Определение № 2057 от 05.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2057 гр. София, 05.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20251100901705 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № гр. София, 05.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на пети май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА като разгледа докладваното търговско дело № 1705 по описа за 2025 година, взе предвид следното.

Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от „Грийн енерджи България“ ЕООД, ЕИК 201707126, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ***, ет. 9, иск с правна квалификация чл. 74 ТЗ, за отмяна на решение на общото събрание на съдружниците на „Солар енерджи съпорт“ ООД, ЕИК 200957604, за разпореждане с недвижими имоти, прието през м. 08.2025 г. и описано в нотариален акт № 184/2025 г. на нотариус М..

В исковата молба са изложени твърдения, че на 12.01.2012 г. ищецът придобил по силата на договор за покупко-продажба, сключен с Тодор Кирилов Тодоров 250 (двеста и петдесет) дружествени дяла, емитирани от ответното дружество „Солар енерджи съпорт“ ООД, съответстващи на 250 основни дяла от капитала, с номинална стойност 10 (десет) лева всеки един. На 13.08.2012 г. съдружниците в „Солар енерджи съпорт“ ООД приели решение за увеличаване на капитала до 300000 лева, в резултат на което всеки от двамата паритетни съдружници („Грийн енерджи България“ ЕООД и „Енергийни колектори“ ЕООД) да притежава дялово участие в размер на 150000 лева. В дружеството бил приет и нов съдружник И.Д. с участие в размер на 6000 лева. Така с решение на другите двама 1 съдружника ищецът бил изключен с решение на общото събрание от 24.06.2022 г., което решение било отменено, но съдебното решение не било влязло в сила. В резултат на изключването „Грийн енерджи България“ ЕООД не получавало покани за участие в заседанията на общото събрание. Счита, че отмяната на решението за изключването му ще има обратно действие и затова има правен интерес да претендира отмяна на решението на общото събрание за разпореждане с поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, с описание по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-330/16.05.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Кошарево, Община Брезник, местност „Слаковица“, с площ от 4 285 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за електроенергийно производство и поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, с описание по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18330/16.05.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.

Кошарево, Община Брезник, местност „Слаковица“, с площ от 25 394 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за електроенергийното производство.

Дори да се приеме, че изключването на ищеца като съдружник е породило правни последици, те касаят новоемитираните дялове при увеличението на капитала, но не и придобитите първоначално дялове в размер на 2500 лева.

Решението за разпореждане с недвижимите имоти било незаконосъобразно – взето без участието на „Грийн енерджи България“ ЕООД и се претендира отмяната му.

В отговор на исковата молба, „Солар енерджи съпорт“ ООД признава, че на 22.08.2025 г. е взето решение от общото събрание за разпореждане с поземлените имоти, към който момент ищецът е бил изключен като съдружник. Затова предявеният иск бил недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация. По същите съображения бил и неоснователен. С вземане на решението за изключване на съдружника „Грийн енерджи България“ ЕООД членственото му правоотношение било прекратено и същият нямало как да оспорва решения на дружествените органи. Изключването пораждало незабавно действие във вътрешните отношения между страните. Затова и към вземане на решението за разпореждане с поземлените имоти, ищецът нямал качеството съдружник и това решение не било незаконосъобразно поради неговото неучастие в процеса на вземането му.

В допълнителна искова молба ищецът релевира новонастъпил факт - на 05.01.2026 г. решенията на общото събрание на съдружниците в „Солар енереджи съпорт“ ООД от 24.06.2022 г., били отменени с влязло в сила съдебно решение № 255/12.05.2025 г. по т. д. № 260/2024 г. на САС, касационната жалба срещу което не била допусната до разглеждане по същество.

Възражението на ответника за липса на активна легитимация на ищеца счита за неоснователно. Същото било несъвместимо както с чл. 140, ал. 4 ТЗ и наличието на спряно регистърно производство по заявлението за вписване на незаконното изключване на ищеца, така и с обратното действие на решението по чл. 74 ТЗ за отмяна на изключването. Тезата на ответника била несъвместима и с чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 1 и 2, чл. 17, ал. 1 и ал. 3, чл. 19, ал. 3, чл. 56, чл. 57, ал. 2 и чл. 122 от Конституцията. Ищецът бил капиталов инвеститор в ответното „Солар енерджи съпорт“ ООД и неговите имуществени членствени права не могли да бъдат прекратени поради факта, че общото събрание приело незаконно (и невписано), а впоследствие - отменено от съда решение за изключването му като съдружник.

2

Отмяната по чл. 74 ТЗ била правно средство за защита срещу порочни решения на общото събрание. Тази защита би могла да е реална единствено, ако отмяната има действие ex tunc, ето защо следвало да се приеме, че „Грийн енерджи България“ ЕООД разполага с активна процесуална легитимация в настоящото производство.

В допълнителния отговор ответникът настоява искът да е процесуално недопустим, поради липсата на активна процесуална легитимация, която не се санирала от отмяната на решението на общото събрание за изключването на ищеца, която отмяна имала действие за в бъдеще и затова към 22.08.2025 г. същият не е имал качеството съдружник, съответно не разполагал с право на иск за отмяна на решения на орган на дружество, в което членството му към този момент било прекратено.

След осъществената размяна на книжа, съдът дължи преценка на процесуалната допустимост на предявените искове, при съобразяване становищата на насрещните страни във връзка с правото на иск на ищеца.

Съгласно задължителните разяснения по т. 4 и т. 5 от ТР № 1/2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС активно легитимиран по иска с правна квалификация чл. 74 ТЗ е съдружник или акционер (облигационер), а пасивно легитимирано – съответното дружество, чийто член е той. Искът по чл. 74 ТЗ представлява предоставено на съдружника потестативно право да иска отмяна на решението на общото събрание и целената правна последица от успешното му провеждане е защита на членствените права и/или контрол за законосъобразност на решенията на общото събрание, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел. Решението на съда има действие по отношение на всички – на самото дружество и на отделните му членове. Изрично законът - чл. 74, ал. 3 ТЗ дава право на всеки съдружник, респ. акционер да встъпи като съищец в делото и да поддържа иска, дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли.

Следователно конститутивният иск по чл. 74 ТЗ е предоставен на всеки съдружник, респ. акционер не само за защита на неговите отделни членствени права – имуществени и неимуществени, а чрез реализирането му се охраняват и интересите на останалите съдружници, респ. акционери, на дружеството и обществения интерес, който изисква в правния мир да не съществуват и да не се изпълняват решения на общи събрания на съдружниците, които противоречат на повелителните разпоредби на закона, на учредителния договор, съответно на устава на дружеството.

В производството по чл. 74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск подлежи наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер на дружеството, чиито решения на Общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качество следва да е налице към момента на провеждане на общото събрание, взело оспорваните решения.

В случай, че членственото правоотношение на съдружника или акционера е прекратено на някои от предвидените в закона основания преди датата на вземане на атакуваните решения от общото събрание, последният не е легитимиран да оспорва пред съда взетите от събранието решения, тъй като правото му на иск вече е погасено и не съществува. Така изрично решение № 172 от 2.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1641/2024 г., I т. о., ТК.

В решение № 36 от 26.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 685/2014 г., I ТО членственото правоотношение в ООД се дефинира като съвкупност от правата и задълженията на съдружниците, които са имуществени и неимуществени. Към групата на неимуществените права спадат управителните права на съдружника, които включват право на участие в 3 общото събрание, право на глас и право на избор – съдружникът има да бъде избиран и да избира управителните/контролни органи на дружеството. Такова право е и правото на съдебна защита на членството, което означава, че правото на иск за отмяна на актовете, които приема общото събрание/общността на съдружниците, се предпоставя от съществуването на членствено правоотношение. Ако такова към конкретния момент на вземане на съответното решение от върховния орган не съществува, то това правоотношение по подразбиране не може да бъде защитавано по реда на чл. 74 ТЗ.

В случая е безспорно между страните, че към 22.08.2025 г. членственото правоотношение на ищеца е прекратено в резултат на изключването му с решение на общото събрание, взето на 24.06.2022 г., което е отменено, но ефектът на отмяната му настъпва от момента на влизане в сила на съдебното решение - 05.01.2026 г., като за периода от изключването му до отмяната на това решение на върховния орган, членство на „Грийн енерджи България“ ЕООД в „Солар енерджи съпорт“ ООД не е налице, съответно не е налице активна процесуална легитимация за провеждане на иск в защита на несъществувало към момента на вземане на решението от общото събрание членство.

Принципно искът за отмяна на решение на решение на общото събрание е конститутивен, насочен към предизвикване на правна промяна в чужда правна сфера, тази на дружеството. Правните последици, т.е. конститутивният ефект на съдебното решение настъпва винаги за в бъдеще и не може да настъпи с обратно действие, както твърди ищецът, тъй като това би засегнало правната сигурност. Проведена докрай тезата на ищеца предполага и новоприети членове да имат възможност да оспорват решения, взети преди възникване на членството им, с оглед необходимост от защита на инвестицията им, а такова право нито в теорията, нито в съдебната практика е прието да съществува.

По начало общото събрание формира волята на дружеството, решенията му са вътрешнокорпоративни актове, които нямат пряко действие по отношение на третите лица (волята на дружеството се изразява от управителния орган). Затова отменяемите (незаконосъобразни) решения пораждат правни последици до тяхната отмяна, но заличаването на последиците действа за в бъдеще.

С оглед действието по отношение на третите лица на релевантните обстоятелства от момента на вписване, съчетано с установеното действие занапред на конститутивно съдебно решение (от влизане в сила), с което незаконосъобразното решение се отменя, то за да се предотврати ефектът на пораждане последиците на едно порочно решение в един значителен период от време, на субектите, които се намират в членствено правоотношение, е предоставена възможността да поискат спиране на регистърното производство, за да не се сведат до знанието на третите лица последиците на порочните решения на дружествените органи, които са предмет на предявен иск. От тази възможност ищецът се е възползвал и вписване на заличаването му като съдружник в резултат на изключването не е извършено, т.е. за всички трети лица „Грийн енерджи България“ ЕООД е бил вписан като съдружник в „Солар енерджи съпорт“ ООД, който видно от документа, в който е обективирано представеното решение на общото събрание от 22.08.2025 г. не е участвал при вземането му и не може да носи отговорност за вреди от съществуването му като вътрешнокорпоративен акт. В този смисъл, след като разпоредителната сделка е сключена и този резултат не би могъл да бъде ревизиран (правото на собственост е транслирано в полза на трето лице), то липсва дори имагинерен правен интерес от отмяна на решението, с оглед „парирането на евентуални възражения …, че (ищецът) се е съгласил с процесното решение“.

Разпечатката съдържа 30 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1b127a2-6cd0-4c98-851a-d6b67a23c7a7