Решение № 241 от 03.08.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. гр. Добрич, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500107 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК и чл. 294 от ГПК.

Делото е образувано в производство по чл. 294 от ГПК след връщането му за разглеждане от друг състав на Добричкия окръжен съд във връзка с решение № 50088 от 10.02.2023 г. на ВКС, Гражданска колегия, Второ отделение, по гр. Дело № 4409/2021 г.

С посоченото решение касационният съд е отменил решение № 260138/24.06.2021 г. по в. гр. дело № 923/2022 г. на Добричкия окръжен съд в частите, в които е признато за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на страните, че „Е.” ЕООД е собственик на основание правни сделки-договори за покупко-продажба от 12.05.2005 г. (конкретно посочени) на 1/2 ид. част от поземлен имот № 013094 - Нива с площ от 69.816 дка, находящ се в м-ст „Узунжа гьожук“ в землището на с.Р., общ.Г.Т., и на 1/2 ид. част от поземлен имот № 038082 - Нива, с площ от 79.191 дка, находящи се в местността „Бозалъка” в същото землище, подробно индивидуализирани имотите, като са осъдени Т. Б. П. и Я. Д. П. да предадат на „Е.” ЕООД владението на ½ ид. част от същите тези два поземлени имоти; „Е.” ЕООД е 1 осъден да заплати на Т. Б. П. и на Я. Д. П. поотделно сума над 1284,99 лв. до 1713,32 лв. разноски за първоинстанционното производство; Т. Б. П. и Я. Д.

П. са осъдени да заплатят на „Е.” ЕООД сума над 119,89 лв. до 239,78 лв. разноски за първата инстанция и сума над 26,53 лв. до 53,06 лв. разноски за въззивната инстанция, вместо което ВКС е постановил отхвърляне като неоснователни на предявените от „Е.” ЕООД срещу Т. Б. П. и Я. Д. П. искове с основание чл.108 от ЗС за установяване между страните, че „Е.” ЕООД е собственик на основание правни сделки-договори за покупко-продажба от 12.05.2005г. съответно сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.№ 2829/2005 г. акт.

№ 94, т.У, дело № 930/2005г. на Сл.Вп-Г.Т., договор, сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.№ 2827/2005 г. акт.№ 92, т.У, дело № 928/2005 г. на Сл.ВпГ.Т., договор, сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.№ 2828/2005 г. акт.№ 93, т.У, дело № 929/2005 г. на Сл.Вп-Г.Т., договор, сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.

№ 2826/2005 г., акт.№ 91, т.У, дело № 927/2005 г. на Сл.Вп-Г.Т., на 1/2 ид. част от поземлен имот № 013094 с начин на трайно ползване - Нива с площ от 69.816 дка, находящ се в местността „Узунжа гьожук” в землището на с. Р., с ЕКАТТЕ 62829, общ. Г.Т., при граници и съседи: ПИ № 013066 - Нива на Х.Д.П.; ПИ 013069 - Нива на С.И.С.; ПИ 013085 - Нива на М.А.А.; ПИ 000031 - Полски път на Община Г.Т.; ПИ 013095 - Нива на Д.Д.М. /образуван чрез обединяването на ПИ 013086 с площ от 17.453 дка; ПИ 013087 с площ от 17.453 дка; ПИ 013088 с площ от 17.453 дка; ПИ 013089 с площ от 17.453 дка, образувани чрез разделянето на имот №013006 с площ 139.626дка, възстановен с Решение № 41/1 от 15.06.1994 г. по пр. № 7920/1992 на ОСЗГ гр. Г.Т./, и на ½ ид. част от поземлен имот № 038082 с начин на трайно ползване - Нива с площ от 79.191 дка, находящ се в местността „Бозалъка” в землището на с. Р., ЕКАТТЕ 62829, общ. Г.Т., III категория при неполивни условия, при граници и съседи: ПИ 000089 - Полски път на Община Г.Т.; ПИ 038016 - Нива на А.С.А.; ПИ 038032 - Нива на И.Г.П.; ПИ 038053 - Нива на Т.ка А.Ф.; ПИ 038058 - Нива на „***“ ЕООД; ПИ 038074 - Нива на М.А.А.

/образуван чрез обединяването на ПИ 038070 с площ от 19.797 дка; ПИ 038071 с площ от 19.798 дка; ПИ 038072 с площ от 19.798 дка; ПИ 038073 с площ от 19.798 дка, образувани чрез разделяне на имот №038015 с площ 158.380дка, възстановен с Решение № 41/1 от 15.06.1994 г. по пр. № 7920/1992г. на ОСЗГ - Г.Т./, и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението на 1/2 ид.част от същите поземлени имоти.

2

ВКС е потвърдил въззивното решение № 260138/24.06.2021 г. по в.гр.д.

№ 923/2020 г. по описа на ОС-Добрич В ЧАСТИТЕ, в които исковете по чл.108 ЗС на „Е.” ЕООД срещу Т. Б. П. и Я. Д. П., основани на горепосочените правни сделки, са уважени в установителната и осъдителната част за останалата ½ ид.част от същите два поземлени имота № 013094 и № 038082.

ВКС е обезсилил въззивното решение № 260138/24.06.2021 г. по в.гр.д.

№ 923/2020 г. по описа на ОС-Добрич В ЧАСТТА, в която е потвърдено решение № 73/12.06.2020г. по гр.д.№181/2014 г. на РС-Балчик в частта, в която са отхвърлени евентуалните искове по чл.108 ЗС за право на собственост на основание придобивна давност при добросъвестно владение и при недобросъвестно владение за същите два поземлени имота.

ВКС е върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане в обезсилената част от друг състав, който да се произнесе по въззивната жалба на ищеца „Е.“ ЕООД срещу първоинстанционното решение в частите, в които са отхвърлени предявените евентуалните искове по чл.108 ЗС за право на собственост на основание придобивна давност при добросъвестно владение, евентуално при недобросъвестно владение, за същите два поземлени имота, съобразно изложените от касационната инстанция мотиви.

ВКС е дал указания при новото разглеждане на делото по евентуалните искове по чл.108 ЗС за двата поземлени имота, въззивният съд да се произнесе по въззивната жалба на ищеца „Е.“ ЕООД срещу първоинстанционното решение по евентуалните искове, като съобрази и резултата от изхода на спора по главните искове за собственост по чл. 108 от ЗС основани на правна сделка за същите два имота, съобразно касационно решение, с което главните искове за собственост са частично уважени за ½ ид.част и частично отхвърлени за другата ½ ид.ч. с влязло в сила решение.

Дадени са указания въззивният съд да извърши преценка за допустимост на всички евентуално предявените искове по чл. 108 от ЗС за ½ ид.част от собствеността на двата имота и да процедира спрямо първоинстанционното решение по тях за ½ ид.ч. съгласно по чл. 269, изр.първо от ГПК, вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК.

По отношение на евентуалните искове за останалата ½ ид.ч. от собствеността за двата имота, за която ½ ид.ч. главните искове са отхвърлени, 3 въззивният съд следва да ги разгледа в последователност искове основани на добросъвестно владение, евентуално основани на недобросъвестно владение.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 2566/30.07.2006 г. и въззивна жалба вх. № 260364/28.09.2020 г., и двете подадени от „Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Добричка, обл. Добрич, представлявано от управителя Д.К., чрез адвокат Е. Ф., първата срещу решение №73/12.06.2020г. по гр.д.№181/2014г. на Балчишки районен съд , с което се отхвърлят предявените от дружеството срещу Т. Б. П. с ЕГН ********** и Я. Д. П. с ЕГН **********, двамата от гр.Д., искове по чл.108 от ЗС за установяване правото на собственост на ищеца на основание правни сделки- договори за покупко продажба от 12.05.2005г., алтернативно по давност при добросъвестно и при недобросвестно владение, върху поземлен имот №013094 - Нива с площ от 69.816дка, находящ се в м-ст Узунджа гюжук“ в землището на с.Р., с ЕКАТТЕ 62829, общ.Г.Т., и Поземлен имот 038082 - Нива, с площ от 79.191 дка, находят се в местността „Бозалька” в същото землище, и осъждане на ответниците да предадат владението на имотите; втората срещу допълнително решение №114/21.08.2020г. по същото дело, с което се Оставя без уважение като недоказано оспорването от ищеца на истинността на официални документи: личен регистрационен картон на Е.О.О., заверено за вярност от Община гр. Добрич; акт за женитба № 46 на Е.О.О. от Общински народен съвет с. С.; извлечение от регистър на населението на с. П.; извлечение от регистър на населението на с. Р. от 1940 г.; извлечение от регистър на населението на с. Р. от 1949 г. и извлечение от регистър на населението на с. Р. от 1958 г. и ги приема за истински, като не изключва доказателствената им сила по делото, по откритото в съдебно заседание на 29.05.2019 г. производство по чл.193 от ГПК.

Според изложеното в жалбите основното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – формален доклад по чл. 146 от ГПК; формално и неправилно разпределена доказателствена тежест относно наследственото правоприемство между бащата на праводателите на ответниците и Ю.А.А.; необсъждане на всички доказателства по делото, респ. игнориране на конкретно посочени в жалбата доказателства: решение по в. гр. Дело № 930/2012г. на ДОС, нотариален акт № 656/2014 г., решение по в. г. дело № 557/201 3г.на ДОС, извлечение от румънски регистър на ражданията при кметство Догрурал, т.1 от 1937 г.;

4 непроизнасяне по искането на жалбоподателя за откриване на производство по оспорване верността на удостоверения за наследници на Ю.А., в които Е.О. е посочен като нейн син; неправилно разпределяне на доказателствената тежест в откритото производство по чл. 193 от ГПК за оспорване вписванията в семейните регистри, в която връзка се анализират оспорените вписвания и се правят доказателствени изводи; неправилно недопускане на искани от въззивника гласни доказателства, събрани по гр. Дело № 4946/2013 г. по описа на ДРС.

Според жалбоподателя налице е неправилна преценка от страна на районния съд, че ответниците са придобили право на собственост върху процесните имоти чрез сделка с оглед силата на присъдено нещо на решението по в. гр. Дело № 930/2012 г. по описа на ДОС, поради липсата на придобити права от праводателите им по земеделска реституция тъй като не са наследници на Ю.А.А..

В тази връзка се сочи решението по в. гр. Дело № 557/2013 г. на ДОС по искове на праводателите на ответниците за получени от настоящия ищец ренти. В този смисъл праводателите на въззивника били единствените собственици и той придобил в пълен обем правото на собственост върху процесните имоти чрез сделки – договори за покупко-продажба от 12.05.2005 г., евентуално по давност, респ. извода на съда в обратния смисъл бил неправилен. В подкрепа на това се сочи и съдебна практика – решение по гр.

Дело № 1981/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., решение по гр. Дело № 933/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., както и липсата на опровергаване от страна на ответниците на доказателствената сила на констативен нотариален акт № 656/1994 г.

Твърди се, че съдът не е указал на въззивника за липсата на доказателства за владението на имотите и приел за недоказани твърденията му с оглед естеството на вещта и липсата на други съсобственици доводи.

Необосновани били изводите на съда за недопустимо оспорване от ищеца на произхода на бащата на ответниците. Не било налице такова оспорване, а твърдения, че Е. не е син на Ю..

В жалбата срещу допълнителното решение се излагат доводи за неправилност по причина за неправилно указана доказателствена тежест и доводи по същество на спора за липсата на установен произход на бащата на праводателите на ответниците от Ю.А.. Подробно се обосновава извод, че 5 оспорените документи не се ползват с доказателствена сила на официални свидетелстващи, тъй като вписванията в тях не се основават на актове за гражданско състояние, че верността на вписванията е опровергана от въззивника . Иска отмяна на решението по предявените от него искове и постановяване на нова за тяхното уважаване.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор по жалбата от насрещната страна, в хода на въззивното производство се изразява становище за нейната неоснователност.

Жалбите, предмет на разглеждане по настоящото дело, са постъпили в законоустановения двуседмичен срок от връчването на обжалваните основно и допълнително решения; изхождат от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.