Решение № 8947 от 15.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 39366/2023
- Вид
- Решение № 8947
- Подписан
- 15.05.2024
- Състав
- МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.153 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 110, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 318, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 8947 гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20231110139366 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу М. А. Н. по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1867,44 лв. - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к „Красно село“, бл. 34, вх. А, ет. 1, ап. 1, за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2022г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к „Красно село“, бл. 34, вх. А, ет. 1, ап. 1, тъй като ответницата, в качеството си на собственик на посочения имот, се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимирана да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като на същия била издадена заповед за изпълнение, но ответницата депозирала възражение. Поддържа, че след образуването на заповедното производство, ответницата е платила сумата от 1 538,60 лева, вследствие на което е останала непогасена главница в размер на 1 867,44 лева. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответницата, с който твърди, че е извършила плащане в полза на ищеца, в размер на 1 538,60 лева, като поддържа, че изрично е посочила кои задължения погасява с внесената сума /обстоятелство, с което ищецът не се съобразил при отразяване на плащането/, позовавайки се на чл. 76 ЗЗД и на тълкувателна практика на ВКС по този въпрос. Въвежда възражение за настъпила погасителна давност 1 относно задълженията, възникнали до 16.02.2020 г., като в тази връзка твърди, че производството е недопустимо. Оспорва да е собственик на процесния имот, като твърди, че задължено лице по претендираните от ищеца суми, е съпругът , с кого била разведена, считано от 2006 г., като поддържа също, че не обитава жилището и не e титуляр на партидата. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която той да има качеството на потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
С Нотариален акт от 12.12.2006г. имот, находящ се в гр. София, ж.к „Красно село“, бл. 34, вх. А, ет. 1, ап. 1 е бил прехвърлен на Стоимен Величков Ганев, като М. А. Н. е запазила пожизнено право на ползване върху същия. С оглед горепосоченото тълкувателно решение се извежда, че в тази хипотеза потребител на топлинна енергия се явява вещният ползвател на имота, а не голия собственик. Без значение е кой фактически обитава имота, доколкото не е налице облигационно-правна връзка между него и ищцовото дружество, така отново според ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК. Единствено такова правоотношение за владелеца, съответно държателя на имота би могло да възникне 2 при подаване на заявление-декларация до дружеството за смяна на партидата на негово име, за което не са били представени доказателства. Записването на име на лице като получател на издадени от дружеството фактури не доказва в необходимата за процеса степен, че това лице е абонат на дружеството.
С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответницата е имала качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Красно село“, бл. 34, вх. А, ет. 1, ап. 1.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация 3 и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване са били изведени следните обстоятелства: че ищецът е доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от 2 751,50 лева, 27,76 лева за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.02.2020г. – 28.02.2022г., че размерът на лихвата за забава по претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлиза на претендираните от ищеца с исковата молба суми.
В отговора на исковата молба на ответника е направено възражение за погасяване на вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението е подадено на 17.02.2023 г., поради което в този момент е прекъснато течението на погасителната давност.
С оглед горното и съгласно ССчЕ непогасени по давност са вземания за топлинна енергия в общ размер на 1918,25 лв., за лихва върху главницата за топлинна енергия – 290,15 лв., за дялово разпределение – 27,76 лв., за лихва върху главницата за дялово разпределение – 4,13 лв.
В хода на процеса на 03.05.2023г./заповедното производство/ е било осъществено плащане от страна на ответника на сумата в общ размер от 1538,60 лв. Съгласно чл. 76 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не 4 е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Според чл. 76, ал. 2 ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
На първо място следва да се посочи, че това не се отнася до задълженията за разноски в процеса, тъй като до приключването му с влязло в сила решение те остават недължими и размерът им е неопределен, съответно не следва да се приспадат от извършени плащания.
В мотивите на т.1 от ТР № 3 от 27.03.2019г. по т.д. №3/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС е посочено, че: По отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.
Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1b57d88-82f7-4858-b38c-95ae40f1e13d