Определение № 3723 от 23.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3723 гр. София, 23.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002102169 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 267162/01.03.2023г., подадена от А. А. Д., В. Ц.

А. и А. Ц. Д. чрез процесуалния им представител адв. Ц. М. от ВАК, срещу решение № 260051/10.01.2023г. по в.гр.д. № 5551/2020г. на Софийски градски съд, ІІІ-В въззивен състав, с което :

-е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частите, с които е допуснато да се извърши съдебна делба между А. А. Д., В. Ц. А., А. Ц. Д. и Надежда И. Д. върху УПИ VІ295, находящ се в кв. 38 по регулационния план на [населено място], местност „Х. Б.“ с графично изсчислена площ 453 кв.м. и с площ по документи 470 кв.м. и намиращата се в този имот едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 48.8 кв.м., при квоти за парцела: по 1/12 ид.част за А. Д., В. А. и А. Д. и 9/12 ид.части за Надежда Д. и за едноетажната жилищна сграда: по 2/12 ид.части за А. Д., В. А. и А. Д. и 6/12 ид.части за Надежда Д.; в частта, с която е отхвърлен искът за делба на имотите по отношение на Ц. Л.

Д., починал на 04.03.2018г. и заместен от наследниците си по закон В. Ц. А. и А. Ц. Д.; в частта, с който е отхвърлен искът за съдебна делба на А. А. Д. по отношение на С. М. Б. и е прекратил производството по делото в тази част;

-е прекратено производството по отношение на А. А. Д.;

-е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на В. Ц. А. и А. Ц. Д. на посочените имоти по отношение на С. М. Б.;

-е оставена без разглеждане въззивна жалба с вх.№504156/06.03.2020г., подадена от С. М. Б. и И. В. И. срещу решението на първоинстанционния съд в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между А. А. Д., В. Ц. А., А. Ц. Д. и Надежда И. Д. върху посочените имоти като процесуално недопустима и въззивното производство в тази част е прекратено.

1

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че основният въпрос по делото, който не намира отговор в обжалваното решение, е за нищожността на извършените от Ц. Л. Д. прехвърляния с договори за замяна на ¾ ид.части от парцела срещу съдомиялна и на 1/16 ид.част от къщата срещу телевизор, а впоследствие и на продажбата на други 11/16 ид.части от къщата поради симулативност; че въззивният съд не се е произнесъл по отношение на сделките със С. Б. и Надежда Д. по предявения инцидентен установителен иск за нищожност на договорите за замяна като привидни и заобикалящи закона (забраната на чл. 33 ЗС), които въпроси според касаторите имат съществено значение за спора, доколкото при уважаване на исковете за нищожност на оспорените сделки имотите биха останали в патримониума на Ц. Д., респ. на неговите наследници. Позовават се на решение №18 от 03.02.2015г. по гр.д.№4619/2014г. на ВКС.

Посочват, че по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗС само когато за отчуждителя-съсобственик е безразлично на кого ще прехвърли собствеността си, той следва да съблюдава предвидения в закона ред за изкупуване от съсобственика, като сделките, които удовлетворяват това изискване, са покупко-продажба и замяна срещу родово определени вещи, каквито считат че са съдомиялната и телевизора. Позовават се на решение №413 от 26.05.2010г. по гр.д.

№2636/2008г. на ІІІ г.о. на ВКС. Твърдят, че като деца на починалата на 25.05.2016г. В. А.

П. не са знаели за извършването на посочените сделки, тъй като не са поддържали отношения с баща си от години и като трети лица за атакуваните сделки разполагат с възможност и без ограниченията на чл. 164 и чл. 165 ГПК да доказват намеренията на страните по сделката и евентуално извършване на плащане предвид твърденията, че прикритата сделка е покупко-продажба.

Посочват, че нищожността е релевирана от тях с нарочен иск, а освен това и съдът следва да следи служебно за нея, тъй като нищожността за извежда от императивни правни норми, в какъвто смисъл т. 3 от ТР №1/2010г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2009г.; определение №223/2010г. по гр.д.№1696/2009г. на ІV г.о. на ВКС, като съдът дължи произнасяне в последните две хипотези и при служебно произнасяне относно нищожността в мотивите към съдебния акт, а не в диспозитива (решение №776-1992г. по гр.д.№412/1992г. на ІV г.о. на ВС).

Навеждат доводи, че е налице позоваване и на чл. 26, ал. 1, трета алтернатива ЗЗД, доколкото поддържат значителна липса на еквивалентност на насрещните престации, преценката за която считат, че следва да бъде извършена именно при съобразяване на преследваната от страните цел, удовлетворяване на значим допустим от закона интерес.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК съделителят Надежда И. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.П. В. от САК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, 2 който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството е за делба във фазата по допускане.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е взел предвид следните факти и обстоятелства, за които между страните не съществува спор:

В. А. П. и Ц. Л. Д. са бивши съпрузи, като сключеният между тях на 07.03.1970г. граждански брак е прекратен с развод по силата на решение от 24.08.1988г. на Софийски районен съд, 8 състав по гр.д.№514/1987г., влязло в сила на 15.06.1989г. По време на брака на 24.02.1971г. (н.а.№143, том V, н.д.№806/1971г.) М. Д. Т. е продала на сина си Ц. Л. Д. Ѕ ид.част от празно дворно място в [населено място], кв.Х. Б., (което е идентично с процесния УПИ VІ-295), като на същата дата е продала останалата Ѕ ид.част от имота на дъщерите си Л. Л. Д. и М. Л. Д.. Безспорно е, че именно в този имот в периода 1974-1976г. е построена процесната жилищна сграда. След прекратяването на брака на 02.12.2004г. (н.а. №189, том І, рег.№4621, дело №164/2004г.) М. Л. Д. и К. С. А. са дарили на Ц. Л. Д. собствената си ј ид.част от УПИ VІ-295 без построените в имота сгради, а на 24.04.2014г. (н.а.№85, том ІІІ, рег.№3711, дело №403/2014г.) Л. Л. Д., Т. Ф. А., М. Г. В., А. Ф. И. и Х. Ф. Б. са продали на Ц. Л. Д. своята ј ид.част от УПИ VІ-295 без построените в имота сгради. След извършването на тези разпоредителни сделки на 26.05.2014г. (н.а.№21, том ІV, регистър 4746, н.д.

№522/2014г.) Ц. Л. Д. е прехвърлил на С. М. Б. собствените си ѕ ид.части от УПИ VІ-295 по договор за замяна срещу съдомиялна машина, марка Мидеа, а на 24.02.2015г. (н.а.№177, том І, регистър 1567, н.д.№154/2015г.) е прехвърлил на С. М. Б. 1/16 ид.част от построената в УПИ VІ-295 едноетажна жилищна сграда по договор за замяна срещу Full HD Led телевизор модел LG 42LB580V.

На 24.02.2015г. (н.а. №178, том І, рег.№1570, н.д.№155/2015г.) Ц. Л. Д., М. Л. Д., Л. Л. Д., Т.

Ф. А., М. Г. В., А. Ф. И. и Х. Ф. Б. са продали на съсобственика си С. М. Б. 11/16 идеални части от построената в УПИ VІ-295 едноетажна жилищна сграда, след което на 02.04.2015г.

(н.а.№181, том І, рег.№2615, н.д.№145/2015г.) С. М. Б. е дарила на непълнолетната Надежда И. Д. 1/100 ид.част от собствените си ѕ ид.части от едноетажната жилищна сграда и от дворното място, в което тази сграда е построена, а именно УПИ VІ-295 и на същата дата (н.а.№182, том І, рег.№2616, н.д.№146/2015г.) е продала на Надежда И. Д. 99/100 идеални части от собствените си ѕ ид.части от едноетажната жилищна сграда, както и от дворното място, в което тази сграда е построена, а именно УПИ VІ-295.

На 22.05.2015г. В. А. П. е предявила иск за делба срещу Ц. Л. Д., С. М. Б. и Надежда И. Д. с искова молба с вх.№8643, с твърдението, че жилищната сграда, построена в УПИ VІ-295 по регулационния план на [населено място] за кв.Х. Б. е придобита по време на брака като построена върху имот, закупен от Ц. Л. Д. след сключването на брака (1/2 идеална част от УПИ), но изцяло с трансформация на нейни лични средства, дарени й от нейните родители и близки. Твърди, че сградата е построена в периода 1974-1975г., като по време на строителството ответникът Ц. Л. Д. е бил осъден и изтърпявал наказание лишаване от свобода, т.е. не е участвал с труд и средства при строежа, като тя вложила в строителството 3 лични средства. Твърди, че и прехвърлената на 24.02.1971г. Ѕ идеална част от дворното място е изключителна нейна собственост, тъй като цената е платена с нейни лични средства, дарени й от нейни близки.

На 25.05.2016г. В. А. П. е починала, като с определение от 06.10.2016г. първоинстанционният съд е конституирал на нейно място наследниците й по закон А. А. Д.

(син), В. Ц. А. (дъщеря) и А. Ц. Д. (син), които с молба от 12.04.2017г. са уточнили предявения иск за делба, поддържайки твърденията за трансформация на лично имущество при придобиването на имота. Уточняват, че А. А. Д. се е отказал от наследството на своята майка В. А. П., като представят доказателства, че отказът е вписан в особената книга на Софийски районен съд под №1205/14.10.2016г. Предявяват инцидентен установителен иск за нищожност на сключените от Ц. Л. Д. и С. М. Б. договори за замяна като привидни и заобикалящи закона (чл. 33 ЗС), като твърдят, че не са знаели за сключването на тези договори, тъй като не поддържат отношения с баща си от години. Оспорват правото на собственост на Надежда И. Д. като поддържат, че сключените между Ц. Л. Д. и С. М. Б. договори са нищожни поради накърняване на добрите нрави поради липса на еквивалентност на насрещните престации, а при условията на евентуалност правят възражение за унищожаемост на тези договори по смисъла на чл. 31, ал. 1, вр. ал. 2 ЗЗД с твърдението, че са сключени от лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си.

Твърдят, че Ц. Л. Д. поради дългогодишна алкохолна зависимост е претърпял промени, които са довели до органично-мозъчна промяна на личността.

Приемайки възраженията за недействителност за неоснователни първоинстанционният съд е допуснал имотите до делба между съделителите А. Д., В. А., А. Д. и Надежда Д., като е отхвърлил иска за делба по отношение на Ц. Л. Д. и С. М. Б..

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил, че на 21.04.2015г. в Софийски районен съд е постъпила искова молба за делба с вх.№6353, въз основа на която е образувано производство по гр.д.№22011/2015г. по предявен от Надежда И. Д. срещу В. А.

П. иск за делба на УПИ VІ-295, находящ се в кв. 38 по регулационния план на [населено място], местност „Х. Б.“, ведно с построената в този имот едноетажна жилищна сграда при позоваване от страна на ищцата на същите действия на разпореждане с този имот, които са посочени и в исковата молба, подадена на 22.05.2015г. от В. А. П.. Съобразено е също така, че в производството по гр.д.№22011/2015г. В. А. П., а след нейната смърт и наследниците й по закон, са въвели и поддържали идентични доводи и възражения за недействителност на извършените от Ц. Л. Д. разпоредителни сделки, както и доводи за наличие на трансформация на лично имущество от страна на В. А. П. при придобиване на правата върху имота по време на брака й с Ц. Л. Д..

Изводите на въззивния съд за недопустимостта на постановеното от първоинстанционния съд решение по допускане на делбата са основани на обстоятелството, че с решение №367171 от 21.03.2018г., постановено по гр.д.№ 22011/2015г. по описа на СРС, Второ г.о., 126 състав, представено в производството пред въззивния съд, имотът (УПИ VІ-295 ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда) е допуснат до делба между съделителите Надежда И. Д., В. Ц. А. и А. Ц. Д., при което съдът е разгледал всички наведени доводи за 4 наличие на трансформация на лично имущество, както и възраженията за недействителност на извършените от Ц. Л. Д. разпоредителни сделки и е приел същите за неоснователни.