Определение № 838 от 03.07.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 838 гр. София, 03.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500617 по описа за 2025 година

Делото е изпратено на СОС по подсъдност от СГС.

СГС е бил сезиран с въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство Е. Е. К. срещу Решение № 14451 от 28.08.2023 г., постановено по гр.д. № 6801/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 42-и състав, с което е отхвърлен предявения от нея срещу СГС иск, с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 7 от Конституцията на РБ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.

С определение № 10676 от 02.06.2025 г. по възз. гр. д. № 4267/2024 г. по описа на СГС производството по същото дело е прекратено и делото е изпратено на СОС по подсъдност.

Съображенията на съда да постанови този акт са следните: обстоятелството, че ответник по предявените искове е СГС е основание за отвод на всички съдии, които правораздават в СГС; в този смисъл е нормата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ; предявеният иск не попада в приложното поле на ЗОДОВ, но чл. 7, ал. 2 от същия закон следва да се приложи по аналогия.

Настоящият съдебен състав не споделя горното становище поради следните съображения:

Ищецът не предявява искове по ЗОДОВ.

1

Това означава, че в него са неприложими разпоредби от този закон, доколкото процесуални норми не се прилагат по аналогия. Те са от публичен ред, поради което тълкуването им е стриктно.

Недопустимо е да се тълкуват разширително, като им се приписва съдържание, каквото те нямат. В този смисъл е трайната съдебна практика, обективирана напр. в Определение № 127 от 25.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 352/2015 г., II т. о., ТК, Определение № 108 от 11.09.2009 г. на ВКС по ч. н. д. № 421/2009 г., III н. о., НК, Решение № 453 от 9.11.2012 г. на ОС - София по в. гр. д. № 101/2012 г., Определение № 2049 от 1.09.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2250/2022 г. и др.

Поради това и с оглед систематичното тълкуване на чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав намира, че процесуалната норма на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ следва да се прилага само по отношение на съдебни производства за обезщетение по ЗОДОВ, като е недопустимо прилагането й по аналогия за определяне на подсъдността на други граждански дела с различен предмет, каквото е настоящото. В същия смисъл е трайната практика на САС, обективирана напр. в Определение № 1932 от 31.07.2024 г. по в.ч.гр.д.

№ 761/2024 г. на Софийския апелативен съд.

Следователно, Софийският градски съд неправилно се е позовал на неприложима правна норма, за да изпрати делото по подсъдност на Софийския окръжен съд.

Отделно от това, излагането на доводи, свързани с наличие на основания за отвод на всички съдии от СГС е недопустимо, предвид строго личния характер на отвода. Право на докладчика по делото и на останалите членове на въззивния състав, на който делото е разпределено за разглеждане, е да преценят дали са налице обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 1-5 ГПК /решение № 10963 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2217/2023 г., VIII о./. С още поголямо основание това важи за обстоятелства по т. 6 /на каквито в случая се е позовал състава от СГС/, доколкото те не са конкретно и изчерпателно посочени в процесуалния закон, а и не винаги имат външно възприемаеми обективни измерения. Поради това e недопустимо конкретен съдия да преценява дали са налице основания 2 за отвод на други негови колеги и да взема решения за подсъдността на делото въз основа на тази своя преценка.

Доводи за процесуална икономия също не могат да бъдат аргумент за извод, че делото следва да бъде препратено на най-близкия родово компетентен да го разгледа съд. Както се обоснова по-горе, не е в правомощията на състава да предполага дали и други съдии биха се отвели от разглеждане на делото. Напълно е възможно следващ съдия, на когото бъде разпределено делото, да не се отведе и да го приеме за разглеждане. Освен това вече голяма част от съдиите в СГС са се отвели от разглеждането на делото, т. е. евентуални отводи на останалите им колеги не биха забавили съществено разглеждането му.

С оглед гореизложеното, делото е подсъдно на Софийския градски съд, а той не е имал основание да го препраща по подсъдност на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ.

Ето защо, следва да бъде повдигнат спор за подсъдност между Софийския окръжен съд и Софийския градски съд на основание чл.

122 от ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 617/2025г. по описа на Софийския окръжен съд, образувано по въззивна жалба с вх.

№ 262301 от 21.09.2023 г. по описа на СГС, съответно вх. № 7273 от 01.07.2025 г. по описа на СОС.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред АС – София между Софийски окръжен съд и Софийски градски относно местната компетентност за разглеждане и произнасяне по въззивна жалба на Е.

Е. К. с вх. № 262301 от 21.09.2023 г. по описа на СГС, съответно вх.

№ 7273 от 01.07.2025 г. по описа на СОС срещу Решение № 14451 от 28.08.2023 г., постановено по гр.д. № 6801/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 42-и състав, с което е отхвърлен предявения от нея срещу СГС иск, с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 7 от 3

Конституцията на РБ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.

ДЕЛОТО да се изпрати на Софийски апелативен съд за произнасяне по спора за подсъдност.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4