Разпореждане № 143775 от 16.11.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 143775 гр. София, 16.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г.А като разгледа докладваното от Г.А Частно гражданско дело № 20231110161528 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, във връзка с чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.

Подадено е заявление от „****************** ООД срещу М. А. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ***************************, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от общо 600,00 лева (шестстотин лева), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 08.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 70,91 лева (седемдесет лева и 91 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 22.12.2021 г. до 23.05.2022 г., сумата 115,67 лева (сто и петнадесет лева и 67 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.03.2022 г. до 01.09.2023 г., 318,91лева (триста и осемнадесет лева и 91 стотинки), представляваща договорна неустойка за период от 22.12.2021 г. до 23.05.2022 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260,00 лева (двеста и шестдесет лева).

Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем № 610287/22.12.2021г.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за кредит.

По отношение на чл. 7 от договора, вр. чл. 33, ал. 1 от Общите условия от договора клаузата представлява неустойка, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна 1 лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка, платима разсрочено заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.

Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа за добросъвестност. Уговорена по този начин неустойката задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение, което я прави неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, защото създава съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията. Така и очевидно клаузата не цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. пар. 1 ДР от ЗПК.

Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.

Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираната неустойка, а в останалата част следва да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК.

Така мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „****************** ООД, ЕИК 202531869, против М. А. Д. с ЕГН: ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане на следните суми: сумата от 318,91лева (триста и осемнадесет лева и 91 стотинки), представляваща договорна неустойка за период от 22.12.2021 г. до 23.05.2022 г. по Договор за паричен заем № 610287/22.12.2021г. между страните.

УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от 2 влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3