Определение № 1271 от 27.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1271 гр. София, 27.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

П. Н. Славчев

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20261100601972 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава 22 от НПК във вр. чл. 250, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. М.К., повереник на П. Т. П. срещу Разпореждане № 351 от 09.01.2026 г. по НЧХД № 15327/2025 г. на СРС, НО, 94-ти състав, с което съдът е прекратил наказателното производство.

С въззивната жалба се иска отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В депозираната въззивна жалба се застъпва становище, че Софийския районен съд неправилно е прекратил наказателното производство и е приел, че описаните факти в частната тъжба не представляват твърдения за осъществен състав на престъпление по чл. 170, ал. 4 от НК или на друго престъпление от Особената част на НК. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд за наличието на гражданскоправен спор.

В жалбата са изложени аргументи, че е извършено неправилно тълкуване на понятията „жилище“ и „ползване“, както и се сочи, че всъщност причината ЧТ да не обитава имота е именно противоправното присъствие на дееца – С.Р., в него. Твърди се, че деянието осъществено от последната, е продължено престъпление по чл.170, ал. 4 от НК, тъй като от придобиването на имота и въпреки отправената покана чрез ЧСИ на 22.10.2025 год., частният тъжител е лишен от възможност да ползва същият за жилищни нужди, тъй като той е зает от лице през правно основание. Повереникът на ЧТ е изложил и възражение срещу подхода на съда относно възприемането на казуса като гражданскоправен спор, като се сочи, че предявеният иск по чл.108 от ЗС пред граждански съд срещу С.Р., не изключват ангажирането на наказателната отговорност на последната по чл.170, ал. 4 от НК. В заключение, по същество 1 се иска от въззивният съд да провери атакуваното разпореждане и същото да се отмени, като незаконосъобразно.

Софийският градски съд, като съобрази изложените от тъжителя доводи и служебно провери правилността на атакуваното разпореждане, намира за установено следното:

Постановеният съдебен акт по същество се явява такъв, който подлежи на въззивен контрол по реда на глава 22 от НПК съгласно разпоредбата на чл.

250, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК. В този смисъл и подадената жалба е отправена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, подадена е в законоустановения срок на обжалване, поради което и същата се явява процесуално допустима.

За настоящето произнасяне не е налице необходимост от разглеждането на депозираната молба в открито съдебно заседание с пР.ване на страните.

Разгледана по същество, жалба на ЧТ е неоснователна.

За да постанови обжалваният акт, Софийският районен съд е приел за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Софийски районен съд е образувано въз основа на молба, заведена с вх. № 157049/05.05.2025 г., депозирана от П. Т. П. по НЧХД № 8079/2023 г. по описа на СРС, НО, 136 състав, с която се иска последният да бъде конституиран като частен тъжител наред с Л.К.. С протоколно определение от 27.10.2025 г. по НЧХД № 8079/2023 г. по описа на СРС, НО, 136 състав, съдът е приел, че молбата има характер на тъжба и е постановил молбата да се докладва да заместник - председателя на СРС и ръководител на Наказателно отделение за преценка дали са налице основания за образуване на ново производство от частен характер. Именно въз основа на тази молба е било образувано наказателно производство по НЧХД №15327/2025 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 94 състав.

С разпореждания от 31.10.2025 г. и от 24.11.2025 г., като е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, съдията - докладчик по делото е оставил същата без движение и е указал на тъжителя да отстрани констатираните нередовности. В изпълнение на дадените указания от частния тъжител П. П. чрез адв. М. К. от САК са депозирани уточнителни молби с вх.

№№ 374689/14.11.2025 г., вх. № 376167/17.11.2025 г. и вх. № 408868/12.12.2025 г. В тъжбата и в депозираните допълнителни молби, тъжителят П. П. е изложил твърдения, че лицето, против което е подадена тъжбата - С.А.Р.-П., обитава недвижим имот - апартамент № 22, находящ се в гр. София, Столична община, район Слатина, ж.к. „Гео Милев“, ул. ****, включително и към датата на придобиването на имота от него и при знание на това обстоятелство. Изложени са фактически обстоятелства, че през 2023 г. Л.

П. К., собственик на имота и майка на тъжителя П. Т. П., връчила покана на С.А.Р.-П. да освободи имота и да й предаде ключовете от жилището. Въпреки връчената покана С.Р. - П. не освободила имота. Л. П. К. депозирала пред Софийския районен съд частна тъжба с твърдения за извършено престъпление 2 по чл. 170 ал. 4 НК, въз основа на която било образувано наказателното производство по НЧХД № 8079/2023 г. по описа на СРС, НО, 136 състав. Р. П. продължала да обитава имота и към дата 02.04.2025 г., когато по силата на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 177, том I, рег. № 1912, нотариално дело № 138/2025 г. на нотариус Е. Братоева с рег. № 547 в регистъра на Нотариалната камара, Л. П. К. дарила на тъжителя П. Т. П. притежаваните от нея 3/4 идеални части от горепосочения недвижим имот. След придобиване на правото на собственост на горепосочения недвижим имот, П. Т. П. подал молба, заведена с вх. № 157049/05.05.2025 г. по НЧХД № 8079/2023 г. по описа на СРС, НО, 136 състав (въз основа на която е образувано процесното НЧХД), с искане да бъде конституиран в качеството на частен тъжител в наказателното производство наред с Л. П. К..

На 17.04.2025 г. П. Т. П. подал и искова молба с правно основание чл.

108 от Закона за собствеността, както и изпратил нова покана чрез частен съдебен изпълнител до С.Р. - П. да освободи имота, която й била връчена на 22.10.2025 г. Въпреки изпратената нова покана, Р. - П. отново не освободила жилището. Частният тъжител е посочил, че не е обитавал имота нито към датата на придобиването му, нито към момента на изпращане на покана до Р. П., нито към датата на подаване на исковата молба по чл. 108 ЗС, а имота се обитава преимуществено и постоянно от С.Р. - П..

Софийският районен съд, анализирайки фактите в депозираните молби и частна тъжба, е възприел че липсват твърдения за осъществен състав на престъпление, поради което и е прекратил наказателното производство. В обжалваното разпореждане, първостепенният съд е заключил, че фактите не могат да бъдат квалифицирани по чл. 170 ал. 4 НК, нито по друг състав на престъпление от Особената част на НК, тъй като тъжителят П. П. като собственик на имота (и то на ¾ ид.ч. от него), сам е изложил твърдения, че не го обитава и не го ползва за задоволяване на жилищни нужди, както и че лицето, против което е подадена тъжбата - С.Р. - П., вече се е намирала в имота и го е обитавала към момента, когато тъжителят е придобил правото на собственост. Софийският районен съд е направил изводи, че по отношение на тъжителя П. не е налице засягане на правото му да обитава необезпокояван имот, който той ползва за задоволяване на жилищните му нужди. Решаващият съд е намерил, че изложените твърдения единствено сочат за наличие на гражданскоправен спор кое лице да ползва спорния недвижим имот, тъй като правото на собственост и включените в него правомощия (владение, ползване и разпореждане) не са обект на защита от разпоредбата на чл. 170 ал. 4 НК. В атакуваното разпореждане, районният съд е изложил подробни мотиви относно понятието „жилище“ по смисъла на чл.170, ал. 4 от НК, както и е анализирал систематичното място на престъплението в НК, отношенията които защитава и необходимите елементи от обективна и субективна страна за неговата съставомерност на плоскостта на фактите, изложени в тъжбата.

Предвид изложеното, съдията - докладчик е намерил, че в тъжбата и уточнителните молби не са изложени твърдения за осъществен състав на престъпление по чл. 170 ал. 4 НК, нито за друго престъпление от Особената 3 част на НК. На основание чл. 247б, ал. 2, т. 1 вр. чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК е прекратил наказателното производство, тъй като деянието, описано в тъжбата, не съставлява престъпление.

Съобразно гореизложената фактическа обстановка, която настоящият състав приема за установена по делото и формира следните правни изводи:

В производствата от частен характер функцията на частната тъжба следва да очертае предмета на доказване в наказателния процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия/подсъдимата в тях, респективно да отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК. Освен, че тъжбата следва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, тя следва да описва и конкретните обстоятелствата на твърдяното престъпление. В този смисъл е изрично предвиденото в закона правомощие на съдия-докладчикът да прекрати наказателното производство, в случаите на чл.250, ал.1 от НПК, което от своя страна му вменява задължение да провери дали в тъжбата са изложени обстоятелства за установено действие, което да съставлява на престъпление.

В процесната хипотеза, настоящият съдебен състав споделя изводът на районния съд, че изложените фактически обстоятелства в тъжбата и депозираните молби, не покриват признаците на престъпление от частен характер и конкретно на престъпление по чл. 170, ал. 4 от НК от обективна страна.

Нормата по чл. 170 от НК защитава неприкосновеността на жилището, а не правото на собственост, което следва и от систематичното място на престъплението в глава III „Престъпления против правата на гражданите“ от особената част на Наказателния кодекс, а не в глава V „Престъпления против собствеността“. Под жилище, по смисъла на чл. 170 от НК, следва да се разбира помещение, което се обитава постоянно или временно от едно или повече лица за живеене. Обстоятелството, чия собственост или съсобственост е помещението, което се ползва за жилището, е без значение. Защитава се само този, който живее постоянно или временно в него. В този смисъл е и нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от КРБ, която също защитава неприкосновеността на жилището и неговия обитател: „Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона“ и „Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.“.

В нормата на чл. 170, ал. 4 от НК, законодателят е предвидил отговорност за лице, което отказва да напусне жилището въпреки изричната покана в случаите, когато то правомерно се намира в него /жилището/. Освен това за да е налице съставомерно деяние по посоченият текст е необходимо жилището да е „чуждо“, т.е. в което деецът не може да пребивава на определено правно основание (собственост, наем, др.), както и е необходимо лицето, което обитава жилището, да е дало изрично съгласие на дееца да 4 влезне в жилището (т.е. влизането в жилището да е осъществено със съгласието на държателя). Отказът да се напусне жилище след покана, е елемент от състава на престъплението по чл. 170, ал. 4 от НК и за да бъде извършено това престъпление е необходимо деецът да е влязъл в жилището със съгласието на държателя. Едва тогава, при оставането на дееца, след тази покана за напускането на жилището, може да се приеме, че е осъществено посоченото престъпление. От субективна страна престъплението по чл. 170, ал. 4 от НК може да се осъществи с пряк умисъл, като дееца следва да съзнава, че извършва действия, нарушаващи неприкосновеността на жилището.

В настоящия случая, самият тъжител пред Софийски районен съд е потвърдил изрично, че в нито един момент не е обитавал процесният имот, въпреки че е собственик на ¾ ид.ч. от него. Той не го е обитавал и към момента на придобиването на собствеността върху него, като е уточнил в молбите си, че С.Р. е живеела там, още когато то е било предходна собственост на Л.К., т.е. Р. е обитавала жилището и този факт е бил известен на ЧТ.