Решение № 282 от 16.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20251100500212 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, вх.№ 63719/16.12.2024г. по описа на ЧСИ М.Б., преписката по която е с вх. № 1889/08.01.2025 г. по описа на Софийски градски съд, депозирана от М. И. В., ЕГН **********, чрез адв. И.А. - САК, срещу Постановление за отказ за прекратяване на изп. дело № 20188380401235 от 09.12.2024 год. на ЧСИ М.Б., с което ЧСИ е отказал прекратяване на производството по Изпълнително дело № 20188380401235.

В жалбата се сочат подробно оплаквания за неправилност и противоречие със законовите разпоредби на атакувания акт на ЧСИ. Отправя се искане обжалваният акт да бъде отменен, а изпълнителното дело да бъде прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се поддържа, че изпълнителото производство е образувано на 03.04.2018 г., а първата молба от взискателя за действия по делото е депозирана пред ЧСИ Б. на 14.12.2020 год. с вх. 69596, като се твърди, че са изминали повече от 2 години от образуване на делото. Твърди се, че втората молба от взискателя е с вх. № 21216 от 20.05.2024 год., като през това време не са извършвани изпълнителни действия, извършвани са само справки в НАП и трудови договори, изпращане на покани, които не са изпълнителни действия. Сочи се, че по изпълнителното дело от образуването му има постъпили две молби от взискателя с посочени на тях входящи номера на ЧСИ Б., като се твърди, че съществува период от повече от две години, в който не са 1 поискани изпълнителни действия от взискателя, като извършваните действия по връчване на покана за доброволно изпълненне и справки не са изпълнителни действия. Излага се, че по изпълнителното дело взискателят с молбата за образуване на делото е упълномощил ЧСИ Б. по чл. 18 ЗЧСИ, като това може да доведе единствено до отговорност на ЧСИ по ЗЧСИ, но не влияе върху перемпцията - в тази насока се цитира Решение 598 от 18.05.2023 год. на Окръжен съд -Варна, 1 състав.

Взискателят „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *******, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е депозирал писмени възражения срещу постъпилата жалба.

Постъпило е писмено становище от страна на ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ, район на действие СГС, в което се съдържат доводи за неоснователност на жалбата, като в тази връзка са изложени подробни мотиви относно правилността на обжалваното постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по изпълнително дело № 20188380401235 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, е образувано по молба на взискателя „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ******* на 03.04.2018 г.(л.1 от изпълнителното дело) въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.06.2017 г., по гр.д. №69461/2016 г. по описа на Районен съд София, 57 състав, въз основа на заповед за изпълнение от 05.01.2017 г. срещу М. И. В. ЕГН **********.

С молбата взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18 от ЗЧСИ.

На 03.04.2018 г. с разпореждане от същата дата е образувано изпълнителното дело.

На 18.04.2018 г. е изготвено и изпратено съобщение за образуване на изпълнително дело до длъжника на постоянния му адрес (л.10 от изпълнителното дело), като за същото е залепено уведомление по чл.47 ГПК на 19.05.2018 г. (л.15 от изпълнителното дело). Второ съобщение за образуване на изпълнително дело е изготвено на 04.06.2018 г. (л.16 от изпълнителното дело) и изпратено на настоящия адрес на длъжника, като за същото е залепено уведомление по чл.47 ГПК на 22.07.2018 г. (л.23 от изпълнителното дело). Със запорно съобщение с изх. № 11873/13.02.2019 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в "Първа инвестиционна банка" АД, връчено на 14.02.2019 г. (л.27 от изпълнителното дело).

Взискателят е подал молби за извършване на справки и изпълнителни действия, както следва: на 14.12.2020 г. с вх. № 69596 (л.29 от изпълнителното дело), на 22.12.2020 г. с вх. № 73044 (л.30 от изпълнителното дело), на 06.06.2022 г. с вх. № 25597 (л.34 - л.36 от изпълнителното дело) и на 20.05.2024 г. с вх. № 21216 (л.39 от изпълнителното дело). в резултат на извършените справки е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в "Инглиш Хоум България" ЕООД, със запорно съобщение с изх. № 33934/06.06.2024 г., връчено на 10.06.2024 г. (л.41 - л.43 от изпълнителното 2 дело).

С молба от 09.12.2024 г. (л.46 от изпълнителното дело) длъжникът, чрез пълномощника си адв. И.А., е поискала прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от Гражданския процесуален кодекс. С Постановление за отказ от 09.12.2024 г. (л.51 от изпълнителното дело) е отказано прекратяване на изпълнителното производство, поради липса на законовите предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело. Копие от Постановлението за отказ е изпратено на пълномощника на длъжника на посочения от него адрес на електронна поща на 09.12.2024 г. (л.49 - л.51 от изпълнителното дело). Длъжникът, чрез своя пълномощник е потвърдил получаването на съобщението на 09.12.2024 г. (л.52 от изпълнителното дело) и отново по електронен път е изпратил процесната жалба на 16.12.2024 г., входирана под вх. № 63719 (л.53 от изпълнителното дело).

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Видно от приложените материали по изпълнителното дело взискателят е правил искания за извършване на изпълнителни действия през интервал, помалък от две години - в случая запорно съобщение с изх. № 11873/13.02.2019 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в "Първа инвестиционна банка" АД, връчено на 14.02.2019 г. (л.27 от изпълнителното дело). Взискателят е подал молби за извършване на справки и изпълнителни действия, както следва: на 14.12.2020 г. с вх. № 69596 (л.29 от изпълнителното дело), на 22.12.2020 г. с вх. № 73044 (л.30 от изпълнителното дело), на 06.06.2022 г. с вх. № 25597 (л.34 - л.36 от изпълнителното дело) и на 20.05.2024 г. с вх. № 21216 (л.39 от изпълнителното дело). В резултат на извършените справки е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в "Инглиш Хоум България" ЕООД, със запорно съобщение с изх. № 33934/06.06.2024 г., връчено на 10.06.2024 г. (л.41 - л.43 от изпълнителното дело). Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години с изключение на делата за издръжка. Съгласно ТР № 2/26.05.2015 г. по т.д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. За наличие на това прекратително основание от значение е активността на взискателя - дали същият е поискал извършването на изпълнителни действия. Без значение е дали такива са били поискани, но не са били приложени или не са дали резултат. В случая не е било налице бездействие на взискателя за период от две години, поради което не е настъпила перемпция и изпълнителното дело не е прекратено. По изпълнителното дело са налице периодично извършвани изпълнителни действия по отношение на длъжника, поискани от взискателя, който активно е 3 участвал в изпълнителното производство, като е инициирал процеса, а впоследствие е подавал и молби през периоди, по-къси от две години, подробно описани по-горе, с които е искал извършването на изпълнителни действия. Наложила се е трайната съдебна практика, че всяко искане на взискателя за прилагане на конкретен изпълнителен способ за удовлетворяване на вземането му, включително и като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи, респ. всяко действие, предприето по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, в рамките на определен изпълнителен способ, прекъсва преклузията, независимо дали е довело или не до удовлетворяване на вземането.

Видно е от съдържащите се в кориците на изпълнителното дело документи, че не е имало период на бездействие, по-дълъг от две години (подробно по-горе е проследена хронологията на поисканите от взискателя изпълнителни действия).

Поради изложените съображения жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх.№ 63719/16.12.2024г. по описа на ЧСИ М.Б., преписката по която е с вх. № 1889/08.01.2025 г. по описа на Софийски градски съд, депозирана от М. И. В., ЕГН **********, чрез адв.

И.А. - САК, срещу Постановление за отказ за прекратяване на изп. дело № 20188380401235 от 09.12.2024 год. на ЧСИ М.Б., с което е отказано прекратяване на производството по Изпълнително дело № 20188380401235, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.

437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4