Решение № 140 от 14.11.2019, Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер:

140 14.11.2019 г. град

Хасково

Хасковски окръжен съд наказателен състав

На осми октомври година:

2019г.

В открито заседание в състав:

Председател:

Стратимир Димитров

Членове: Боряна Бончева

Красимир

Димитров

Секретар: Веселена Караславова

Прокурор: Делчо Лавчев като разгледа докладваното от чл. съдия

Кр. Димитров в.н.о.х.д.№ 218 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 13 от 18.02.2019 г., постановена по н.о.х.д.№ 39/2018 г., РС Хасково е признал подсъдимия Д.Т.Ц. за виновен в това, че на 02.02.2016 г., в град Х., ул. „Б.“ се заканил на Р.В.И. ***, с убийство (извадил пистолет и го насочил с думите „Ей ***** ******, сега ще ти напълня главата с олово“, „******, ако ти видя грозната физиономия още веднъж тук, ще ти напълня главата с олово“), и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, предл. 1-во, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за изпитателен срок от 3 години. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия Р.В.И. сумата в размер на 700 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на извършването му - 02.02.2016 г. до окончателното й изплащане, а иска, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 5 000 лева, като неоснователен - отхвърлил. В тежест на подсъдимия са били възложени и разноските в производството.

Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия, който я обжалва с доводи, че е постановена в нарушение на чл.303, ал. 2 НПК.

Събраните по делото доказателства не доказвали по несъмнен начин обвинителната теза, която се основавала най-вече на показанията на пострадалия И.. Не се установявал важен елемент от обективната страна на деянието – заканата да може да възбуди основателен страх. Сочи се наличието на необоснованост на изводите поради допуснати пропуски в анализа на доказателствата в тяхната взаимна връзка. В тази насока се твърди противоречие на извода за виновност със събраните обективни данни за здравословното състояние на подсъдимия, който имал установено сериозно психическо заболяване, а това водело до липса на категоричност дали към инкриминираната дата е бил вменяем и дали към момента на процеса е бил в състояние правилно да възпроизвежда случилото се и да носи наказателна отговорност. Поддържа се, че независимо от наличието на съдебно-психиатрична експертиза, важно значение имал разпита на експерта в съдебно заседание, който посочил, че подсъдимият значително време преди деянието не е бил наблюдаван, не е било ясно дали приема или не лекарства и липсва информация за здравословното му състояние. При хронично заболяване биполярно разстройство с периоди на манийни прояви, лекарят изрично заявил, че не може да се ангажира при липса на наблюдение и при липса на информация за евентуално лечение, към момента на извършване на деянието дали подсъдимият е бил вменяем. Самият факт на притежание на газов пистолет сам по себе си не можел да установи обективен елемент на извършеното изпълнително деяние. От показанията на свидетелката Г. и от прочетените в с.з. показания на свидетеля В. се установявало наличието на конфликт между Ц. и свидетеля В., които спорели за някакъв багаж. Докато Г. говорела за употреба на оръжие от страна на подсъдимия и отправянето на заплахи, подобни описания липсвали в показанията на В.. На тази основа се изтъква, че свидетелката Г. лъжела поради свой собствен конфликт с подсъдимия и негативни настроения спрямо него. Не намирали логично обяснения и други обстоятелства по случая: Г. побягнала и се отдалечила от мястото на конфликта, но не и самия В.; впоследствие жалба до полицията подал само В., но не и пострадалия Р.И.. От поведението на последния, който напуснал мястото на деянието в спокойно състояние, можело да се заключи, че у него не е бил възбуден основателен страх. Отправя се искане за постановяване на оправдателна присъда.

Участващият във въззивното производство прокурор изразява становище за законосъобразност на съдебния акт и предлага да бъде потвърден. Показанията на пострадалия И. не били единствените, като се подкрепяли от показанията на свидетелките М. и Г.. Доказвало се, че подсъдимият притежава закупено газово оръжие и използването му в конкретната ситуация било от естество на възбуди основателен страх. Със заключенията по приетите съдебно-психиатрични експертизи се установявало, че подсъдимият бил в състояние да носи наказателна отговорност.

В своя защита подсъдимият Ц. заявява, че не е извършил деянието. В последната си дума подчертава, че свидетелите говорели неистини и апелира към съда да не ги взема предвид.

Във въззивното производство е разпитана свидетелката П.Г. и на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 НПК са прочетени показанията на свидетеля И.В., дадени на досъдебното производство.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Районният съд е пристъпил към постановяване на присъдата при изяснена фактическа обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства, въз основа на които е изградил обосновани изводи, досежно съставомерността на извършеното от подсъдимия Ц. престъпление по чл. чл. 144, ал. 3, предл. 1-во, вр. ал. 1 НК, за което му е било предявено обвинение.

От разпитите на свидетелите Р.И., А. Н.,

М. М., К.

К., М. Н.,

П.Г. и И.В. (последните прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 НПК); от проведените очни ставки в с.з.; от приетите по делото заключения на двете съдебно-психиатрични експертизи, изготвени от вещите лица д-р Й.

М. и д-р Л. М.; от приобщените писмени доказателства по реда на чл. 283 НПК, както и от обясненията на подсъдимия, се установяват всички съставомерни признаци на деянието.

Подсъдимият Ц. живеел в къща с дворно място на ул. Б. № **, гр. Х. Заедно с него съвместно живеела на фактически начала и свидетелката М.

М. През лятото на 2015 г. Ц. позволил на негов познат, свидетелят И.В., да ползва и временно да обитава малка постройка, разположена встрани от основната жилищна сграда. Причината за това настаняване били временни проблеми, които В. имал с родителите и нямало къде другаде да се подслони. Когато Ц. дал съгласието, двамата с В. се разбрали, че последният ще спазва определени правила – да не води чужди хора в имота, да няма пиянски сцени и да не води жени там. В началото на септември, 15.09.2015 г. В. позвънил на Ц. и го попитал дали може да доведе в къщи една негова позната – свидетелката П.Г., на което подсъдимият отговорил че няма нищо против. Вечерта В. и Г. пристигнали, поседели известно време при Ц. и М., след което излезли и се преместили в помещението. На следващия ден Г. отново се върнала и влязла в пристройката при В.. М., която по това време била бременна, се усъмнила, влязла в пристройката и заварила В. и Г. полусъблечени в интимни занимания. М. се възмутила и помолила двамата веднага да напуснат. Г. излязла и се качила в лек автомобил „Шкода“, с който била пристигнала преди това, към нея се присъединил и В., който взел багаж от първа необходимост, но оставил и някои свои вещи в пристройката. При напускането се разбрали, че В. ще ги посети на по-късен етап и ще си прибере нещата. Минало известно време, но свидетелят така и не дошъл, а Ц. няколко пъти правил опити да се свърже с него и да го убеди да дойде и да си вземе вещите. Тъй като това не се случило, след около 4 месеца М. решила да ги изхвърли, тъй като очаквала дете и имала планове за пристройката.

По същото време със средства от продажбата на наследствени земи тя купила за съвместно ползване лек автомобил „Ленд Ровър“. След Нова година В. решил най-сетне да отиде и да се прибере нещата и двамата заедно със свидетелката Г. на 02.02.2016 г. отишли до имота на Ц., но не открили никой там. По това време подсъдимият и свидетелката М. се намирали в Д., където имали уговорена среща със свидетеля К.

К. Той се занимавал с извършването на ремонти, а Ц. и М. имали намерение на ремонтират къщата и пристройката за лични нужди. Докато разговаряли с К. на едно кафене, Ц. получил обаждане от Г., която го уведомила, че се намира пред имота му и е дошла, за да приберат вещите на свидетеля В.. Подсъдимият отговорил, че в момента се намират в Д., но до 20 минути могат да се приберат в Х. и да уредят въпроса. Г. заявила, че ги чака на адреса и Ц., М. и К. потеглили с лекия автомобил „Ленд Ровър“. Шофирала М., а Ц. седял на мястото отдясно до нея. Той носел със себе си газов пистолет марка „GAP – Italy“, калибър 9 мм, сериен № **** N ******, който закупил една седмица преди това. Скоро пристигнали в Х. и когато наближили адреса на ул. Б., свидетелят К. помолил да го свалят наблизо, за да си купи кафе и цигари, докато те оправят въпроса с Г.. К. слязъл, отишъл до магазин, разположен наблизо и си купил кафе и цигари. В това време М. спряла автомобила пред къщата, в която живеели с Ц. и пред която ги чакала свидетелката П.Г.. М. свалила страничния прозорец на нейното шофьорско място и започнала да разговаря с Г.. В този момент на мястото пристигнал с червен автомобил и свидетеля И.В., който слязъл от колата и застанал до страничния прозорец на подсъдимия Ц.. М. обяснила на Г., че е изхвърлила вещите на В. от пристройката. Това предизвикало недоволство от страна на Г. и В. и постепенно разговора прераснал в скандал, като всички започнали да повишават тон и взаимно да си крещят. М. заявила, че ще се обади на полицията, при което Г. се обърнала и забързано тръгнала надолу в посока към Градската градина. И.В. също се отдалечил от мястото. Докато всички се карали на известно разстояние зад лекия автомобил „Ленд Ровър“ била спряла свидетелката М.

Н., привлечена от шума и спора. Тя видяла как П.Г. и М.

М. спорят през отворения прозорец на колата.

Същият ден, на

02.02.2016 г. в ранния следобед, свидетелят Р.И. имал намерение да посети свой познат, който живеел в посока ул. Б., след Икономическия техникум. Решил да отиде пеша до къщата на своя познат, тъй като не разполагал с неговия телефон. Когато пристигнал, установил, че няма никой в къщата и решил да се върне обратно по същия път, по който дошъл в посока към ул. Б..

Вървейки, трябвало да мине близо до дома на подсъдимия. Именно на връщане от там видял свидетелката П.Г., която познавал от преди и в този момент тичала срещу него. И. я поздравил и се спрял, като я попитал какво става. Г. била видимо разтревожена и му обяснила, че някакъв човек я заплашвал. Попитал я какво става и тя му обяснила набързо, че малко преди това двамата с неин познат на име И.В. отишли до къщата на Ц., за да приберат лични вещи, но избухнал скандал. В този момент до тях спрял джипа „Ленд Ровър“, управляван от свидетелката М. М. и подсъдимия Ц., който седял до шофьорското място. До този момент И. не познавал Ц. и никога не се бил срещал с него. Подсъдимият свалил страничното стъкло на колата и през него се обърнал към Г. с думите „Това ли ти е рекетьора? Сега ще видите какво ще стане“, след което извадил изпод якето си носеният от него газов пистолет и го насочил към И., който се намирал на разстояние около 1.5 – 2 метра, с думите „Ей, ***** *****, сега ще ти напълня главата с олово!“ И. искал да избегне свадата с Ц. и му отговорил „Ти нормален ли си?“, след което му обърнал гръб и се опитал да се отдалечи надолу по улицата. Тогава Ц. се обърнал към М. и й казал „Карай върху него, мини да го смачкаме“. Джипът потеглил бавно и се изравнил с И., като подсъдимият отново през прозореца насочил пистолета към свидетеля и му извикал „*****, ако ти видя грозната физиономия още веднъж тук, ще ти напълня главата с олово!“, след което колата ускорила и се скрила от погледите им. И. потърсил Г. и я намерил в двора на една къща на ул. Б., където тя се била скрила. Малко по-късно същия ден И., В. и Г. се срещнали и обсъдили какво да правят по-нататък. Решили да сигнализират в полицията, като В. изготвил и подал жалба от свое име.