Решение № 1670 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1670 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20261110200749 по описа за 2026 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 749 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Л. С. срещу Заповед за задържане на лице № 8177зз1 2/07.01.2026 г. на командир на отделение в ГПУ-София.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт, като се оспорват изложените в него основания за издаването му, поради което се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответникът чрез своя процесуален представител иска жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото прие за установено следното:

Със заповед № 8177зз-2/07.01.2026 г. на Л. Ш. – командир отделение в Гранично Полицейско Управление, жалбоподателят е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, в 18:20 ч. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на ГПУ Аерогара София. Като фактическо основание за задържането му е посочено „лице, обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест“.

Заповедта за задържане е връчена на жалбоподателя, за което свидетелства разписката към заповедта.

Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.

Оспорената заповед за задържане е издадена от полицейски орган, който е компетентен административен орган съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 1, видно и от представено от МВР удостоверение.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР задължителните реквизити, които трябва да съдържа заповедта за задържане са: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му; - да обжалва пред съда законността на задържането; - на адвокатска защита от момента на задържането; - на 2 медицинска помощ; - на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;

- да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; - да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

В случая в оспорената заповед като фактическо основание, което според издалия заповедта орган обосновава прилагането на принудителната административна мярка именно на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР е възпроизведено бланкетно съдържанието на въпросната точка, без описание на конкретни обстоятелства, свързани с нея. Въпросните обстоятелства са дадени в условия на алтернативност, поради което възпроизвеждането им

Разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично изисква към момента на задържането като елемент от съдържанието на заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането. Това изискване е проявление на установеното в разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от свобода. Посочването им в заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл.

74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

В Решение от 24.06.2014 г. по делото Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ се приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или действия на задържаното лице. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засягат правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

В случая в заповедта за задържане липсва действително описание на фактическите основания за задържането на жалбоподателя, доколкото не е посочено дали има конкретна ЕЗА, искане за екстрадиция и пр., нито има индивидуализиране на същите. По делото е представена докладна записка, в която е посочено, че при справка в Автоматизирана информационна система "Издирвателна дейност" е установено, че спрямо жалбоподателя има мярка арест и предаване. По делото обаче не е приложена тази справка, поради което липсва яснота за конкретното съдържание на въпросната мярка, като същата не е била представена и на задържаното лице.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР за срок не подълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането на лицето да се осигури възможност за предаването му на друга държава.

Необходимо е данните, обосноваващи законността на задържането да са установени преди извършване на задържането. Противното би породило риск от произвол при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта . Установяването на данните е в тежест на административния орган.

3

В настоящия случай не се установи наличието на подобни данни по смисъла на закона към момента на задържането, като както вече бе посочено в атакуваната заповед липсва каквато и да е конкретизация на фактическите основания, посочени в условия на алтернативност.

Въпреки предоставената от закона възможност да действа при условията на оперативна самостоятелност, в случая се установи по категоричен начин, че административният орган при издаване на оспорената заповед е допуснал нарушения на процесуалния закон, поради което и оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 от АПК.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира и доказва извършването на такива, в размер от 1900 лв. представляващи възнаграждение за адвокат. Ответната страна прави възражение за прекомерност, което се явява основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, като настоящият състав намира, че съобразно чл. 35а от Наредба № 1/09.07.2004 следва да присъди разноски в размер от 160 евро.

Така мотивиран, на основание чл. 172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 8177зз-2/07.01.2026 г. на командир в отделение в ГПУ-София, с която Л. С. е задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР.

ОСЪЖДА на основание чл. 143 от АПК СДВР да заплати на Л. С. сумата от 160 евро - разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава X от АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4