Решение № 212 от 12.08.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Велико Търново , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20214001000124 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № Р-17 от 26.01.2021 г. по т.д. № 90/2019 г. Великотърновският окръжен съд е отхвърлил като неоснователни искът с правно основание чл. 435 от КЗ, вр. с чл. 419 от КЗ и обективно съединеният с него иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Р.М. М., действащ като едноличен търговец с фирма „Магдак-Р.М.“ гр. Велико Търново, против „Застрахователна компания Уника“ АД гр. София за заплащането на сума в размер на 13 500 евро, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на автомобилен превозвач“, сключен по полица № 16128400033/15.12.2016 г., дължимо за вреди, произлезли от кражба на стоки от автомобил с рег. № ВТ 48-06 КК, извършена на 19.08.2017 г. на територията на Великобритания, включително натрупаните лихви върху главницата от деня на забавата /30.01.2019 г./ до деня на подаване на исковата молба – 469.44 лв., ведно с лихвите за забава върху главницата, считано от момента на предявяване на исковете до окончателното изплащане. С решението Р.М., действащ като едноличен търговец с фирма „Магдак-Р.М.“ гр. Велико Търново е осъден да заплати на Застрахователна компания „Уника“ АД гр. София разноски по водене на делото пред първата инстанция в размер на 1091 лв.

Въззивна жалба срещу горното решение е подадена от Р.М., действащ като едноличен търговец с фирма „Магдак-Р.М.“ гр. Велико Търново, чрез адвокат М.М., с оплаквания, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Жалбоподателят твърди, че не са изследвани от съда подробно всички обстоятелства от фактическата обстановка и че изводите на съда са в противоречие с кредитираните свидетелски показания.

Жалбоподателят счита за необоснован и неправилен аргумента на съда, поради който той 1 отхвърля предявените искове, а именно, че товарната композиция, която е извършвала превоза в момента на извършване на кражбата, не е била паркирана на паркинг, имащ характеристиките на охраняем такъв, съгласно т.3.15 от ОУ на застрахователя, поради което застрахователният договор не покривал отговорността на превозвача в конкретния случай.

Изложено е в жалбата, че в случая шофьорът е бил длъжен да спре и да осъществи своята нормативно определена почивка на територията на Великобритания. Същият е положил максимални усилия да подбере подходящ обособен паркинг за товарни автомобили, с осветление, видеонаблюдение, заведение за хранене, на който е имало още паркирани камиони. Твърди се в жалбата, че в конкретния случай е установено, че по време на събитието шофьорът на товарния автомобил е пребивавал постоянно в превозното средство и с оглед това не може да се приеме, че то е било оставено без надзор. Освен това шофьорът не е напускал камиона, а се е намирал в него и е осъществявал пряк надзор. С оглед предприетите мерки от водача, той е положил необходимата грижа да бъде предотвратено посегателство върху стоката и неговите действия не са били в противоречие с клаузите на общите условия. Жалбоподателят счита, че с оглед на тези обстоятелства не може да се приеме, че е налице изключен застрахователен риск и исковете следва да бъдат уважени.

Искането е да се отмени обжалваното решение и да се постанови решение, с което да се уважат предявените искове.

Ответната по жалбата страна Застрахователна компания „Уника“ АД гр. София, в писмения отговор на въззивната жалба изразява становище, че същата е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският апелативен съд като разгледа оплакванията в жалбата, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Пред Великотърновския окръжен съд е предявен иск по чл. 435, вр. с чл. 419 КЗ за заплащане на сумата от 13 500 евро, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на автомобилен превозвач“ и иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторни лихви в размер на 469.44 лв. за периода от 30.01.2019 г. до 3.04.2019 г.

Ответникът „Застрахователна компания Уника“ АД гр. София оспорва исковете.

Възразява, че по делото не е представено доказателство, че ищецът е заплатил обезщетение на увреденото лице. Оспорва наличието на валидно правоотношение по превозния договор.

Възразява, че обезщетението следва да бъде изчислено по чл.23 т. 3 и чл.2 от Протокол към конвенцията за договора за Международен автомобилен превоз на товари. Твърди, че е налице основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение по т.3.15 вр. с т.23.4 от общите условия към договора за застраховка, тъй като водачът на камиона е спрял на неподходящ паркинг и на основание т.3.14 от ОУ, засягащи проявата на груба небрежност.

Направено е от ответника възражение за изтекла погасителна давност, с позоваване на чл.32 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз.

От фактическа страна се установява следното:

Представена е застрахователна полица № 16128400033 от 15.12.2016г., установяваща, сключен между страните по делото договор за застраховка „Отговорност на международен автомобилен превозвач“, с който е застрахована отговорността на застрахования ЕТ „Магдак-Р.М.“ гр. Велико Търново като международен автомобилен превозвач.

Застраховката е със срок на валидност от 16.12.2016 г. до 15.12.2017 г. Отнася се за международни превози в Европа, без Русия и Украйна, както и за каботажни превози на територията на Германия. Лимитът на отговорността е 250 000 евро за едно събитие.

2

Застрахователния договор е сключен при Общи условия в сила от 15.08.2912г., изм.

10.02.2014г.

Приложимите Общи условия към застрахователната полица са представени от ответника по делото ЗК „Уника“ АД-гр.София с отговора на исковата молба/ стр.139-143/.

Съгласно т.3.15 от Общите условия, приложими за процесната полица, застраховката не покрива отговорността на превозвача, причинена от или вследствие на кражба от превозните средства, оставени без надзор, докато са под грижата и отговорността на застрахования, освен ако кражбата е извършена от заключено и обезопаснено превозно средство в района на охраняем паркинг. „Охраняем паркинг“ е специално организирано място за паркиране на товарни превозни средства, снабдено с необходимите обозначителни знаци, ограждения, осветление и денонощна охрана.

От представената по делото поръчка за транспорт от 17.08.2017 г. се установява, че на ищеца по делото е възложен международен превоз на стоки от товарен адрес в Германия до разтоварен адрес във Великобритания. Поръчката за транспорт е направена от „Унтерер Логистик“ ООД, Австрия. Ищецът е приел да извърши по поръчка на „Унтерер Логистик“ ООД, Австрия превоз на товар, с изпращач фирма Корсита Юръп, гр. Аален, Германия и получател „Студио СР“ – Обединено кралство Великобритания. По делото е представена и международна товарителница за процесния превоз, в който като изпращач е посочена Корсита Юръп, Германия, а получател Студио СР, Обединеното Кралство. Превозът на стоката се е извършвал от автомобил с рег. № ВТ 48-06 КК, собственост на ЕТ „МагдакР.М.“ гр. Велико Търново.

Установено е по делото, че по време на превоза и в срока на застраховката, на 19.08.2017г, на територията на Обединено Кралство Великобритания е настъпило застрахователно събитие-кражба на част от превозваната стока- бельо и блузи.

На 21.08.2017г. ищецът получава писмо от Унтерер Логистик“ ООД за ангажиране отговорността му като превозвач за настъпили вреди по време на превоза-кражба във Великобритания. На 23.08.2017 г. ищецът е предявил пред ответното застрахователно дружество претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.

Застрахователят Ейч Ди Ай Глобал, който е обезщетил собственикът на стоката Корсита Юръп за причинените вреди, е предявил регресен иск против спедитора „Братя Вайс“ в Областен съд-Хамбург. По образуваното дело през същия съд са привлечени на страната на ответника последващия спедитор „Унтерер Логистик“ ООД и превозвача ЕТ „Магдак-Р.М.“ гр. Велико Търново.

Видно от представеното по делото Решение от 4.01.2019г. на Областния съдХамбург по заведеното дело за обезщетение, се установява, че страните в производството са страни по спор относно международен договор за транспорт като застраховател и транспортно предприятие при условията на действащото Международно споразумение CMR, че при изпълнение на транспортната поръчка се е стигнало до обусловена от кражба частична загуба на товара във Великобритания, вследствие на което от транспортния застраховател се иска обезщетение за загубите на изпращачката, като страните по този спор са постигнали споразумение, по което ЕТ „Магдак-Р.М.“ гр. Велико Търново се задължава да заплати на „Унтерер Логистик“ ООД сума в размер на 13 500 евро за покриване на произхождащите от иска претенции, които от своя страна „Унтерер Логистик“ ООД се е задължил да заплати на ответника за покриване на произхождащите от иска претенции, като на встъпилата страна ЕТ „Магдак-Р.М.“ гр. Велико остава позволено да приложи съкратения метод на плащане, да направи плащането от 13 500 евро директно на ищеца.

3

Видно е от представеното по делото извлечение от банковата сметка на ищеца, че на 14.01.2019г. е извършил превод на 13 500 лв. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Румяна Борисова, се установява, че ищецът на 14.01.2019 г. е извършил плащане на сумата в размер на 13 500 евро, като същата е отразена в счетоводните му сметки. По данните от банковото извлечение в разплащателната сметка във валута – евро се установява, че по дебита на сметката има записване за извършен изходящ валутен превод в полза на съдебната институция Хамбург – Германия в размер на 13 500 евро.

От показанията на разпитания по делото свидетел Ц. Б., който организира международните превози във фирмата на ищеца, се установява, че възложеният превоз е бил от Германия до Англия. Камионът пътувал по определения маршрут до разтоварния адрес и при приключване на работния ден прави дневна почивка, за която е спрял на регламентиран паркинг, защото му е изтекло времето за каране. Шофьорът легнал да спи в кабината на камиона и след събуждането установил, че брезента на ремаркето е срязан и при надникване в ремаркето установил, че част от стоката липсва. Шофьорът на камиона уведомил свидетеля за станалата кражба, след което свидетелят позвънил на 112 да подаде сигнал. През това време други минувачи се притекли на помощ на шофьора и са информирали местните власти за кражбата. След запитване до възложителя на превоза дали да продължи камиона до разтоварния адрес и получаване на потвърждение, шофьорът продължил курса и останалата в камиона стока била доставена на получателя. При разтоварване на стоката са установени липсите. Според свидетеля Б. в Европа нямало охраняеми паркинги, които да носят отговорност за състоянието на камиона, стоките и за целостта на автомобила., но когато се правели преходи в Европа се ползвали регламентирани паркинги. Практиката е шофьорите да нощуват в кабината на камиона.

Представено е извлечение от полицейските записи на Полицейска служба Йоркшир за 19.08.2017 г., в които е отразен сигнал за настъпилата кражба от превозното средство извършващо международния превоз на товари.

От заключението на съдебно-оценъчната експертиза извършена от вещото лице В. Ц., се установява, че стойността на товара откраднати/недоставени и увредени стоки/ в размер на 1401 до 1410 кг. от натоварените 4670 кг., съгласно чл. 23, т.3 и чл.2 от Протокол към Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари възлиза на 13 500 евро /26 403.70 лв./.

При тези данни от фактическата страна, въззивният съд прави следните правни изводи: