Решение № 142 от 16.11.2021, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Ловеч, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310200509 по описа за 2021 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 4298729 на ОД на МВР Ловеч е наложено на Ас. Ст. Ст. от гр.В.Т., в качеството му на законен представител на **********, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.6, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 800 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят С., който го е обжалвал. В жалбата сочи, че при издаването на електронния фиш не са били изпълнени всички изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, в частност разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.2, тъй като на мястото за контрол не е бил поставен пътен знак Е24, както и че контролът не е бил предварително оповестен като място и времеви интервал. Счита, че независимо от отмяната през 2017 г. на разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, то нормите от наредбата са в сила и следва да бъдат спазвани от органите по контрол на пътното движение.

Подробно в жалбата са развити съображения относно обстоятелството, че реда за санкциониране на нарушението с електронен фиш е бил неприложим, тъй като нарушението е било установено с мобилно техническо средство, а не със стационарно такова. Позовава се и на ТР № 1 от 26.02.2014 г., постановено по т.д.№ 1/2013 г. на ВАС. Развити са и доводи за маловажност на нарушението и наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли издаденият електронен фиш да бъде отменен и му се присъдят направените по делото разноски.

1

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят С. не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В съпроводителното писмо са направили възражение за прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН в случай, че жалбата срещу ЕФ бъде уважена.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 04.12.2020 г., в 12:07:03 часа, на първокласен път I-4 (София – Варна), при км 38+600, в землището на с.Голец, област Ловеч, позиционираната система за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в посока гр.София със скорост от 167 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Предвид обстоятелството, че контролирания от системата участък от пътя се намирал в извън населено място и няма данни на него да е имало въведено ограничение със съответния пътен знак (схема на организация на движението на републикански път I-4, от км 38+200 до км 39+000, включващ км 38+600 - л.28-29), то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост за тази категория ППС била 90 км/час.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от разпечатка от видеоклип № 11743С0/0134882 /л.14/ установили, че засечената в 12:07:03 часа на 04.12.2020 г. скорост от 167 км/час била от лек автомобил ************ с рег.№ *****. След като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 162 км/час.

След справка в централната база данни на КАТ /л.19/ било установено, че собственик на автомобила е ********** – В.Т., представлявано от Ас. Ст. Ст..

Въз основа на така констатираното нарушение, на 23.12.2020 г. /справка на л.15 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 4298729 /л.13/ срещу Ас. Ст. Ст. от гр.В.Т., в качеството му на законен представител на дружеството собственик на автомобила. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което му наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП в размер на 800 лева.

Според приложеното по делото копие от фиша /л.18/, електронният фиш е бил връчен на А.С. на 20.05.2021 година.

2

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят С. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на А.С. (20.05.2021 г.) и от пощенското клеймо върху плика, с който жалбата е била изпратена до ОД на МВР Ловеч (02.06.2021 г. – л.6), то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно Ас. Ст. Ст. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.

С оглед цялостният контрол за законосъобразност, който следва да бъде проведен в настоящето производство, съдът намира, че атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.

Електронният фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган предвид мястото, където е било установено нарушението, а нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално изчерпателно във фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.

Правилно и коректно също така, при изчисляване на наказуемата скорост е бил приспаднат толеранса от 3 % в полза на водача. Както се посочи по-горе в установената по случая фактическа обстановка, АТС е измерила скорост на движение на автомобила от 167 км/час – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0134882 /л.14/. Пак от вещественото доказателство се установява, че още с обработването на видеоматериала е бил приспаднат коректно в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта и така наказуемата скорост, т.е. тази, от която се изчислява превишението спрямо разрешената за движение скорост е била изчислена на 162 км/час. Именно от така определената наказуема скорост е била изчислена и отразена в обжалвания ЕФ превишената стойност на скоростта от 72 км/час.

Категорично не може да бъде кредитирано възражението за неизпълнение на изискванията на чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, тъй като към датата на установяване на нарушението – 04.12.2020 г. тази норма е била отменена 3

(Отм., ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) и изискванията за обозначаване на местата за контрол на пътното движение с пътен знак Е 24, както и оповестяването им чрез средствата за масова информация или на интернет страницата на МВР не са били в сила.

Неоснователно и категорично също така не може да бъде споделено наведеното с жалбата възражение за неприложимост на процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС и доводите в този смисъл, както и позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има предвид, че тълкувателното решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на „Автоматизирани технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния процес, т.е. функциите на контролния орган (съответният служител на Пътна полиция) са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайният му извод, загуби своето значение.

Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на ЕФ, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен фиш се съставя АУАН и се издава наказателно постановление.

Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0134882 /л.14/, заснет от видеосистемата за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила собственост на дружеството чийто управител е жалбоподателят С. и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 167 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост със 72 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – видеосистемата за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0 е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за конкретния участък скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, с които убедително да оборва данните от вещественото доказателство. Видно от протокола– 4 приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.16/, за деня 04.12.2020 г., пътният участък на който е била измерена скоростта от автомобила на жалбоподателя е бил контролиран за времето от 11:40 до 13:15 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим са били общо 21 броя.

За пълнота на изложението и с оглед цялостния контрол за законосъобразност, който се провежда в настоящето производство, следва да се посочи, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /л.12/ и от протокол от проверка № 30-С-ИСИС/09.07.2020 г. /л.11/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания.