Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2964 от 10.06.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1192/2026
Вид
Определение № 2964
Подписан
10.06.2026
В сила
10.06.2026
Състав
Галина Чавдарова, Ралица Каменова, Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2964 гр. Варна, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20263100501192 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1, срещу решение №412/06.02.26г., постановено по гр.д. №8738/25г. на ВРС, с което ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД е осъдено на основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на П. Я. Д. сумата от 312,35 евро, представляваща неизплатено обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 23.05.2025г., около 08:00 часа, при движение по бул. Цар Освободител, застрахователно събитие по Застрахователна полица №***************** за застраховка „Каско“ за лек автомобил марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. №*******, за което е образувана Щета №*******************., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 01.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Същата отговаря на изискванията на чл. 260, т.1-4 и 7 и чл.261 ГПК. В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Като се позовава на заключението на вещото лице намира за неправилен използвания от ВРС метод за осредняване стойността за ремонт в сервиз, притежаващ сертификат за качество, и сервиз без сертификат за качество. Счита, че възстановяването на автомобили извън гаранционния срок следва да се извършва в масово използвани сервизи , а сервизите, притежаващи сертификат за качество, били около 5 % в област Варна. Счита, че следва да се присъди стойност за възстановяване в сервиз, притежаващ сертификат за качество, само ако е доказано, че автомобилът е възстановен в такъв сервиз. С оглед декларираните от ищеца обстоятелства за вида на подменените детайли и незаплащане на труд за това, счита, че стойността за възстановяване не следва да е по-висока от 714,20лв. Счита, че 1 несъобразяването на ВРС с факта на възстановяване на автомобила, който е от значение за действителния размер на вредата, обуславя неправилност на решението. Моли да бъде отменено решението, като искът бъде отхвърлен.

Моли да му бъдат присъдени разноски. Не се сочат и представят нови доказателства, които да бъдат събрани във възз.инстанция.

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна П. Я. Д., действащ чрез адв.Г., е постъпил отговор, с който счита решението за правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Не се сочат и представят нови доказателства, които да бъдат събрани във възз.инстанция.

В срока за отговор на депозираната въззивна жалба е постъпила и насрещна въззивна жалба, подадена от П. Я. Д., срещу решение №412/06.02.26г., постановено по гр.д. №8738/25г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на разликата над присъдената сума от 312,35 евро до пълния предявен размер от 362,62 евро, представляваща неизплатено обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 23.05.2025г., застрахователно събитие по Застрахователна полица №***************** за застраховка „Каско“ за лек автомобил марка и модел „Тойота Ярис“ с рег.№*******, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 01.07.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

Жалбата е депозирана в срока на отговор на депозираната въззивна жалба по чл.263, ал.2 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.261 ГПК. В жалбата е наведено оплакването за неправилност и незаконосъобразност на решението. Излага, че съдът не е изложил мотиви за извършеното осредняване на стойностите по вариант 2 и 3 на заключението на вещото лице, което противоречало на чл.386, ал.2 и чл.400, ал.2 КЗ. Счита, че съдът не се е съобразил със съдебната практика и вариантът с части втора употреба е неприложим, тъй като употребяваните части са с неясен произход и неясен остатъчен ресурс, което не гарантира пълно възстановяване на автомобила и годността му за експлоатация. Счита, че за правилното определяне на средната пазарна цена следва да се включи и варианта с оригинални части. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, като бъде уважен иска. Не се сочат и представят нови доказателства, които да бъдат събрани във възз.инстанция.

В срока за отговор на насрещната възз.жалба от възз.страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, не е постъпил отговор.

Предвид допустимостта и редовността на въззивните жалби и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане допустими и редовни въззивна жалба, подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг:

Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1, и насрещна въззивна жалба, подадена от П. Я. Д., срещу решение №412/06.02.26г., 2 постановено по гр.д. №8738/25г. на ВРС.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с.з. на 07.07.2026г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД се връчи препис от отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3