Решение № 51 от 20.04.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Бургас, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20232000500067 по описа за 2023 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 260125/ 28.11.2022 г., постановено по гр.д. № 597/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, е осъдено „З. Е. А. Д. „Б. В. И. Г.““ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Т., пл. „П.“ № 5, представлявано от Н. Д. Ч., И. И. Г., П. А. Ш., Т. И. И., Н. Й. П. – заедно от всеки двама изпълнителни директори, да заплати на М. С.

Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., област Ямбол, ул. „Х. Б.“ № 20, с адрес за връчване: Адвокатско дружество „Ч., П.ва и И.“, гр. София, ул. „К. № 2а, ет.8, - адв. С. Ч., на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 28 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ищцата В. Х. И., починал на 2.02.2019 г. при пътнотранспортно произшествие (ПТП), причинено виновно от водача на застраховано при „З. Е. А. Д. „ Б. В.

И. Г.““ ЕАД МПС „Пежо“, модел „Ранч“, с ДК № У ******, по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 5.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 28 000 лв., до предявения размер от 200 000 лв. е отхвърлен.

Със същото решение е осъдено „З. Е. А. Д. „Б. В. И. Г.““ ЕАД, ЕИК 1

*******, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Т., пл.

„П.“ № 5, представлявано от Н. Д. Ч., И. И. Г., П. А. Ш., Т. И. И., Н. Й. П. – заедно от всеки двама изпълнителни директори, да заплати на Х. В. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., област Ямбол, ул. „Т.“ № 24, с адрес за връчване:

Адвокатско дружество „Ч., П.ва и И.“, гр. София, ул. „К. № 2а, ет.8, - адв. С.

Ч., на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 28 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищеца В. Х.

И., починал на 2.02.2019 г. при пътнотранспортно произшествие (ПТП), причинено виновно от водача на застраховано при „З. Е. А. Д. „ Б. В. И. Г.““ ЕАД МПС „Пежо“, модел „Ранч“, с ДК № У ******, по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 10.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 28 000 лв., до предявения размер от 200 000 лв. е отхвърлен.

Със същото решение са отхвърлени предявените от Н. Х. В., ЕГН **********, В. Х. В., ЕГН **********, и П. Х. В., ЕГН **********, тримата малолетни, действащи чрез техния баща и законен представител Х.

В. Х., ЕГН **********, с адрес за връчване: Адвокатско дружество „Ч., П.ва и И.“, гр. София, ул. „К. № 2а, ет.8, - адв. С. Ч., искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на всеки от малолетните ищци сумата от по 26 000 лв. - частични искове от общата сума 120 000 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния дядо В. Х. И., починал на 2.02.2019 г. при пътнотранспортно произшествие (ПТП), причинено виновно от водача на застраховано при „З.

Е. А. Д. „ Б. В. И. Г.““ ЕАД МПС „Пежо“, модел „Ранч“, с ДК № У ******, по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 10.10.2019 г. до окончателното й изплащане

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от М. С. Т., Х. В. Х., В. Х. В., действащ лично и със съгласието на баща си - Х. В. Х., Н. Х. В. и П. Х. В., последните двама чрез техния баща и законен представител Х. В. Х., против постановеното решение, в частта, с която исковете са отхвърлени, като се сочи, че същото е неправилно и се въвежда искане за неговата отмяна, с 2 постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковите претенции бъдат уважени изцяло.

Въвеждат се оплаквания, че съдът неправилно е определил размера на дължимите от дружеството – въззиваем обезщетения, като се поддържа, че справедливият им размер възлиза на 200 000 лв. Претендира се, че е определено обезщетение в занижен размер, като не е посочено от съда в конкретния случай от фактическа гледна точка какви отношения приема да са били налице между починалия и претендиращите обезщетение и как загубата се е отразила в живота на ищците.

Излагат се съображения, че определените обезщетения не кореспондират със съдебната практика по сходни случаи, нито е отчетено увеличението на застрахователните лимити.

По отношение на приетия от първоинстанционния съд размер на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия в жалбата се изтъква, че не е била установена от въззиваемия причинноследствена връзка между действията на пострадалия и настъпването на вредните последици, като се сочи, че неизпълнението на определени законови разпоредби от увредения водач на каруца не обосновават непременно наличието на връзка с настъпването на ПТП. Подчертава се, че отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване безопасност на движението е значително по-завишена от тази на останалите участници в движението по пътищата. Като сочат, че единствено виновен за произшествието е водачът на моторното превозно средство, въззивниците изтъкват, че неговите субективни действия са причинили резултата и възприетият от първата инстанция размер съпричиняване е необоснован и материално незаконосъобразен.

В жалбата са развити съображения, че по делото са били събрани гласни доказателства, с които, в условията на пълно и главно доказване, по безспорен начин са били доказани търпените от въззивниците Н., В. и П. Х.и В.и неимуществени вреди. Потвърдена е била от свидетелите силна връзка между внуците и починалия дядо, с когото са живели в едно домакинство.

Акцентира се, че недооценени са останали психическите страдания и душевните сътресения, изживени от тези страни в невръстна възраст, сблъскали се със смъртта на толкова близък член на семейството. По мнение 3 на тези въззивници, са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по изключение.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от „З. Е. А. Д. „Б. В. И. Г.““ ЕАД , в който същата се оспорва, като се сочи, че постановеното първоинстанционно съдебно решение е правилно, законосъобразно и отговарящо на събрания в хода на производството доказателствен материал. Въвежда се искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Поддържат се доводи, че при определяне размера на обезщетението на майката на починалия съдът в пълнота е анализирал техните отношения, в това число тяхната взаимопомощ и подкрепа, както и последиците, която въззивницата е търпяла от неговата внезапна кончина. Изследвани са били подробно и отношенията приживе между починалия и неговия син – въззивник, както и ефектът от загубата на бащата в емоционален и материален план.

Въззиваемият сочи, че при определяне на обезщетенията е взета предвид и социално – икономическата обстановка в страната, а определените размери са адекватни и дори завишени.

Във връзка с доводите в жалбата, въззиваемият посочва, че по делото е било доказано съпричиняване на пострадалия, като неговата вина за произшествието надхвърля тази на застрахования водач, който се е движел по извънградски път, със скорост, в рамките на ограничението. Застъпва се позиция за доказаност наличието на принос на пострадалия в причиняването на вредоносния резултат по безспорен и категоричен начин, като се излагат доводи за конкретни нарушения на същия.

По отношение на претендираното от внуците на починалия обезщетение се изтъква, че по делото не са били събрани преки доказателства за наличие на трайна и дълбока емоционална връзка или заместваща грижа, съществувала приживе, обуславяща присъждането на обезвреда. Поддържа се, че са налице доказателства, че претендиращите обезщетение и починалия са живели на различни адреси и в различни домакинства. В допълнение, не е било доказано тези въззивници да са претърпели дълбоки и продължителни 4 болки и страдания от загубата.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са претенции за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивниците, като следствие от пътен инцидент, при който е починал техният син – за М. Т., баща – за Х. Х. и дядо – за В. В., Н. В. и П.

В., против застрахователя на прекия причинител на увреждането. Претендира се и лихвата за забава.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззивник - ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – П. А. Я..

5

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Установено е в производството, че въззивниците са отправили на 25.06.2019 г. – Х. Х., респективно 4.07.2019 г. – М. Т. и Н. В., респективно – 10.07.2019 г. – В. В. и П. В., до застрахователното дружество писмени застрахователни претенции по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие и, поради отказ на застрахователя за изплащане на обезщетение, са инициирали настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и исковете им са допустими за разглеждане по същество.

Видно от данните по делото, на 27.01.2019 г. около 22.30 ч. на път III-7007, между гр. С. и с. З., общ. Т., област Ямбол е настъпило пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил марка „Пежо“ и модел „Ранч“, рег. № У ******, управляван от П. А. Я., и пътно превозно средство с животинска тяга - каруца, теглена от кон, управлявана от близкия на въззивниците В. И., в резултат на което е била причинена смъртта на последния, настъпила на 2.02.2019 г.

С Присъда № 260007/ 2.04.2021 г. по НОХД № 392/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, влязла в законна сила на 25.05.2022 г., след потвърждаване с Решение № 65 от 25.05.2022 г. на Върховния касационен съд по н.д. № 177/2022 г. на Решение № 83 от 30.12.2021 г. на Апелативен съд Бургас по ВНОХД № 132/2021 г., потвърждаващо първоинстанционната присъда, прекият причинител на увреждането – П. А. Я., по повод гореописаното деяние, е признат за виновен за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.в, вр.чл.342, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, за което му е наложено наказание.