Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 707 от 09.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 818/2025
Вид
Определение № 707
Подписан
09.10.2025
В сила
15.01.2026
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 707 гр. Пазарджик, 09.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20255200500818 по описа за 2025 година Производството е въззивно – по чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е с частна жалба от от „Агенция за събране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

"Д-р Петър Дертлиев" № 25. офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от З.Б., чрез юрисконсулт Н. П. определение № 2465/17.08.2025 г. по гр.д. № 3874/2024 г., по описа на Районен съд – Пазарджик.

Жалбоподателя незаконособразност. излага оплаквания за неправилност и

Коментира се практика на ВАС , във връзка с определяне на адвокатските възнаграждение ,като от изложеното не става ясна тезата на частния жалбоподател.

Подържа се тезата , че при възражение за прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК , съдът не е обвързан от посочените в Наредбата за възнаграждение за адвокатската работа минимални размери.. Определяща при намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение при приложение па чл. 78, ал. 5 ГПК била фактическата и правна сложност на делото. В случая производството / очевидно се касае за първоинстанционно , а не за въззивно ,както е посочено в частната жалба/ не се характеризирало с голяма 1 фактическа и правна сложност, тъй като е проведено едно заседание и не са събирани други доказателства. Наредбата не следвало да бъде прилагана , тъй като се накърнявало изискването за справедлив процес.

Отново се излагат доводи , основаващи се на решения на СЕС.

Освен това следвало да се съобрази, че законодателят оценява труда на юрисконсултите и на адвокатите, предоставящи по възлагане на Националното бюро за правна помощ безплатна правна помощ, по различен начин и в по-нисък размер, определен в чл. 25. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ - арг. чл. 78, ал. 8 ГПК, ред., ДВ, бр. 8/2017 г.

Съществуването на два паралелни режима на заплащане и оценяване на безплатна правна помощ, още повече - на труда на юристите, трудно се оправдавало с оглед правилата на свободната конкуренция на вътрешния пазар на ЕС, като се съобрази обстоятелството, че съгласно чл. 6. ал. 3 ЗАдв. без полагане на изпит за адвокати се вписват кандидати с юридически стаж от пет години (вкл. и най-вече юрисконсултите). Минималното адвокатско възнаграждение съответно, за да не доведе до ограничаване на конкуренцията, не трябва да е значително по-голямо от това на юрисконсултите.

Молят определението да бъде отменено и изменено решението в частта относно разноските.

Писмен отговор не е постъпил.

Съдът , за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството пред Районен съд Пазарджик по гр.д.№ 3874 по описа за 2024 година е инициирано от частния жалбоподател срещу С. Г. – Г. ,като е предявен иск по реда на чл.422 от ГПК.

Искането е да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми : главница в размер на 10 010.34лв. за периода от 15.05.2022г до 15.02.2029г., договорна лихва в размер на 6 573.51лв. за периода от 15.05.2022г до 11.06.2024г датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, обезщетение за забава в размер на 3 456.89лв. за периода от 16.05.2022г до дата на подаване на заявлението , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2770/2024г по описа на РС-Пазарджик. При 2 условията на евентуалност са предявени осъдителни искове и се иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 10 010.34лв., договорна лихва в размер на 6 573.51лв. за периода 15.05.2022г до 11.06.2024г, обезщетение за забава в размер на 3 806.91лв. за периода 16.05.2022г до датата на подаване на исковата молба.

Ответницата е оспорила иска ,като е оспорила съществуването на облигационно отношение между нея и кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“.

В определението си по чл.140 от ГПК с оглед направеното оспорване на иска , съдът е задължил ищеца да представи оригинала на кредитния договор и е допуснал събиране на доказателства.

В първото по делото съдебно заседание представител на ищеца не се явил , а от представителя на ответника е оспорено автентичността на представени доказателства Договор за потребителски кредит PLUS-19140504 от 08.02.2022 г., Общи условия и погасителен план, както и Сертификат за застраховка PLUS 19140504. Ответницата твърди ,че не ги е подписала.Изслушана и приета е съдебно-икономическа експертиза.

Открито е производство по оспорване и е допусната съдебно – графологична експертиза.

Проведено е и второ заседание по делото, в което са приети писмени доказателства , изискани от трето лице и е прието заключение на експертграфолог.

Според заключението експерта подписите под оспорените доказателства не са положени от ответницата.

От процесуалния представител на ответницата , който е участвал в това заседание, за разлика от представител на ищеца, е представен списък на разноски и направено искане за присъждането им. В този списък е включено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 2203 лева.

С решението по делото , съдът е отхвърлил предявените от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З.Б. срещу С. Г. Г. –Г. с ЕГН ********** от град *********** искове за признаване за 3 установено, че съществува вземане на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК 203670940 за следните суми по заповед №1603 от 02.07.2024г за изпълнение па парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2770/2024г. по описа на РС-Пазарджик, а именно: главница в размер на 10 010.34лв. , договорна лихва в размер на 6 573.51лв. за периода 15.05.2022г до 11.06.2024г., обезщетение за забава в размер на 3 456.89лв. за периода 16.05.2022г до 28.06.2024г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2024г до изплащане на вземането.

Отхвърлил е и предявените при условия на евентуалност искове от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З.Б. срещу С. Г. Г. –Г. с ЕГН ********** от град *********** при условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане на следните суми:сумата от 10 010.34лв. главница по неплатени месечни погасителни вноски по договор за потребителски кредит потребителски кредит PLUS-19140504 от 08.02.2022г за периода 15.05.2022г до 15.02.2029г., сумата от 6573.51лв. договорна лихва за периода от 15.05.2022г. до 16.06.2024г., сумата от 3806.91лв. обезщетение за забава за периода от 16.05.2022г до дата на подаване на исковата молба в съда.

Осъдил е „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З.Б. да заплати на С. Г. Г. –Г. с ЕГН ********** от град *********** сумата от 2508лв.разноски по делото.

Присъждайки разноските , съдът не е обсъдил възражение за прекомерност на същите ,направено „по принцип“ още в исковата молба.

В срок е постъпила молба за изменение на решението в частта относно разноските.

В молбата са изложени напълно идентични доводи ,с тези изложени в частната жалба.

Постъпил е писмен отговор на тази молба , в който се сочи ,че адвокатското възнаграждение е в минимален размер ,с оглед цената на иска.

С обжалваното определение , първоинстанционният съд е оставил без 4 уважение молбата.

За да постанови акта си , съдът е посочил ,че му е известна практиката на СЕС – решение от 23.10.2017г по съединени село С-427/16 и С-428/16г и решение на СЕС от 25.01.2024г по дело С-438/2022 по преюдициално запитване , отправено от Софийски районен съд ,която практика на основание чл.633 от ГПК е задължителна за българските съдилища и налага разбирането, че размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба №1 от 09.07.2004г за възнагражденията за адвокатска работа/ наричана по-долу Наредбата/ могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда.

Приел е ,че адвокатското възнаграждение е определено и заплатено на база приложимата норма на чл.7, ал.2 т.3 от Наредбата съобразно материалния интерес и възлиза на 2203 лв. Съдът е счел ,че е налице завишена фактическа и правна сложност на делото, предвид направените от ответната страна оспорвания, изискващи високо квалифицирана професионална подготовка на упълномощения адвокат. Съобразил е обема на извършената от адвоката процесуална дейност – изготвяне на писмен отговор, участие в две открити съдебни заседания, направени доказателствени искания от страната във връзка със защитната и позиция твърде високия материален интерес, възлизащ на сумата от 20 040 лв. Счел е ,че възнаграждението , заплатено на адвоката не е прекомерно, а напълно съответно на вложения адвокатски труд и отговоря на заложените критерии за адекватното му и справедливо възмездяване.

Въззивната инстанция споделя изцяло тези съображения.

Доводите ,изложени в частната жалба са доста неясни ,но доколкото въззивната инстанция ги разбира ,то те се свеждат до това ,че Наредбата за възнаграждение на адвокатската работа , препоръчваща минимални размери не следва да се прилага задължително/което съдът споделя/ .Не става ясно по какви причини се цитира посочената съдебна практика , включително и на ВАС и каква теза частният жалбоподател подкрепя с нея.

Що се отнася до доводите и съпоставките с труда на юрисконсулт, то те са напълно неуместни , тъй като юрисконсулта упражнява труд по трудов договор и заплатата е израз на оценката на труда му .

Същественото в конкретния случай е ,че именно

5 съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на делото, на извършената работа от адвоката ,като съобрази пазара и качеството на адвокатския труд.

Известно е ,че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което и съдът следва да направи своята преценка.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36, ал.1 ЗА. Това възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.

Въззивният съд споделя съдебната практика според която: