Протокол № 94 от 13.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 94 гр. П., 13.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500689 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

За жалбоподателя Драматичен-куклен театър „К.В.“- П., редовно призовани, се явява адв.К. К., редовно упълномощен да представлява жалбоподателя.

Ответникът М. Г. Ш., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.Т. Д., редовно упълномощена да го представлява.

Адв. К.: - Да се даде ход на делото.

Адв.Д.:- Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв.К.: Представям Заповед със съдържание на упълномощаване от страна на предходния директор Г.А. на Г.А. да изпълнява функцията му докато е в отпуск по болест. Представям и пълномощно от настоящия директор Б.П., който ме упълномощава за днешното съдебно заседание, като потвърждава всички процесуални действия, които съм извършил. Представям 1 доказателства, съгласно вашите указания за предходните отлагания на съдебните заседания за моите отсъствия: болничен лист и протокол от съдебно заседание, че съм се явил в съответния съд. Представям списък с разноски.

Адв.Д.: Не са ми известни тези обстоятелства, но нямам против да се приемат. Те са свързани с представителната власт и относно отлаганията на съдебните заседания. Само ще допълня, както съм се позовала във всичките си молби за отлагане на делото, позовавам се на служебно вписаната ми ангажираност в ЕПЕП по всички дела, които съм посочила като причина за отлагането.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените в днешното съдебно заседание документи във връзка с представителната власт на адв.К. за жалбоподателя Драматичнокуклен театър „К.В.“ гр. П..

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е бързо и се развива по реда на чл.310 ал.1 т.1 от ГПК /Гражданския процесуален кодекс/ във връзка с чл.344 ал.1 т.1 и т.4 от Кодекса на труда /КТ/.

С решение на Пазарджишки районен съд №1014 от 31.07.2024г. постановено по гр.д.№20245220100673 по описа на същия съд за 2024г., Е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на М. Г. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. П., ул. „Десета“ № 4, извършено Заповед № РД-10-929 от 18.12.2023 г., издадена от Директора на Драматично куклен театър „К.В.“ гр. П., като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 от КТ.

ДОПУСНАТО Е на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, посочено в Уведомление по чл. 62 от КТ с вх. № 13388233048289 от 27.12.2023 г. от работодателя Драматично - куклен театър „К.В.“ гр. П. като вместо „чл. 330, ал.2, т. 6 КТ“ да се чете „чл. 326, ал. 1 от КТ“

ОСЪДЕН Е ответника Драматично - куклен театър „К.В.“, с ЕИК *********, с адрес гр. П., пл. „К.В.“ № 1, представляван от Г.А.А., ДА 2

ЗАПЛАТИ на М. Г. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. П., ул. „Десета“ № 4, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1500 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ответника Драматично - куклен театър „К.В.“, с ЕИК *********, с адрес гр. П., пл. „К.В.“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС П. сумата от 160 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника -работодател в производството пред първата инстанция Драматично-Куклен театър “К.В.“ -П. /ДКТ “К.В.“ -П. / чрез пълномощника си адв. К. П. К. от АК-П., с въззивна жалба с вх.№20687 от 15.08.2024г. с доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в процесния случай, ефектът на прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ е настъпил на основание изтичането на срока на предизвестието, който е следвало да се отработи от ищеца. Цитирайки правните и фактически съображенията на първоинстанционния съд въз основа на които е постановено обжалваното решение, жалбоподателят заключава, че процесното решение на първостепенния съд е незаконосъобразно в уважителната част, тъй като е необосновано и са допуснати нарушения на материалния закон -чл.326 ал.1 от КТ, съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в превратното тълкуване на събраните доказателства и правните норми от материалния закон, което се е отразило на правилното формиране на вътрешното убеждение на съда. Съдът се произнесъл по неконкретизирано искане в петитума и не отговорил на всички възражения, наведени в писмените бележки по съществото на спора от страна на работодателя.

Жалбоподателят оспорва и моли да не се възприемат съображенията на исковия съд, подкрепени с цитираните определения на ВКС: определение №712 от 03.10.2019 год. на ВКС по гр. д.№2277/2019 год., 4 гр. отд. и определение № 109 от 28.01.2016 год. на ВКС, по гр. дело №5955/2015 год., 3 гр. отд., доколкото същите не са задължителни и не сочат на практика на ВКС, тъй като не са произнесени и по реда на чл.290 от ГПК. Твърди изрично, че при издаване на уволнителната заповед работодателят е спазил материалноправните и процесуалноправни предпоставки, визирани в КТ и не е нарушил разпоредбата на чл.330 ал.6 от КТ, тъй като в случая не можело да се приеме, че към 20.12.2023 год., момента на получаване на заповедта за 3 дисциплинарното уволнение от 18.12.2023 год., трудовото правоотношение на ищеца е било вече прекратено на 16.11.2023 год., както се твърди в исковата молба, защото към последната дата не е бил осъществен фактическия състав на прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.326 ал.1 от КТ, поради липса на всички обективни елементи за това. С този довод работодателят квалифицира като необосновани съображенията на районния съд, тъй като с подаването на заявлението обезщетението не е било внесено, а и предизвестието не е започнало да се отработва. Работодателят не бил нарушил и разпоредбата на чл.335 ал.2 от КТ, доколкото в ал.2 т.3 от КТ е посочено кога и как се счита прекратено трудовото правоотношение в случаите на прекратяване с предизвестие, както и без предизвестие, каквото е дисциплинарното уволнение.

Оспорени са съображенията на исковия съд възприети от писмената защита на процесуалния представител на ищеца, като необосновани, като посочва, че правото за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или служителя с предизвестие е уредено с разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ и се касае до субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя независимо каква е причината за прекратяването на трудовия договор на това основание.

Приема се от жалбоподателя, че в тази хипотеза, работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл.

326, ал. 1 от КТ, но че е длъжен да направи това съгласно императивните изисквания на посочения закон. Жалбоподателят не оспорва, че при прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал.1 от КТ работникът или служителят отправя писменото предизвестие до работодателя и по отправеното писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. I КТ работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие, ако то съответства, на императивните изисквания на закона. Допълва, че трудовият договор се прекратява по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието /чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ/, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок.

Акцентира се, че с разпоредбата на чл. 220 от КТ законодателят е предоставил тази възможност на всяка от страните по трудовия договор да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с определен в закона размер - брутното трудово възнаграждение на работника или 4 служителя за неспазения срок на предизвестието, с което се замества първоначално дължимата престация, а именно: спазване на срока на предизвестие чрез отработването му, с друга престация- плащане на определената в закона сума, за да произведе действие разпоредбата на чл. 220 от КТ, дължимата сума за обезщетение трябва реално да се заплати едновременно с депозиране на молбата по чл.326 ал.1 от КТ и че ако сумата по чл. 220 от КТ не се заплати прекратяване на трудовия договор не настъпва и в срока на предизвестие също трябва реално да се отработи. Допълва, че в този случай, ако в рамките на срока на предизвестие работникът или служителят извърши нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят го уволни дисциплинарно, прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на основание наложеното дисциплинарно уволнение от момента на връчване на мотивирана от работодателя заповед на работника или служителя по надлежен ред. Цитира съдебната практика на ВКС : а/ решение № 617 от 15.10.2010 год. по гр.д.№1493/2009 год., на 3 гр. отд.; б/ решение №104 от 20.04.2011год. по гр.д.№1833/2009 год.,4 гр. отд.; в/ решение №180 от 11.05.2011г. по гр.д.№ 804/2010год., 3 гр. отд.; г/решение №495 от 03.06.2010г. по гр.д. №527/ 2009 год., 4 гр. отд. относима според жалбоподателя към настоящият случай.

Твърди се, че с писмо изх.№ ЧР-01 -261 от 13.l l.2023 год. директорът на ДКТ е отправил искане на основание чл.193 ал. I от КТ до ищеца М. Ш., за даване на обяснения свързани с неговата трудова дейност, по конкретно поставени 12 въпроса, като искането е изпратено чрез куриерска фирма „ИН ТАЙМ” ООД; че на 14.11.2023г., ищецът се е явил в ДКТ в 9.00 часа, като директорът му е връчил искането, и това е станало в присъствието на двама свидетели- В.К. и В.Т.; че искането му е предоставено за запознаване и подписване на получаването; че след като е прочел и се е запознал със същото М. Ш. е отказал да го подпише, като е заявил, че ще се консултира с адвокат и ще се върне същия ден, за да го подпише и да си го получи и че това не е станало, тъй като ищецът не се е върнал в ДКТ. Допълва, че посочените обстоятелства са оформени писмено и са подписани от посочените свидетели и че това било установено и в съдебно заседание от показанията на св. К..

Твърди се още, че на следващия ден 15.11.2023г. ищецът е депозирал така нареченото лично заявление /заявление за освобождаване от работа /чрез ЧСИ Деница Станчева с вх.№32797 от 15.11.2023г. предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника на основание чл. 326, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 220, ал. 1 от КТ, считано от следващия ден към този ден /16.11.2023 г./.Твърди се, че към този момент ищецът е бил длъжен да е заплатил на работодателя дължимото на основание чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение в законовоопределения размер, като заместваща престация на неотработения срок на предизвестието и към 16.11.2023г. заплатената сума трябва да е била получена от работодателя. Твърди се още, че с позоваването на основанието на чл. 220, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 326, ал. 1 от КТ, без да е заплатено дължимото обезщетение не може да се постигне желания ефект, а именно да се прекрати трудовото правоотношение на това основание, при положение, че работникът не желае да отработи реално срока на предизвестие. Посочва жалбоподателят, че със заповед № РД 10-13- 865 от 15.11.2023г. директорът е отказал да разгледа личното заявление на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.326 ал.1 от КТ, тъй като вече е започнало производство за налагане на дисциплинарно уволнение, на основание чл.188 т.3 във връзка с чл.330 ал.2 т.6 от КТ, тъй като 5 му е връчено и искане за обяснения на основание чл.193 ал.1 от КТ, по отразените в него въпроси. Поддържа, че с подаването на личното заявление предизвестие за прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.326, ал. 1 от КТ такова не е настъпило, тъй като не е налице едно от двете императивни условия - отработване на срока на предизвестие, или алтернативно не е налице заплащане на дължимото обезщетение по чл.220 от КТ. Цитира съдебна практика на ВКС - решение № 617 от 15.10.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1493/2009 год., на 3-то гр. отд.. Допълва, че неявяването на работа от страна на ищеца за времето след 14.11.2023 год. до 21. l1.2023год., след изричното обоснования отказ от страна на работодателя, да разгледа личното заявление, тъй като работодателя вече е поискал от ищеца ново, второ, обяснение на основание чл.193 ал. 1 от КТ, за причината защо не се явява на работа за този период 14.l l.- 21.11.2023 год., което е изпратено с писмо изх.№ ЧР-01-272 от 21.11.2023 год., като до този момент все още не е било внесено дължимото обезщетение. На това искане ищецът е отговорил, че трудовото му правоотношение било вече прекратено от негова страна, съгласно заявлението му от 15.ll.2023 год., като е отбелязал, че бил заплатил дължимото обезщетение. Видно от представената разписка това било станало на 21.11.2023 год. Счита жалбоподателят, че като работодател при преценка за съответствие между тежестта на наложеното дисциплинарно наказание с извършеното нарушение съгласно чл. 189, ал. 2 от КТ се е съобразил с безспорните обстоятелства по делото, че ищецът не се е явил на работа за един продължителен период, за времето от 14.11.2023г. до 21.11.2023 г., след като още на 15.11.2023 год. е бил предупреден лично от законния представител на работодателя, че заявлението му-предизвестие за прекратяване на трудовия договор без отработване на предизвестието не е разгледано, тъй като има започнато производство за дисциплинарно наказание, а освен това не е било налице и едно от двете алтернативни условия-отработване на предизвестието или заплащане на обезщетението за неотработеното предизвестие. Посочва, че началото на дисциплинарното производство е на 13.11.2023 год., когато на ищеца са му поискани обяснения, на основание чл. 193 ал.1 от КТ, за други, предходни, дисциплинарни нарушения и счита, че няма пречка, след като от началото на това искане, след като ищецът извършва ново допълнително нарушение на трудовата дисциплина-неявяване на работа за повече от три дни, работодателя да му поиска обяснения и за това, последващо, дисциплинарно нарушение и то да бъде основание за уволнението му, а не основанието по първоначалното искане на обяснения. Акцентира още, че работодателят е в суверенното си потестативно право да избере въз основа на кое дисциплинарно деяние, от няколкото извършени, да наложи дисциплинарното наказание. Поради това счита, че не може да се приеме, че е правно ирелевантно първоначалното искане на обяснения от ищеца и че това искане като факт, съществува в трудовите взаимоотношения между страните.