Решение № 2540 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2540 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110211965 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Г. К. Г. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-015450 от 08.07.2024 г., издадено от Г.В.Б. - Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя Г. К. Г. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

В жалбата си Г. К. Г. твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, а именно на 29.02.2024 г. като водач на автобус част от градския транспорт в гр. София, движейки се по бул. „Шипченски проход“ да е преминал на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището между цитирания булевард и ул. „Александър Жендов“.

С оглед на изложеното и жалбоподателят Г. оспорва издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Г. К. Г. не се явява и представлява.

Въззиваемата страна – Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, уведомена не изпраща представител. В хода на съдебното производство са депозирани общи писмени бележки чрез главен юрисконсулт С.К., редовно упълномощена, с които се оспорва въззивната жалба и се иска съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като се навеждат подробни доводи в тази насока..

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Н.И.К. (без процесуално качество по настоящото дело) подал жалба до Директора на „Столичен Автотранспорт“ ЕАД, като с жалбата си се оплакал, че водача на автобус с инвентарен № ****, обслужващ маршрута на автобусна линия ,,***'', в гр. София, движещ се по бул. „Шипченски проход“ на 29.02.2024 г., на кръстовището на цитирания булевард и ул. „Александър Жендов“, водачът на посочения автобус преминал на червен сигнал на светофарната уредба. В жалбата Н. К., посочил че водачът на автобуса застрашил безопасността на движението на К., който се движел по ул. „Калина Малина“ и „пресичал“ с управлявания от него лек автомобил същото кръстовище на зелена светлина на светофарната уредба и изразил субективната си оценка за твърдяното от него. Изпратил по имейл на 14 март 2024 г., копие на жалбата си до СДВР.

След извършена проверка на твърденията на Н. К., актосъставителят – свид. П. С. - младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при ОПП СДВР съставила на 17.06.2024 г. акт за установяване на административно нарушение бл. № 0582721 на жалбоподателя Г. К. Г.. В акта било посочено, че е съставен на основание жалба от г-н К. и чл. 40, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН. В акта свид. С. изложила дословно описаното от Н. К. в неговата жалба (послужила като сигнал за извършване на проверка от страна на ОПП СДВР) и приела, че е налице извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Посоченията АУАН бил съставен в присъствието на сочения за нарушител и на един свидетел присъствал при съставяне на акта – С. Д.. В полето за свидетели в АУАН бил посочен и Н. К. в качеството му на свидетел очевидец. Актът бил подписан от актосъставителя, посочения свидетел при съставяне на акта и жалбоподателя Г., а в графата за подпис на посочения очевидец било записано „Дал Жалба чл. 43, ал. 1 от ЗАНН“.

Жалбоподателят Г. подписал акта и изложил бланкетно възражение, като няма данни за депозирани допълнителни възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, на 08.07.2024 г., при идентично описание на фактическите и правните изводи в акта било издадено и процесното Наказателно постановление № 24-4332-015450 от 08.07.2024 г., издадено от Г.В.Б. - Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя Г. К. Г. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласните: показанията на свид. П. С., както и писмените, приобщени по реда на чл. 283 НПК, съдържащи се в административнонаказателната преписка.

Съдът кредитира показанията на свид. С., които обаче страдат от липса на конкретика относно релевантните за доказване извършването твърдяното 2 нарушение от жалбоподателя. Показанията на този свидетел се ценят от съда, доколкото от същите се потвърждава, след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на съставения АУАН, автора на същия послужил за издаване на оспореното НП.

Съдът кредитира и приобщените по надлежния процесуален ред (чл. 283 НПК) писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, като намира същите за относими към предмета на делото.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от санкционираното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл.

58д, т. 1 ЗАНН, същата е депозирана в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът намира, че АУАН и изздаденото възоснова на него наказателно постановление са издадени от компетентни органи, оправомощени със съответните заповеди, които са приложени в административнонаказателната преписка. Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, полицейските органи заемащи длъжност „младши автоконтрольор“ в СДВР са оправомощени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Ето защо актосъставителят - П. С., която е заемала длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП-СДВР към датата на съставяне на АУАН, разполага с материална и териториална компетентност да състави АУАН за твърдяно нарушение по ЗДвП. Отново от приетата като писмено доказателство Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, се установява, че началник на група „Административнонаказателна дейност“ в сектор „Административно обслужване“ към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП на обслужваната територия. От заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и от следващия заповедта акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. се установява, че издалата процесното НП – старши инспектор Г.В.Б. заема длъжност началник на 01 група „Административнонаказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, поради което и разполага с материална и териториална компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление.

При извършване на дължимата служебна проверка и разглеждайки както оспореното НП, така и актът послужил за неговото издаване, настоящият състав констатира допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, довели до опорочаване на предсъдебната фаза на настоящото административнонаказателно производство, като същите не подлежат на отстраняване в съдебната му фаза.

На първо място, актосъставителят е посочил като основание за съставяне на АУАН на жалбоподателя Г. Г. две взаимоизключващи се хипотези – тази на 3 чл. 40, ал. 1 ЗАНН и тази на чл. 40, ал. 4 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН въвежда общото правило, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случая такъв свидетел се явява твърдения очевидец на нарушението – Н. К..

По този начин остава неосъществима постановката визирана в текста на чл. 40, ал. 4 ЗАНН – когато нарушението е установено въз основа официални документи, тогава акт може да се състави и в отсъствие на свидетели. В случая не става ясно, кои документи актосъставителят, а и АНО намират за официални. Дефиницията за „официален документ“ е легална и разпоредбата на чл. 85 ЗАНН препраща към НК. Съгласно чл. 93, т. 5 НК „официален документ“ е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. В настоящия случай, в АУАН е записано, че се издава на основание подадена жалба от Н. К., която жалба (съгласно текста на имейла, с който е изпратена по ел. поща с получател СДВР – копие на жалба) не може да бъде третирана като официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК.

Чрез избраният подход на действие от актосъставителят и АНО за жалбоподателят Г. Г. няма как да станат ясни основанията по повдигане на административнонаказателно обвинение (чрез съставяне на АУАН) и ангажиране на административнонаказателната му отговорност (чрез издаване на НП).

На следващо място, друго допуснато съществено процесуално нарушение се забелязва в избрания подход на актосъставителя, съставеният АУАН все пак да бъде подписан и от свидетел, посочен в него, който обаче е свидетел по съставяне на акта. По този начин, актосъставителят е смесил три отделни и взаимоизключващи се хипотези за съставяне на АУАН. Не би могло от една страна да са налице всички позитивни предпоставки за съставяне на акт по реда на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, но същият да бъде съставен с отбелязване „чл. 40, ал. 4 ЗАНН, а в същото време да е вписан и свидетел по чл. 40, ал. 3 ЗАНН (в нарушение на чл. 40, ал. 3, която разпоредба изисква най-малко двама свидетели при съставяне на АУАН). В случая се касае за съвкупност от процедурни пропуски свързани с приложението на взаимоизключващи се основания за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Коментираните нарушения на административнопроизводствените правила не могат да бъдат санирани от настоящата съдебна инстанция и влекат след се бе си основани яза отмяна на оспореното наказателно постановление.

С оглед всичко изложено до тук и поради, допуснатото нарушение на процесуалните правила свързани със законосъобразното съставяне на АУАН, послужил за издаването на оспореното НП, последното следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в предсъдебната (и задължителна) фаза на административнонаказателното производство.

4

По разноските:

С оглед изхода на делото, право на присъждане на разноски има жалбоподателят Г. Г., но доколкото такива не се претендират, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-015450 от 08.07.2024 г., издадено от Г.В.Б. - Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на Г. К. Г. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII АПК пред Административен съд - София-град на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5