възложил изпълнението на задължение по закон и вследствие на което ищецът е претърпял вреди, като пряка и непосредствена последица.

Отговорността на възложителя е обективна и безвиновна. Тежестта на доказване на тези обстоятелства е на ищеца.

Твърденията на ищцата в исковата молба се състоят в това, че тя се е спънала на тротоарна плочка, която е била на по-високо ниво със съседната и е била счупена. В уточняваща си молба от 23.11.2022г. ищцата твърди, че тази неравност се намира между квадратни и правоъгълни тротоарни плочки, като вторите опасват шахтата на „ЕРМ-Запад“ ЕАД, а шахтата била посочена само като ориентир. Твърди, че с наличието на тази неравност е нарушено задължението на ответната община да поддържа тротоарните настилки в безопасно за пешеходците състояние.