Решение № 301 от 21.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Варна, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20243100501633 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от Д. В. Ш., ЕГН ********** срещу Решение № 1063 от 29.03.2024г., постановено по гр.дело № 920/2023г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу К. Д. Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 500 лева, заявена като частичен иск от иск с цена на цялото вземане от 10 000 лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, в резултат на противоправното действие на ответника по деклариране в качеството му на управител на ЕС, находяща се в гр. Варна, *********** без да е бил избиран за такъв, в декларация с нотариална заверка на подписа от 20.10.2020г., че в неистински протокол № 1 от 11.06.2020г. от проведено ОС на ЕС, че подписите положени в същия изхождат от етажните собственици и който протокол е представен в р-н „Младост“, с което действие ответникът спомогнал „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, като правоприемник на „Топлофикация – Варна“ ЕАД, да подмени незаконно отоплителната сградна инсталация в ЕС, в която ищцата е собственик, от вертикален в хоризонтален тип, започнало на 01.10.2020г. във входа, вследствие на което ищцата понесла неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически и психически неудобства, дискомфорт и стрес. Въззивницата намира решението за неправилно и недопустимо, в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че първоинстанционният съд не е отчел нарушение на императивни разпоредби на ЗУЕС във връзка с провеждане на ОС на 1 собствениците в ЕС. Намира, че представения протокол № 1/11.06.2020г. за проведено ОС носи белезите на присъствен лист, но не и на взето решение. В същия били вписани противоречащи данни за представляваните ид. части от общите части на сградата. Счита, че не е спазен редът за вземане на конкретното решение, като без значение е обстоятелството, че процесното решение не е атакувано по реда на чл. 40 от ЗУЕС. Въззиваемият Г. не бил избран за управител на УС на ЕС. Съдът не бил изпълнил задължението си служебно да изиска списък на всички собственици в ЕС, не е съобразил всички доказателства по делото и е допуснал нарушение на чл. 149, ал. 1 от ГПК. Въззивницата намира за доказан фактическия състав на предявения от нея осъдителен иск. Отправеното искане е да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се уважи предявеният иск в претендирания частичен размер. Претендират се и направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата К. Д. Г. заявява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, предявен Д. В. Ш. срещу К. Д. Г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 500 лева, заявена като частичен иск от иск с цена на цялото вземане от 10 000 лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, в причинна връзка с противоправното действие на ответника по деклариране в качеството му на Управител на ЕС, находяща се в 2 гр. Варна, *********** без да е бил избиран за такъв, в декларация с нотариална заверка на подписа от 20.10.2020г., че в неистински протокол № 1 от 11.06.2020г. от проведено ОС на ЕС, че подписите положени в същия изхождат от етажните собственици, което не отговаря на обективната истина, който протокол е представен в Район „Младост“, с което действие ответникът спомогнал „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, като правоприемник на „Топлофикация – Варна“ ЕАД да подмени незаконно отоплителната сградна инсталация в ЕС, в която ищцата е собственик, от вертикален в хоризонтален тип, започнало на 01.10.2020г. във входа, вследствие на което ищцата понесла неимуществени вреди, изразяващи се преживяни физически и психически неудобства, дискомфорт и стрес .

Ответникът К. Д. Г. оспорва иска, като счита същия за неоснователен и моли за неговото отхвърляне.

С постановеното по спора Решение № 1063 от 29.03.2024г. по гр.дело № 920/2023г. на Варненския районен съд е приел иска за неоснователен.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Не се спори и от представения договор за продажба от 11.05.2012г., обективиран в НА №115, том 1, рег.№1139 на нот.№479-Тодор Велев, се установява, че ищцата Д. Ш. е собственик на Апартамент №6, находящ се в гр.Варна, ***********

Представен е протокол от проведено ОС на етажните собственици на жилищна сграда в гр.Варна, ******** от 11.06.2020г. с присъствали 80 % ид.ч., в който е вписано, че за протоколчик е избрана М. Г.а, избор на домоуправител - К. Д. Г., и с единодушие са взети следните решения : т.3 в сградата да се монтира централна отоплителна инсталация от хоризонтален тип, като общите тръби на инсталацията да бъдат разположени в стълбищната клетка на сградата. На всеки етаж да се постави табло, в което да бъдат поставени индивидуални топломери, по които да се измерва количеството изразходвана топлоенергия за всеки апартамент. Монтажа на инсталацията да започне до един месец след получаване на разрешение за строеж и да приключи един месец след започването чрез изпълнение на 72-часова топла проба; т.3.1 инсталацията от абонатната станция до апартаментите включително да бъда изградена от „Веолия Енерджи Варна“ЕАД като 3 собствениците на апартаментите, които желаят апартаментите им да бъдат присъединени към услугата отопление, заплащат цената на тази част от инсталацията, както следва : еднократно плащане от 846 лева с ДДС; т.3.2 монтажните работи вътре в апартаментите се извършват от и за сметка на собствениците; т.3.3 общото събрание взема решение етажната собственост да получи разрешение за строеж от Община Варна като натоварва и упълномощава управителя на етажната собственост да представлява етажните собственици пред всички лица, държавни и/или общински органи с правото да подписва и/или получава изискуемите документи и др. За протоколчик на събранието е положила подпис Ц.П, а за Управител на ЕС - К. Г.. Протоколът е нотариално заверен от нот.№147-О.Шарабански на 20.10.2020г. със забележка, че К. Д. Г., в качеството на Управител на етажната собственост на жилищна сграда в гр.Варна, ********, се подписва върху протокола, с което удостоверява истинността и автентичността му и подписите на етажните собственици на общо 80% от общите части на сградата, положени лично пред него върху същия протокол. На същата дата е заверена нотариално и декларация от К. Д. Г., в която същият е декларирал, че подписите, положени в Протокол №1/11.06.2020г. за проведено общо събрание на етажните собственици, са положени пред него лично от етажните собственици или техни пълномощници, което събрание е проведено на 11.06.220г. при спазване на разпоредбите на ЗУЕС.

Представена е писмена кореспонденция между ищцата и „Веолия Енерджи“ЕАД, водена в периода 2020-2022г.

Приета е медицинска документация от извършени прегледи на ищцата през 2021г.,2022г.,2023г.

По делото е приобщена преписка по ДП №324/21г. по описа на Трето РУ във връзка с подадена жалба на Д. Ш., водено за престъпление по чл.309,ал.1 НК, което е приключило С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.10.2022г.

По реда на чл.176 ГПК на ответника са зададени въпроси, на които същият отговаря, че не е и не е бил управител на ЕС, а само отговорник на абонатната станция. Домоуправител на техния блок били „Акорд“. Не е чул решението на общото събрание да е било потвърдено от всички собственици, които са присъствали на събранието.

4

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства на свидетелите Ж. Х. Т., К. Г. П., В.Т.С, К.Н.П и Ц.Я.С, които съдът кредитира като ясни, конкретни и обективни.

По делото е прието заключение по изготвена СМЕ, от което се установява, че при ищцата са налице данни за преживени силни емоции от негативния спектър вследствие на промените в отоплителната система във входа, в който живее. В резултат на продължителното въздействие на стресогенните и фрустриращи фактори ищцата е развила невротична симптоматика довела до психо – и соматовегетативни симптоми, които могат да се разгледат като прояви на Разстройство в адаптацията в период 20202022г. През този период ищцата описва и преживявания от типа на сензитивните свръхценностни изживявания, които тя интерпретира като „параноя“. Към момента на изследването при ищцата са налице симптоми от невротичния кръг като раздразнителност, свръхценно фокусиране върху ситуацията, хронично безсъние, трудно повлияващо се от медикаменти.

Оплакванията се поддържат от продължаващите съдебни дела и могат да се квалифицират като тревожно разстройство със соматоформна вегетативна дисфункция. Симптомите на сърцебиене и недостиг на въздух при липса на сърдечно-съдово и белодробно увреждане могат да се разглеждат като психосоматични симптоми. По данни на ищцата по предписание същата е приемала Оксазепам, а към момента приема Дианксит и растителна добавка.

Наличните афективни и психосоматични симптоми се повлияват добре от медикаментозната терапия и психотерапевтични интервенции – например проблемно ориентирана краткосрочна психотерапия. При ищцата и към момента са налице симптоми Тревожно разстройство със соматоморфна вегетативна дисфункция и придружаващи заболявания – Възлеста гуша, Хипертонична болест, висока степен, сърдечна форма; синдорм на Рейно;

Увреждане на междупрешлените дискове в шийната област с радикулопатия.

Тревожните разстройства са заболявания с психологична причинност като отключващи фактори са психологични въздействия от остър или хроничен характер, обичайно в период предхождащ диагностицирането. Възлестите промени на щитовидната жлеза не са резултат от негативни изживявания и емоции и не изискват лечение.

При така установената фактическа обстановка, ВОС приема следното:

5

За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане, следва да е установено наличието на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, които са: поведение/деяние/ - действие или бездействие, противоправност на поведението, претърпяна вреда, причинна връзка между противоправното поведение и претърпяната вреда, вина. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице.

Причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. Вредите, които подлежат на обезщетяване, могат да бъдат имуществени и неимуществени, като при причинени неимуществени вреди (всяка негативна промяна в психическото състояние на човека), обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС 4/68, от значение за размера на обезщетението са характерът на увреждането, начина на извършването, обстановката при която е извършено и причинната връзка.