Решение № 15429 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15429 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20241110130434 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. В. П. срещу И. Д. С., И. Д. Ч. и С. С.

Н.. След дадените от съда указания и направените от ищеца уточнения са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса на основание относно 1/2 идеална част от недвижимия имот на:

1. договор за дарение, сключен между И. Д. С. като дарител и И. Д. Ч. като надарена, обективиран в нотариален акт .... г. на нотариус ..... на Нотариалната камара;

2. последващ договор за покупко-продажба, сключен между И. Д. Ч. като продавач и С.

С. Н. като купувач, обективиран в нотариален акт ...... г. на нотариус ...... на Нотариалната камара.

Предмет на сделките е апартамент № 113, находящ се в ......., със застроена площ от 46,46 кв. м, заедно с принадлежащото му избено помещение № 25 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........

Ищецът твърди, че е син и наследник на починалия на 29.03.2021 г. Д. ....... С.. Сочи, че на 01.12.2021 г. е предявил иск за установяване на произход от починалия, а след образуването на това производство ответникът И. С. се легитимирал като единствен наследник на Д. С. и на 16.02.2022 г. дарил целия процесен апартамент на И. Ч..

Поддържа, че по силата на впоследствие влязлото в сила решение за установяване на произход е придобил по наследство 1/2 идеална част от апартамента, поради което И. С. не е 1 притежавал правото на собственост върху целия имот и не е могъл да прехвърли на И. Ч. принадлежащата на ищеца идеална част.

Твърди, че на 19.08.2022 г. И. Ч. продала целия имот на С. Н., въпреки че не била придобила правото на собственост върху претендираната от ищеца 1/2 идеална част.

Ищецът счита, че и двете сделки са нищожни относно неговата идеална част поради липса на основание, тъй като съответният прехвърлител не е бил собственик на прехвърляното право.

В проведеното на 12.02.2026 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца допълнително е пояснил, че поддържа липса на дарствено намерение у И. С., заявено в искова молба, като твърди, че действителната цел на договора за дарение била не безвъзмездното облагодетелстване на И. Ч., а лишаването на ищеца от възможността да получи наследствената си част от имота.

Съобразно направеното пояснение съдът е допълнил доклада по делото и е допуснал събиране на гласни доказателства относно наличието или липсата на дарствено намерение.

Горното представлява допълнително фактическо основание, с което ищецът обосновава поддържания порок на договора за дарение — липса на основание по чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД.

Ответниците оспорват допустимостта и основателността на предявените искове.

Ответникът И. С. поддържа, че ищецът не е страна по атакуваните договори и че първоначално изложените твърдения сочели на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, без ищецът да притежава качеството на кредитор. Оспорва ищецът да има правен интерес от прогласяване нищожността на сделките извън претендираната от него 1/2 идеална част.

По съществото на спора възразява, че разпореждането с чужда вещ не води до нищожност на договора, а единствено до липса на вещнопрехвърлително действие относно правото, което прехвърлителят не притежава.

Поддържа, че договорът за дарение е сключен при действително дарствено намерение. Сочи, че И. Ч. е живяла дълги години на семейни начала с наследодателя Д. С. в процесното жилище и че по житейски и морални съображения е решил да предостави имота безвъзмездно.

Ответницата И. Ч. оспорва допустимостта на исковете поради липса на правен интерес, както и тяхната основателност. Поддържа, че липсата на право на собственост у прехвърлителя не е липса на основание на договора.

Твърди, че е било налице действително съгласие И. С. да отстъпи имота безвъзмездно и безвъзвратно и тя да приеме дарението. Сочи, че е живяла с Д. С. на семейни начала около дванадесет години и че процесният апартамент е бил нейно жилище.

Ответницата С. Н. поддържа, че е придобила имота по действителен договор за покупкопродажба срещу уговорена цена. Възразява, че евентуалната липса на собственост у продавача върху част от вещта не води до нищожност на договора, тъй като 2 принадлежността на прехвърляното право не е елемент от основанието на продажбата.

Страните претендират разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Д. ....... С. е починал на 29.03.2021 г. На 01.12.2021 г. Н. В. П. е предявил иск за установяване на произход от Д. ....... С.. С влязло в сила съдебно решение е установено, че Н. П. произхожда от Д. ....... С.. Решението е влязло в сила на 01.11.2024 г. Ищецът основава правния си интерес от настоящото производство на твърдението, че вследствие на установения произход е придобил по наследство 1/2 идеална част от процесния недвижим имот. С нотариален акт .... г. на нотариус ........ на 16.02.2022 г. И. Д. С. е дарил на И. Д. Ч. целия процесен апартамент.

С нотариален акт ...... г. на нотариус ..... на 19.08.2022 г. И. Д. Ч. е продала целия апартамент на С. С. Н..

Сключването и съдържанието на двата договора не са спорни между страните.

За изясняване на обстоятелствата относно дарственото намерение съдът е разпитал свидетелите ......

Свидетелката ....... заявява, че познава ищеца и неговата майка, но не познава никого от ответниците. След смъртта на Д. С. разбрала, че се налага да бъде водено дело за установяване на бащинство и че през време на това производство имоти на починалия били прехвърлени от другия му син на И. Ч.. Свидетелката първоначално посочва и други имоти, включително такива в Гърция, но впоследствие уточнява, че знае за един имот в България.

Не е посещавала процесния апартамент и не е сигурна за неговото местонахождение, като предполага, че се намира в ж.к. „.....“, докато процесният имот е в ж.к. „....“. Свидетелката не познава И. С., И. Ч. и С. Н., не е присъствала при разговори между тях и не е възприемала непосредствено техни изявления относно причините и целите на извършените сделки. Тя определя като свое лично мнение извода, че дарението е извършено с цел ищецът да бъде лишен от наследствени права. Обосновава това предположение с обстоятелството, че сделката е сключена по време на производството за установяване на произход и че имотът е бил прехвърлен безвъзмездно, а впоследствие продаден.

Свидетелят ...... заявява, че познава И. С., И. Ч. и покойния Д. С.. Познавал Д. С. от началото на 2000 г., а И. Ч. — приблизително от 2010 — 2012 г. От показанията му се установява, че Д. С. и И. Ч. са живели продължително време на семейни начала в жилище в ж.к. „....“.

Свидетелят възприемал отношенията им като семейни, а отношенията между И. Ч. и И. С. като близки. Свидетелят заявява, че И. С. и неговата майка .... били взели решение апартаментът да бъде предоставен на И. Ч., тъй като считали, че по житейски и морални съображения жилището следва да остане за нея. Преди извършването на дарението те споделили това решение със свидетеля и поискали мнението му. По думите на свидетеля И.

С. не получил нищо срещу прехвърлянето. Свидетелят не е присъствал при сключването на 3 договора, не е посещавал процесния апартамент и покойният Д. С. не е споделял лично пред него намерение жилището да бъде прехвърлено на И. Ч..

Съдът кредитира показанията на свидетеля ..... в частта, в която възпроизвежда непосредствено възприети от него отношения и изявления на И. С. и неговата майка, направени преди извършване на дарението. Макар свидетелят да не е присъствал при сключването на договора и да не установява непосредствено вътрешната воля на страните към момента на нотариалното изповядване, показанията му са последователни и подкрепят извода, че безвъзмездното предоставяне на жилището на И. Ч. е било житейски мотивирано и действително желано.

Показанията на свидетелката ... не установяват непосредствено възприети факти относно волята на страните по договора. В тази част те съдържат сведения, получени от ищеца и неговата майка, както и лични предположения, основани на времевата последователност между производството за установяване на произход и последвалите разпоредителни сделки.

При така установеното от фактическа страна съдът приема следното от правна страна:

Предявените искове са процесуално допустими.

Правният интерес от установителен иск се преценява въз основа на твърденията на ищеца. В случая той твърди, че е придобил по наследство 1/2 идеална част от имота, докато последният приобретател се легитимира като собственик на целия имот въз основа на последователните разпоредителни сделки. Съществуването на нотариални актове, които обективират прехвърляне на целия имот, създава несигурност относно правното положение на претендираната от ищеца идеална част. Поради това той има правен интерес да иска установяване на твърдяната нищожност на договорите относно тази част.

Обстоятелството дали ищецът действително притежава правото на собственост върху претендираната 1/2 идеална част е относимо към вещноправните отношения между страните, но не изключва допустимостта на предявените искове за нищожност.

Неоснователни са възраженията, свързани с липсата на качество „кредитор“. След уточнението на исковата молба ищецът не поддържа иск по чл. 135 ЗЗД, а искове за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Поради това предпоставките на отменителния иск не са предмет на настоящото производство.

По същество исковете са неоснователни.

Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва основание. Съгласно изречение второ на същата разпоредба основанието се предполага до доказване на противното.

Основанието, или каузата, представлява типичната и непосредствена правна цел на сделката, която обуславя и оправдава сключването .

Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. При договора за дарение основанието се състои в безвъзмездното прехвърляне на имуществено право в полза на надарения без насрещна 4 престация.

При договора за покупко-продажба типичната правна цел е прехвърляне на правото върху вещта срещу задължение за заплащане на уговорената цена.

Принадлежността на правото на собственост на прехвърлителя не е елемент от основанието на договора.

По твърдяната липса на основание на договора за дарение, изведена от липсата на право на собственост у дарителя.

По отношение на поддържаната нищожност на процесния договор за дарение поради обстоятелството, че към момента на сключването му дарителят не е притежавал правото на собственост върху целия имот, съдът намира следното:

Дарението на чужда вещ не разкрива съществени различия от продажбата на чужда вещ по отношение на действителността на сключения договор. Сделката не е нищожна само поради липсата на собственост у прехвърлителя, макар да не поражда вещнопрехвърлително действие относно правото, което той не притежава. Никой не може да прехвърли повече права, отколкото има, нито права, които не притежава. От този принцип обаче следва липса на вещнопрехвърлително действие относно чуждото право, а не нищожност на самия договор.

Дарението на чужда вещ следва да бъде разграничено от дарението на бъдещо имущество, прогласено за нищожно с разпоредбата на чл. 226, ал. 2 ЗЗД.

Под бъдещо имущество в посочената разпоредба се разбира имущество, което към момента на договора още не е възникнало в правния мир, както и съществуващо имущество, което дарителят не притежава, но което страните очакват той да придобие в бъдеще и именно с оглед на това очаквано бъдещо придобиване сключват договора.