Решение № 916 от 14.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. Пловдив, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от В. Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330206895 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-3389-000488/06.03.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Пловдив 06 РУ - Пловдив, с което Ц. Г. П., с ЕГН: ********** е санкционирана с глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на осн. чл. 175,ал.3, пр.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

Жалбоподателката Ц. П. с жалбата моли съда да отмени процесното НП.

В съдебно заседание не се явява, като процесуалния й представител адв. В. излага съображения за отмяна на НП и се претендира присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна, 01 РУ при ОД на МВР-Пловдив, в писмено становище, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства намира и приема следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Срещу жалбоподателката Ц. Г. П. е издаден Акт за установяване на административно нарушение, за това, че на 20.12.2023 г. около 15:00 ч. управлявала в гр.Пловдив, на бул.“Марица“ до № 160 собствения си лек автомобил "Ауди А5" с рег. номер ** **** **. Била спрян за проверка от полицейски автопатрул, в чийто състав бил свид. Г. С.. В хода на проверката и след направена справка се установило, че автомобила "Ауди А5" с рег. номер ** **** ** бил служебно дерегистиран от 07.11.2023 г. По тази причина срещу П. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 140, ал.1, пр. 1 от ЗДвП. С резолюция производството било прекратено, а материалите изпратени на РППловдив за извършено престъпление. Държавният обвинител обаче отказал образуване на досъдебно производство и отново върнал преписката за издаване на НП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя С. доколкото той лично е възприел действията по управление на МПС. Съдът ги възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че са налице данни за извършено от жалбоподателката П. от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място е управлявал собственото си МПС, без същото да е било регистрирано по надлежния ред.

Въпреки това, в случая не се установява субективната страна на деянието по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, а именно – същото да е извършено виновно по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. За да бъде извършено виновно деяние, то нарушителят следва да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за обстоятелствата релевантни за нарушението.

В конкретния случай в автоматизираната информационна система на МВР е било отбелязано прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Установява се обаче, че жалбоподателката не е била уведомен за прекратената регистрация, а и въззиваемата страна не представи доказателства за противното.

Ето защо съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за това, че жалбоподателката П. е извършила от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, то същевременно не се установи, че е извършила същото виновно.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно, доколкото не се установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение.

2

Останалите доводите в жалбата за незаконосъобразност на НП, настоящата инстанция не ги споделя. Ясно е описано мястото на извършване на нарушението и начина за това. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В конкретния случай жалбоподателя е могъл да разбере вмененото му нарушение.

По отношение на въпроса с отнетите контролни точки, категорична е практиката на касационната инстанция в това отношение, като отнемането на контролни точки не е административно наказание. То настъпва по силата на специален акт – Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Наредбата е издадена на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП и детайлизира уредбата относно правоспособността на водачите на МПС и отчета на извършените от тях нарушения чрез въведения контролен талон с контролни точки. Отнемането на контролни точки се извършва не със самото издаване на наказателното постановление, а въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като списъкът с нарушенията и броят на отнемани контролни точки за всяко от тях са изчерпателно посочени в самата наредба. Отнемането на точки е само една последица от извършеното нарушение, която възниква ex lege, а моментът на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление. С наказателното постановление само се констатира последицата, но отнемането не е самостоятелно наказание и не се налага с наказателното постановление.

Отнемането на контролни точки е подзаконово регламентирано и е пряка последица от наложената санкция по издаденото наказателно постановление, като това отнемане няма самостоятелно съществуване и не подлежи на съдебно оспорване.

По изложените съображения НП следва да се отмени.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат на жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско 3 възнаграждение в размер на 400 лева. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателката в пълния претендиран размер, като е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено изцяло и в брой. По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила при сключване на договора и при разглеждане на делото, за хипотеза като процесната, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес до 1000лв., минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв. По делото се установи, че адв. В. е участвал в рамките на две съдебни производства като процесуален представител на жалбоподателката.

Отчитайки тези обстоятелства, съдът приема, че на жалбоподателя следва да се заплатят съдебни разноски за адвокатски хонорар на адв. В. по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в размер на 400 лв./така ,както и се претендира от него/ Така определеният размер кореспондира с минималните възнаграждения за адвокат по цитираната Наредба и във вр. с чл. 36, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата и неголямата фактическа и правна сложност на процесния казус.

В този смисъл направеното възражение на санкционния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя по смисъла на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, съдът намира за неоснователно и затова не следва да се уважи.

Правната уредба на присъждането на разноски по ЗАНН препраща към разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, в структурата на което е част административнонаказващият орган, а това е ОДМВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 от ЗМВР - така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. дело № 7758/2018 г. на ВАС.

Ето защо и поради горните мотиви, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-3389-000488/06.03.2024 г., 4 издадено от Началник сектор в ОДМВР-Пловдив 06 РУ - Пловдив, с което Ц.

Г. П., с ЕГН: ********** е санкционирана с глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на осн. чл. 175,ал.3, пр.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на Ц. Г. П., с ЕГН:

********** сумата от 400 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5