Решение № 2192 от 28.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2192 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Петя Попова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100510772 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 7763 от 08.07.2022 г. по гр.д. № 71307/2021 г. по описа на СРС, 79 с-в е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* срещу П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******5, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. Д. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 185,43 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******5, с аб. № 58491, за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 33,55 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.07.2021 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 23,90 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.06.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 41306/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.07.2021 г., като е отхвърлен иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 185,43 лв. до пълния предявен размер от 185,45 лв., или за размера от 0,02 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за 1 дялово разпределение в размер на 6,06 лв. за периода от 31.07.2018 г. до 21.06.2021 г.

Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, като трето лицепомагач на страната на ищеца.

Решението е обжалвано от ответника П. Д. Д. с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост.

Поддържа, че не се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с доставката на ТЕ за битови нужди. Чрез събраните в производството доказателства не било установено реалното потребление на ТЕ, чиято стойност да възлиза на исковата сума.

Установени били нарушения при отчет и измерване на потребената в имота ТЕ, което съдът не е отчел при постановяване на решението. При постановяване на решението не било съобразено, че не е пасивно легитимиран да отговаря за незаплатените задължения за потребена в имота ТЕ.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че ответника е собственик на апартамент № 25, находящ се в гр.

София, ж. к. „******* с аб.№ 58491, поради което е битов клиент по смисъла на §1, т.

2а от ДР на ЗЕ, за процесиите период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет 2 договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, чиято стойност възлиза на исковата стойност.

Решението е правилно.

Чрез представения пред СРС договор за покупко-продажба на жилище - частна общинска собственост се установява, че ответникът е придобил собствеността върху продадения имот на 22.12.2006 г., както и че преди това на 21.08.2001 г. същият е подал молба за откриване на партида на негово име. С оглед това и същият се явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този апартамент. Доводите на въззивникаответник в обратен смисъл, съдът намира за недоказани и съответно – неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.

Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция протокол от общо събрание на етажната собственост от 27.01.2002 г. и списък към него, договор от 28.01.2002 г., индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за отчет.

Чрез представените от фирмата за дялово разпределение Т.С. ЕООД документи и констатациите на СТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че през процесния период м.11.2018 г.- м.04.2020 г. в имота на ответника не са начислявани суми за отопление и битово гореща вода, а единствено такива за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация - на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването - между абонатите съобразно пълния 3 отопляем обем на имота - 127 куб. м. С оглез така установеното е дадено заключение, че реално потребената в имота ТЕ възлиза на сумата 185.43 лв., представляваща разликата между начислените суми по фактури /197,16 лв./ и сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки /11,73 лв./, като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. При формиране на тази констатация експертът е съобразил представените изравнителни сметки на фирмата за топлинно счетоводство за отоплителните сезони, както и представените в производството отчети на уредите за индивидуално потребление.

С оглед изложеното, съдът намира че реалното количество потребена ТЕ за битови нужди в имота за посочения отоплителен сезон е доказано в производството от ищеца без съмнение, т.е. пълно и главно. Правилни са изводите на СРС, че потребителите дължат заплащане на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация - арг. чл. 153, ал. 6 ЗЕ, без значение от реалното ползване или неползване на такава от собствениците и носителите на вещни права. Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е обща част по своето предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е по предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти. Тъй като всеки собственик на самостоятелен обект придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия, то всеки следва да участва и в разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация /в този смисъл - Решение № 5 от 22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на РБ/. В допълнение, с Решение от 5.12.2019 г. по съединени дела С- 708/17 и С-725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) приема, че българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно управление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградна инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията на нелоялните търговски практики. Напротив, следва сметките за използваната топлинна енергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

С оглед това, при установяване количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и констатациите на съдебно-техническата експертиза, сочещи че дяловото разпределение е правилно извършено, ищецът е доказал количеството на доставената в имота на ответника топлинна енергия.

От страна на последния не се твърди, а и не се доказва плащане на процесиите суми, поради което задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. се равнява на посочения по-горе размер от 185,43 лв., до който 4 предявеният главен иск за цена на топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде уважен.

При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение на юрисконсулт за въззивната инстанция.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7763 от 08.07.2022 г. по гр.д. № 71307/2021 г. по описа на СРС, 79 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „******* срещу П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к.

„*******5, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. Д. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 185,43 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.

„*******5, с аб. № 58491, за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 33,55 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.07.2021 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 23,90 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.06.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 41306/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.07.2021 г.