Решение № 502 от 12.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Варна, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г.ева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110110526 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от В. Д., ЕГН **********, с адрес: ****** чрез процесуалния му представител – адв. Й. А., срещу ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:

****** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 610.11 евро /1193.27 лв./, представляваща частичен иск от целия в размер на 1394.99 евро /2728.36 лв./, след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на предявения иск вместо първоначалния за сумата 25.56 евро /50 лв./, представляваща частичен иск от целия в размер на 1394.99 евро /2728.36 лв./, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищeца лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******, настъпили в резултат на реализирано на 03.07.2025 г. ПТП в гр.

В. на паркинга на „Гранд мол“, причинено по вина на водача на лек автомобил „Форд Ц - Макс“, с рег. № ****** застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на калник преден десен, облицовка предна броня, фар десен, тас преден десен и предна врата дясна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът В. Д. излага, че на 03.07.2025 г., около 11:53 ч., в гр. В. на паркинга на „Гранд мол“, собственият му л. а. „Опел Астра“, с рег. № ******, бил блъснат в резултат на ПТП, реализирано по вина на водача на л. а. „Форд Ц - Макс“, с рег. № ****** – К. И., който изведнъж излязъл отдясно и не го пропуснал, въпреки че се движел по път с предимство в подземния паркинг на „Гранд мол“. За настъпилото ПТП попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен за инцидента посочили водача на л. а. „Форд Ц - Макс“, с рег. № ******. Посочва, че лекият 1 автомобил на виновния водач бил застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие 03.08.2024 г. – 02.08.2025 г., действаща към датата на ПТП. На 07.07.2025 г. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, който извършил оглед на увредения автомобил, изготвил снимков материал и съставил Описзаключение, в което като увредени детайли били посочени: калник преден десен, облицовка предна броня, фар десен, тас преден десен и предна врата дясна. Като застрахователно обезщетение получил сумата в размер на 471.64 лв., която намира за недостатъчна за възстановяване на настъпилите вреди по автомобила, доколкото установил, след извършено проучване в няколко сервиза, че му е необходима сумата 3200 лв. за ремонт на МПС. Счита, че от необходимата сума за ремонт следва да се приспадне сумата, заплатена до момента, като ответникът му дължи допълнително обезщетение в размер на 2728.36 лв. По изложените съображения моли така предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗД „Б. И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че във връзка с настъпило на 03.07.2025 г. ПТП при него е заведена преписка по щета № ******2025 г., по която е изплатил обезщетение в размер на 471.64 лв. Твърди, че с изплащането на тази сума изцяло е изпълнил задълженията си, като заплащането на допълнително обезщетение би довело до неоснователно обогатяване на увреденото лице. Посочва, че към датата на ПТП автомобилът на ищеца е на повече от 20 години, поради което цените за резервни части и материали следва да бъдат съобразени с това. В условията на евентуалност, оспорва механизма на настъпване на ПТП. Поддържа, че липсват категорични данни за наличие на причинно-следствена връзка между настъпването на ПТП и претърпените от ищеца вреди. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача на л. а. „Опел Астра“, с рег. № ******, в размер на 50 %. Твърди, че ищецът се е движил с превишена и несъобразена с пътните условия и Правилника за ползване на паркинг на Търговски Център „Гранд мол В.“ скорост, съответно без включени къси светлини, които са били необходими, за да бъде възприет от останалите участници в движението, предвид намалената видимост в подземния паркинг на „Гранд мол В.“, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва предявения иск и по размер. Счита, че действителната стойност на вредите на автомобила към датата на събитието не е в размер на претендираната по делото сума, а в по-нисък. Посочва, че ищецът претендира заплащане на обезщетение, без да представя каквито и да е доказателства относно реално извършен ремонт и неговата стойност. При условията на евентуалност, поддържа, че автомобилът на ищеца е тотално увреден по смисъла на чл. 390 КЗ. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена, както и да бъде отхвърлено искането за присъждане на законна лихва. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. К. К., която заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът, чрез процесуалния му представител – адв. Г. С., е депозирал нарочна молба от 03.02.2026 г. по хода на делото, в която поддържа становище за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.

2

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата 03.07.2025 г. е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Форд Ц Макс“, с рег. № ****** в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, доколкото е увредено негово собствено моторно превозно средство; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, съответно че е поискал заплащане на обезщетение за претърпените от него щети, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за възстановяване на автомобила.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че при ответника е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Форд Ц - Макс“, с рег. № ****** със срок на действие 03.08.2024 г. – 02.08.2025 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 03.07.2025 г.; че при застрахователя е образувана преписка по щета № ******2025 г. във връзка с настъпилото ПТП и нарочно уведомление от ищеца, подадено на 07.07.2025 г., както и че по тази щета ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 471.64 лв.

От представения двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 03.07.2025 г. и от заключението на вещото лице Г. Д. по приетата по делото без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза, съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният – увреждане в предна дясна част на процесния лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******, от удар в тази зона от излизащия от дясно автомобил „Форд С МАХ“, с рег. № ****** който не го е пропуснал, при наличието на очертана „стоп линия“ в жълт цвят с ширина от 45 см и последващо монтирано изкуствено препятствие /гумено възвишение/ за ограничение на скоростта с ширина 90 см /пред втория от посочените автомобили/. От съприкосновението щетите за процесния лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******, са понесени от дясната му предна част – общо 5 позиции, записани в опис на претенцията, със степен на увреденост при огледа на щетата – от предна броня – преден десен калник, десен фар – тас декоративен колело предно дясно и врата предна дясна. Мястото на удара е било в лентата, в която се е движел процесният лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ****** /дясна лента за посоката му на движение към ул. „Академик Андрей Сахаров“/ и пред лентата за изход от подземния паркинг /лявата/ по отношение на излизащия от паркинга лек автомобил „Форд С МАХ“, с рег. № ******.

Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******, е собственост на ищеца В. Д..

Щетите по този автомобил са заявени при застрахователя ЗД „Б. И.” АД, 3 където е заведена съответна щета, извършен е оглед, опис на щетите и изготвен снимков материал. Констатирани са настъпилите увреждания, коментирани вече по-горе в експертизата.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. И., доколкото същите представляват негова защитна позиция във връзка с настъпилия инцидент.

Самият той е признал вината си за настъпване на произшествието в съставения двустранен констативен протокол от 03.07.2025 г., но в същото време в показанията си отрече да е имал вина за инцидента, като единствено, за да не му бъде съставен акт от страна на компетентните органи, се е съгласил да подпише същия. Посочи, че е бил в шок, което е житейски нормално при такъв тип инциденти. Според свидетеля, автомобилът, управляван от ищеца, го е ударил, но според вещото лице по-скоро ударът е обратен, тоест, автомобилът на ищеца е ударен от този на свидетеля. И това е така, тъй като автомобилът на свидетеля излиза и няма удар от лявата страна, на него му е увредена само бронята отпред, а другият автомобил /този на ищеца/ е ударен от дясната страна, до предната дясна врата и има увредени по него четири детайла /предна броня, преден десен калник, таз декоративен на предно дясно колело и предна дясна врата/.

В тази връзка съдът цени изцяло изложеното от вещото лице като компетентно и незаинтересовано, съответстващо на механизма на настъпване на произшествието.

От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача К. И., управлявал лек автомобил „Форд С МАХ“, с рег. № ****** който при излизане от паркинга на Гранд мол В., не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******, собственост на ищеца, отнел е предимството му и го е блъснал.

Вследствие на настъпилия удар по моторното превозно средство на ищеца са настъпили и съответни щети. Установена е и причинно-следствената връзка между събитието и вредоносния резултат, като изрично в експертизата е посочено, че констатираните щети съответстват на описания механизъм за констатираното събитие за мястото и за засегнатата зона.

Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 471.64 лв. Фактът на плащане на тази сума съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на ответника да изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на ищеца.

Основният спорен момент в производството е относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и настоящият случай.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.

3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно 4 разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.