Решение № 788 от 04.08.2020, Районен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н И Е

№

Гр. Добрич, 04.08.2020г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публичното съдебно заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА при секретаря Здравка Й., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д. № 3657 описа за 2019 г. на Добричкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на С.П.С. с ЕГН **********, чрез адвокат Хр. Х., с която срещу Областна Дирекция на МВР - Добрич със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „М. Горки” 12, с ЕИК *********, представлявана от Директор на Областна дирекция на МВР – Добрич, старши комисар Н. П., са предявени обективно съединени искове, за осъждане на ответника да заплати на ищеца (след допуснато изменение по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК) следните суми: 1185,67 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 09.10.2016. год. до 09.10.2019 год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението – иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР и 145,22 лева, представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода от 09.10.2016. год. – 09.10.2019 год., считано от датата на изискуемостта до 09.10.2019 год. - иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. Претендират се сторените разноски.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства и твърдения: Ищецът е служител на ОД на МВР - Добрич. В периода от 09.10.2016 год. – 09.10.2019 год. е заемал длъжността „***“ и „***“ - мл.инспектор, група „ООР“ РУ – Г. Т. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 часа до 06.00 часа и с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От месец 08.2016г. са издавани протоколи от Директора на ОД на МВР - Добрич и графици от Началник Първо РУ – Д. за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016г., в сила от 2.08.2016г.), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато е имало в предходен период (съгласно Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014г.). Налице е празнота в нормативната уредба на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007г., с последващи изменения). В съответствие с чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В исковата молба са посочени дните положен нощен труд през процесния период и е описан начинът, по който ищецът е формирал претенциите, следствие превръщането на часовете нощен труд в дневен.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове и настоява за отхвърлянето им.

Противопоставените от ответника възражения се основават на следните обстоятелства:

През процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР за изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители. В чл. 179, ал. 4 от ЗМВР законодателят изрично е посочил, че извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР. Именно поради спецификата на работата на държавни служители - полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 и т. З от ЗМВР. За тях са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.

ЗМВР е специален закон, който урежда изчерпателно статута на държавните служители в МВР. По отношение на държавни служители - полицейски органи е неприложима НСОРЗ, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба - Наредба №8121з-776/2016г., в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.

Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ.

В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно. Съгласно ал. 5 на чл. 187 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Но извънреден труд е налице само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното работно време, което не е налице в конкретния случай. Тъй като за ищеца е установено сумарно отчитане на работното време, той следва да докаже, че е изработил за съответния отчетен период повече от нормативно установеното работно време. Само в този случай за преобразувания труд от нощен в дневен може да се претендира за зачитането му за извънреден труд и съответно за заплащането му. Всеки положен от ищеца час труд своевременно му е заплащан, което се доказва от приложените платежни бележки.

Установява се от графиците за дежурства, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. В такъв случай, ответникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.

Ограничението в Наредба № 8121з-592/2015г. и Наредба №8121з-776/2016г. е служителите, работещи на смени, да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143. Напълно необосновано е препращането по аналогия към чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. В случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между 22 - 6 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лева, т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.

Ответникът счита, че за периода 09.10.2016г. – 10.10.2016г. искът е недопустим, поради настъпила давност, а за периода 11.10.2016г. - 09.10.2019 г. искът е неоснователен и недоказан. Изтъква, че четвъртото тримесечие на 2019г. - месеците октомври, ноември и декември, не е приключило, което не може да даде пълна представа за отработените часове по смисъла на чл. 187, ал. 3, изречение първо от ЗМВР. Ответникът навежда и довода, че ищецът не може да претендира едновременно заплащане на допълнителното възнаграждение за нощен труд от 0,25 лева на час и на такова за извънреден труд за същите часове.

Счита, че трудът, положен между 22.00-6.00ч., следва да бъде отчитан само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не и да се трансформира в дневен и да се претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Претендират се и сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсулско възнаграждение.

Дообричкият районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорен между страните по делото е фактът, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника ОДМВР - Добрич, възникнало на основание ЗМВР, по силата на което е заемал длъжностите „***“ и „***“ - ****, група „ООР“ РУ – Г. Т., като e е престирал труд по утвърдени протоколи и графици, включително в периода между 22.00 часа и 6.00 часа, при режим на труд на смени с продължителност 12 часа, при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. По делото са приети като писмени доказателства утвърдени Протоколи - Приложение №6 към чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници от държавните служители, работещи на смени в РУ-В.Т., в т.ч. и ищеца, през исковия период.

Въз основа съставените от ответника отчетни форми назначеното по делото вещо лице е дало заключение, неоспорено от страните, според което за времето от 09.10.2016 год. до 09.10.2019 год., ищецът е положил нощен труд общо 1576 часа, представени по тримесечие. Установено е, че при сумираното отчитане на работното време през тримесечните периоди в рамките на процесния период работодателят не е извършвал преобразуване на часовете нощен труд в дневни. На ищеца е заплатена сумата от 1387,82 лева за положените от него действително отработени (без превръщане на часовете нощен труд в дневни) 398 часа извън редовното работно време. От данните за действително отработеното от ищеца по график в рамките на процесния период, следствие превръщане на нощните часове в дневни, се установява, че от ищеца има положен труд извън редовното работно време от общо 398 часа, в т.ч.70 часа са заплатени и 166 часа (само от превръщане на нощни часове в дневни) са неотчетени и дължимото възнаграждение за тях е 1185,67 лева – също неотчетено и неплатено. Считано от месеца, следващ тримесечието, до датата на подаване на исковата молба обезщетението за забава, определено от размера на законната лихва, възлиза, според изчисленията на вещото лице, на 145,22 лева. По поставения от ответника въпрос експертът е докладвал, че за процесния период от ищеца са отработени нормативно определените часове за зачитане и заплащане на извънреден труд от превръщане на нощния труд в дневен. Вещото лице е изготвило и втори вариант на заключението си, съобразявайки чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, действала в периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., според който паричната равностойност на часовете положен и неотчетен извънреден труд, след преобразуване на нощни към дневни, е в размер на 1185,67 лева, а размерът на законната лихва възлиза на 145,22 лева.