Решение № 187 от 25.10.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Бургас, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20242000500322 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 69 от 29.02.2024 г., постановено по гр.д. № 191/2021 г. по описа на Окръжен съд – Сливен:

(1) е осъдено “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, да заплати на Р. Й. К., ЕГН **********, Й. Й. А., ЕГН **********, Т. Й. К., ЕГН **********, М. Д. Й., ЕГН **********, Г. Д. Г., ЕГН **********, М. Е. К.,

ЕГН ********** и Т. К. К., ЕГН **********, в качеството им на наследници по закон на М. Р. К.а, ЕГН **********, починала на 15.12.2021 г. в хода на първоинстанционното производство и заместена по реда на чл. 227 ГПК, сума в размер на по 7142,86 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А.Х.М. настъпила на 13.08.2019 г. в резултат на ПТП от 02.08.2019 г., заедно със законната лихва от 29.08.2019 г. до пълното изплащане, като е отхвърлен предявеният пряк иск по чл. 432, ал.1 КЗ до пълния му размер от 150 000 лв.;

(2) е отхвърлен предявеният от “Ню лего“ ЕООД, ЕИК 200778804, срещу Р. Й. К., ЕГН **********, Й. Й. А., ЕГН **********, Т. Й. К., ЕГН **********, М. Д. Й., ЕГН **********, Г. Д. Г., ЕГН **********, М. Е. К.,

ЕГН ********** и Т. К. К., ЕГН **********, в качеството им на наследници по закон на М. Р. К.а, ЕГН **********, починала на 15.12.2021 г. в хода на първоинстанционното производство и заместена по реда на чл. 227 ГПК, иск за установяване, че цедираното с договор за цесия от 19.08.2021 г. вземане в 1 размер на 8000 лв, заедно със законната лихва от 25.08.2021 г, принадлежи на “Ню лего“ЕООД;

(3) е отхвърлен предявеният от “Ню лего” ЕООД, ЕИК 200778804, срещу “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, иск за заплащане на сумата 8000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А.Х.М. настъпила на 13.08.2019 г в резултат на ПТП от 02.08.2019 г, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2021г. до окончателното изплащане и

(4) са присъдени разноски.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от “Ню лего” ЕООД в качеството на главно встъпило лице, което е предявило в първоинстанционното производство искове срещу ищеца и ответника.

Въззивникът изразява недоволство от тези части на първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от него искове, както и в частта, с която в полза на всеки от наследниците на починалата ищца М. К.а е присъдена сума над размера от по 6000 лв. до присъдените 7142,86 лв.

Въззивникът поддържа, че в обжалваните части решението е неправилно, незаконосъобразно и вътрешно противоречиво.

Недопустимо било възражението на застрахователя за недействителност на процесната цесия. Ако законът, договорът или естеството на вземането допускали цесия, а евентуална нищожност на договора за цесия не произтича от нарушаване на императивните норми като изключващи нейното действие, за длъжника нямало признат от закона интерес да оспорва ефекта на частното правоприемство.

Договорът за цесия бил действителен. Макар вземането за неимуществени вреди да засяга личните права на едно лице, то ставало част от имуществения му патримониум, не се погасявало с неговата смърт и било наследимо. С цесионния договор цесионерът придобивал вземането, а не ставал страна в правоотношението между цедента и длъжника, като законът не забранявал разпореждането с имущественото право за обезщетение.

Допустимо било сключването на споразумение със застрахователя като форма на разпореждане с вземането, при което пострадалият си доставя блага, различни от засегнатите. Процесният договор за цесия бил възмезден, като нямало нееквивалентност на насрещните престации. Такава нееквивалентност имало при разлика между продажна цена и пазарна стойност от 10 до 12 пъти.

Договорът за цесия би могъл да бъде и безвъзмезден. Накърняване на добрите нрави съществувало не при всяка нееквивалентност на престациите, а при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, като преценката следвало да обхване и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай относно действителните отношения между страните. Като специфично обстоятелство в конкретния случай се сочи наличието на висока степен на риск за цесионера да не събере изцяло вземането, предвид сключването на договора за цесия в ранен етап на 2 наказателното производство при липса на яснота относно механизма на ПТП и вината на пострадалия. При сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл. 33 ЗЗД, а не нищожност поради противоречие с добрите нрави. Сочат се примери от съдебната практика.

Иска се отмяна на решението в частта, с която предявените от “Ню лего” ЕООД искове срещу Р. Й. К., Й. Й. А., Т. Й. К., М. Д. Й., Г. Д. Г., М. Е. К. и Т.

К. К., в качеството им на наследници по закон на починалата в хода на производството М. Р. К.а, както и срещу “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, са отхвърлени, и за постановяването на решение, с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени.

Иска се отмяна на съдебното решение и в частта, с която “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на Р. Й. К., Й. Й. А., Т. Й. К., М. Д.

Й., Г. Д. Г., М. Е. К. и Т. К. К., в качеството им на наследници по закон на починалата в хода на производството М. Р. К.а, суми над общ размер от 42 000 лв. до присъдените суми в общ размер от 50 000 лв., или над сумата от по 6 000 лв. за всеки от тях до присъдените по 7142.86 лв. за всеки, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва. Иска се разликата над общия размер от 42 000 лв. до 50 000 лв., т.е. сумата 8000 лв. да се присъди на “ню лего” ЕООД.

Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Не се ангажират доказателства.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р.

Й. К., ЕГН **********, Й. Й. А., ЕГН **********, Т. Й. К., ЕГН **********,

М. Д. Й., ЕГН **********, Г. Д. Г., ЕГН **********, М. Е. К., ЕГН

********** и Т. К. К., ЕГН **********, в качеството им на наследници по закон на починалата в хода на производството ищца М. Р. К.а, ЕГН **********.

Поддържа се в отговора, че жалбата е неоснователна. Процесният договор за цесия бил нищожен поради противоречие със закона. Предмет на цесия можело да бъдат само права, чиято прехвърлимост произтича от тяхното естество, докато процесното вземане било за единна и неделима морална категория вреди, подлежащи на репариране единствено чрез присъждането на парично обезщетение по справедливост. Вземането не било нито определено, нито определяемо към момента на сключване на договора.

Подлежащите на репариране вреди на М. К.а се явявали неделими по същността си и след като справедливия размер на тяхното съответно репариране не бил определен към момента на подписване на договора, то нямало как цедентът да прехвърли част от вземането.

На самостоятелно основание се претендира, че договорът за цесия бил нищожен поради противоречие с добрите нрави поради явна несъразмерност на цената му, съставляваща 31,25 % от цедираното вземане.

3

Договорът не породил действие, тъй като реалното плащане на цената по него не се установявало от доказателствата.

Алтернативно се поддържа нищожност на договора като привиден на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Страните по договора се съгласили в случай на недействителност на някоя от клаузите му, че той ще се счита за договор за заем, като цедентът получавал в заем сума, равняваща се на цената на цесията, за която се продава вземането.

Поддържа се и основание за нищожност по чл. 26, ал.1, предл. 2 ЗЗД във връзка с чл. 338, ал. 1 КЗ, поради заобикаляне на закона.

В случай, че доводите за недействителност на договора за цесия не бъдат възприети, се поддържа, че исковата претенция на “Ню лего” ЕООД е неоснователна, тъй като съдебно предявеното вземане на М. К.а не включвало вземането в размер на 8000 лв., които въззивникът твърди, че е придобил от пострадалото лице приживе.

Иска се потвърждаване на решението в обжалваните му части.

Претендира се адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Отговор на въззивната жалба е постъпил и от “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Излагат се аргументи за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Оспорва се тезата на въззивника досежно липсата на правен интерес за възражение от застрахователя за недействителност на процесната цесия. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Не се ангажират доказателства.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.

Окръжен съд – Сливен е бил сезиран с пряк иск от М. Р. К.а против “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди заедно със законна лихва.

В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие на ПТП, настъпило на 02.08.2019 г., предизвикано от водача Х.М.Е., който управлявал лек автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника-застраховател, била блъсната каруца, управлявана от А.Х.М. син на ищцата, който в резултат на получените тежки травми починал на 13.08.2019 г. Ищцата понесла изключително тежко смъртта на сина и поискала от застрахователя по задължителната застраховка “гражданско отговорност” обезщетение за нанесените неимуществени вреди. Тъй като 4 застрахователят в законоустановения срок не определил и изплатил обезщетение, ищцата поискала от съда да бъде осъден ответникътзастраховател да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. заедно със законната лихва от 29.08.2019 г. до пълното изплащане.

Ответникът-застраховател оспорил претенцията. Възразил, че вина за пътния инцидент носи водачът на каруцата, който се движил по път, по който движението на каруци е забранено, без светлоотразители и светлинен източник не плътно до десния край на пътното платно; след употреба на значително количество алкохол и в състояние на тежко алкохолно опиянение.

В условия на евентуалност повдигнал възражение за съпричиняване на вредите. Оспорил претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди и началния момент, от който се претендира лихва за забава.

В хода на делото, на 15.12.2021 г., ищцата починала и с определение от 05.05.2022 г. като ищци били конституирани нейните наследници.

На 21.06.2022 г. по делото постъпила молба от “Ню лего” ЕООД, ЕИК 200778804. Дружеството заявило, че на 19.08.2021 г. е сключило с починалата М. Р. К.а договор за цесия, по силата на който М. К.а прехвърлила на дружеството част от вземането си за обезщетение за неимуществени вреди против застрахователя, която част е в размер на 8000 лв., срещу цена от 2500 лв. Цесионерът пожелал да встъпи в процеса, за да бъде осъден ответникътзастраховател да му заплати цедираното вземане и да бъде установено спрямо ищците, че той е носител на вземане за тази част от обезщетението.

С определение № 321 от 04.05.2023 г. по ч.т.д. № 609/2023 г. на ВКС, ТК, Второ ТО, “Ню лего” ЕООД на осн. чл. 225, ал. 1 ГПК е конституирано като главно встъпила страна по делото и са приети за разглеждане предявените него искове: иск за установяване спрямо ищците, че цедираното вземане принадлежи на “Ню лего” ЕООд и иск за осъждане на застрахователя да му заплати сумата 8000 лв. заедно със законната лихва от 25.08.2021 г.

С обжалваното решение по прекия иск за обезщетение за неимуществени вреди съдът е приел, че починалата ищца М. К.а има право на обезщетение в общ размер от 150 000 лв., като след намаляването му с ⅔ поради съпричиняване на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД на наследниците е присъдена общо сумата 50 000 лв., разделена на 7 или по 7142,86 лв. на всеки от тях, заедно със законната лихва от 29.08.2019 г.