Решение № 38 от 29.03.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Бургас, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20232000500005 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 15749/27.10.22г. на БОС от И. Г. Г. , ЕГН: **********, с адрес: с. К., Община А., М. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. К., Община А. и Л. Ж. Т., ЕГН:

**********, с адрес: с. К., Община А., всички чрез адв. Я.К. АК-Бургас, против решение № 935/12.10.22г. по гр.д.№ 20212100100700/2021г. на БОС, в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП на 21.06.2020г. по път IIІ-539, км.38 в посока А. - К., ведно със законната лихва върху главниците, така, както е уточнено в исковата молба и разноските по делото, съобразно уважената част от исковете, както следва: за И. Г. Г. и М.

Б. Г. – за размера над 150 000лв. за всеки, до размера от 200 000лв. за всеки, за Л. Ж. Т. – за размера над 60 000лв. до размера от 80 000лв., както и лихвата за забава и разноските по делото, съобразно уважената част от исковете. Заявяват, че в горните части решението не е правилно, като несъобразено с принципа на справедливост на присъдените обезщетения.

Излагат аргументи, позовават се на трайно установена съдебна практика. По отношение на Л. Т. се поддържа, че следва да бъдат преценени и бъдещите вреди и прогнозата на влошаване на състоянието му. Молят решението да бъде отменено в атакуваните части и бъде постановено ново, с което исковете им бъдат уважени изцяло. Нямат доказателствени искания. Молят за присъждане на разноски.

1

Въззиваемата по тази жалба страна - ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.

“Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори С.А., М.С. и др., чрез адв.П.В., не я оспорва, не депозира отговор.

Постъпила е и въззивна жалба вх.№ 16137/02.11.2022г. на БОС от ЗК „Лев инс“ АД, чрез процесуалния представител адв.П.В., против решение № 935/12.10.22г. по гр.д.№ 20212100100700/2021г. на БОС, в частта, с която е уважен предявеният от Г. И. Г., ЕГН ********** иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за размера от 30 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 17.08.2020год. до окончателното й изплащане и извършените по делото разноски. Твърди, че не са налице основанията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като се позовава на ТР № 1/21.06.2018г. по т.д.№ 1/2016г. ОСНГТК на ВКС. Моли решението да бъде отменено в горната част и искът - отхвърлен. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба вх.№ 17178/16.11.22г. на БОС от ЗК „Лев инс“АД, чрез процесуалния представител адв.П.В., против решение № 935/12.10.22г. по гр.д.№ 20212100100700/2021г. на БОС, в частта, с която са уважени предявените от И. Г. Г. и М. Б. Г. искове за размера над 120 000лв. за всеки, ведно с лихвата за забава върху горницата над 120 000лв., така, както е присъдено в обжалваното решение и разноските по делото, съобразно уважената част от исковете. Твърди, че присъдените обезщетения са несправедливо определени и превишават онзи размер, който да компенсира понесените от двамата неимуществени вреди. Моли за отмяна на съдебното решение в горните части и постановяване на акт в този смисъл.

Не ангажира нови доказателства. Претендира разноски.

Въззиваемите по тези въззивни жалби ги оспорват. Молят за потвърждаване на решението в горните части.

Третото лице – помагач на Застрахователя - Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище гр.София, не изразява становище по въззивните жалби.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 и чл.263 ГПК от легитимирани лица и са допустими.

Предявените искове пред БОС са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БОС е образувано по искова молба от И. Г. Г., М.

Б. Г., Г. И. Г. и Л. Ж. Т., против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с предявени искове за заплащане на обезщетение, както следва: за И. Г. Г. и М. Б. Г. – по 200 000лв. за всеки, за Г. И. Г. – 50 000лв., ведно със законната лихва върху горните 2 главници, считано от 17.08.2020г. до окончателното изплащане на сумите и за Л. Ж. Т. – 80 000лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Твърдят, че на 21.06.2020г. било извършено ПТП. При управление на застрахован при въззивника-ответник със задължителната застраховка

„ГО“ на автомобилистите л.а. "О. А.", с рег. № * **** **, водачът причинил ПТП. При управление с несъобразена скорост загубил контрол върху лекия автомобил, навлязъл в дясната канавка и се блъснал в дърво от дясната страна. В автомобила, който бил с десен волан, пътували Д. Г. – син на И. и М. Г.и и брат на Г. Г., а също и Л. Т.. В следствие на удара Д. Г. – пътник на предна лява седалка, загинал, а Л. Т. получил описаните в исковата молба телесни повреди.

С исковата молба И., М. и Г. Г.и твърдят, че неочакваната смърт на Д.

Г. – едва на 19 години, била тежък удар и непоправима загуба. Заявяват, че изпитват големи душевни страдания, защото това, двамата родители да надживеят собственото си дете, е голяма мъка. Твърдят, че инцидентът се случил непосредствено след завършване на средното образование на Д., че синът им имал планове да продължи образованието си и смъртта му била огромен шок, който все още не могат да приемат, а продължават всеки ден да преживяват нещастието, отнело смисъла на живота им. Въззиваемият Г. Г. – брат на загиналия, също тежко преживял загубата. Двамата имали много близка връзка, израсли заедно почти като близнаци, и единственото, което ги разделило, било образованието на Д.. Твърдят, че смъртта на Д. Г. представлява тежка загуба за всеки от тях, изпитват големи душевни страдания, които няма да преживеят. Ето защо молят съда да постанови решение, с което осъди застрахователя да им заплати обезщетения за неимуществени вреди в посочените по-горе размери. Ангажират доказателства. Претендират разноски.

Третият въззивник – Л. Т., също пътник в автомобила, твърди, че в резултат от удара на лекия автомобил в дървото и навлизането в дясната канавка, бил затиснат на задната седалка от двете предни седалки и така получил травматичните си увреждания – счупване на два гръдни прешлена и 9-та ребрена дъга. Като резултат претърпял операция в лечебно заведение, а след изписването последвал възстановителен период. Общо получил трайно затруднение на снагата за срок от около 8-12 месеца, през които бил нетрудоспособен. От нанесените травми изпитал силни болки, приемал обезболяващи. Заявява, че все още не се е възстановил и не може да води активен живот – да работи физическа работа, да извършва активни движения, а се нуждае от повече почивка. Описаното се отразило на психиката му – станал затворен, мълчалив, изнервен. На основание всичко така изложено, претендира от Застрахователя по договор за застраховка „ГО“ за МПС-то, участвало в ПТП-то, обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, претърпени битови неудобства и прочее, а също и обезщетение за 3 претърпените имуществени вреди, които не са предмет на въззивната проверка. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства. В хода на делото е въведено още едно основание за присъждане на обезщетението в размер на 80 000лв., а именно – получено от счупването на гръбначните прешлени изкривяване на гръбнака – гибус, което е трайно и няма да изчезне.

В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл.131 ГПК, въззивникът-ответник оспорва исковете. На първо място твърди, че ПТП-то е причинено от неправоспособен водач, който шофирал със СУМПС, издадено във Великобритания, но не притежава такова, издадено в Република България, ето защо застрахователят има право на регрес.

Обосновал е подробни аргументи за приложението на чл.500 и сл.КЗ, в контекста на молба за привличане на наследниците на виновния водач в качеството им на трети лица-помагачи. Признава наличието на сключен договор за задължителната застраховка „ГО“ за МПС-то, в което пътували Д.

Г. и Л.Т.. Не оспорва наличието на ПТП, станало причина за инцидента, но твърди съпричиняване, поради участие в нерегламентирано състезание, със знанието и съгласието на пътуващите в автомобила. На следващо място твърди, че пътуващите били в известност, че водачът управлява МПС-то със СУМПС, издадено във Великобритания и няма надлежни документи, валидни в РБългария. Знаели и че управлява МПС-то с превишена скорост, на мокра пътна настилка, но въпреки това били без поставени предпазни колани.

Оспорва претърпените от въззивниците-ищци И. и М. Г.и неимуществени вреди. Заявява, че претенциите превишават значително справедливото и достатъчно да компенсира страданията им обезщетение, а по отношение на Г.

Г. изцяло оспорва иска. Твърди, че при приложение на ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№ 1/2-016г. ОСНГТК на ВКС, искът на брата на починалото лице подлежи на отхвърляне. Излага аргументи. Оспорва обема на претърпените от Л.Т. болки и страдания. Твърди преекспониран обем на описаните вреди. Оспорва присъждането на обезщетение в претендирания размер и го счита за несправедлив. Излага аргументи. Също ангажира доказателства.

Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на чл.153 ГПК, че за л.а. "О. А." с рег. № * **** ** е сключен валиден и действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие – 21.06.2020г., договор за застраховка „ГО на МПС“ със застраховател – въззивника-ответник. Пред настоящата инстанция не се повдига спорът относно правоспособността на водача на л.а. "О. А.", причинил ПТП-то, затова не се и обсъжда в подробности, макар съдът да намира възражението за ирелевантно по отношение на настоящото дело. Пред настоящия съд не се поддържа и възражението за съпричиняване.

Страните нямат противоречия относно механизма на ПТП-то и той е следният: На 21.06.2020г. около 23.20ч. по път IIІ-539, км.38 в посока А. - К., водачът на лек автомобил "О. А." с рег.№ * **** **, управляван от Т. Г. К., 4 причинил ПТП. В автомобила пътували Д. Г. и Л. Т.. При излизане от десен завой със скорост 152 км/ч, на мокър асфалт и с протектор на гумите – 2 мм – по-малък от допустимия, водачът К. загубил управление, излязъл вдясно от пътя в канавка и се ударил в дърво. При произшествието загинал водачът К. и пътуващият в автомобила Д. Г., а Т. Л.в получил телесни увреждания.

С оглед факта, че страните не спорят по присъденото в полза на М. и И. Г.и обезщетение за неимуществени вреди до размера от 120 000лв., както и по отношение на присъденото в полза на Л.Т. обезщетение за размера до 60 000лв., съответно решението е влязло в законна сила в горните части, съдът приема, че по отношение на изброените лица със сила на присъдено нещо е установено ангажиране на отговорността на Застрахователя по иска по чл. 432, ал.1 КЗ за обезщетяване на причинените им вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 21.06.2020г., около 23.20ч. по третокласен път К. – А., като ПТП-то е причинено от водач, управлявал застрахован при въззивникаответник по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите лек автомобил.

Спорно пред настоящата инстанция е ангажирането на отговорността на застрахователя по отношение на брата на загиналия Д. Г. – Г. Ив.Г..

По този повод съдът приема следното: От събраните пред окръжния съд гласни доказателства се установява по безспорен начин, че въззиваемият Г. Г. и починалият Д. Г. – братя със седем години разлика, били в много близки отношения. Винаги са живели заедно – първоначално с родителите си, впоследствие за период от три години – с баба си и дядо си, докато родителите им работели извън пределите на РБългария. По-големият брат се грижел много за Д.. Според свидетелските показания на св.Н. – без родство със страните, през времето, когато родителите им били в чужбина, двамата били неразделни, постоянно заедно – заедно пазарували, заедно излизали от къщи, заедно живеели. Според св.Н.а – роднина по сватовство на семейството на починалия, големият брат се грижел почти като родител за Д.. През време на престоя на родителите им в РГърция, той му купувал дрехи, маратонки, лични неща със средствата, които майка им и баща им изпращали. Докато Д. учел в гр. Ст.З., събота и неделя се прибирал в с.К. и всички в семейството много се гордеели с него за това, че завършва ветеринарен техникум и има амбиции да стане ветеринарен доктор. При смъртта на Д. цялото семейство, включително и брат му, цяла нощ бдели над него и единствена подкрепа в мъката си Г. срещал в приятелката си, с която очаквали дете и по този начин събирал сили, за да крепи родителите си в непрежалимата за цялото семейство скръб.