Определение № 2733 от 25.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2733 гр. София, 25.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20241000501766 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 60349 от 28.05.2024 година по описа на Софийски градски съд, подадена от К. Д. Д., ЕГН **********, чрез адв. Н.

Н., срещу протоколно определение от 21.05.2024г., постановено по търговско дело № 20221100901515 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-23 състав, с което е прекратено производството по търг.дело № 1515/2022г. по описа на СГС, ТО, VI-23 състав, на основание чл.130 ГПК, поради липса на правен интерес.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд с указания за възобновяване на производството и одобряване на представената от страните съдебна спогодба.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба, подаден от „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 203068713, и

„ДИ ЕС ВИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 205468211, чрез адв. Д. Д. П., в който се поддържа становището за основателност на подадената жалба, по подробно изложени съображения.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Производството по търговско дело № 20221100901515 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-23 състав, е образувано по искова молба на К.

Д. Д., ЕГН **********, срещу „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 203068713, и „ДИ ЕС ВИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 205468211, с която са предявени искове с правно

1 основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на недействителни спрямо ищеца на договори за продажби между ответниците, подробно индивидуализирани в исковата молба. В исковата молба ищецът пъддържа, че е кредитор на първия ответник - „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, с вземане в размер на 674 000лв., за изпращане на стойността на дружествен дял, за което е предявил иск пред Варненски окръжен съд и е образувано т.д. № 870/2018г. на ВОС.

С определение № 3707 от 21.11.2022г., постановено по т.д.№ 20221100901515 по описа за 2022 година на СГС, ТО, VI-23 състав, е прекратено производството по т.д.

№1515/2022г. по описа на СГС, ТО, VI-23 с-в, в частта, по предявения от К. Д. Д. срещу „Рубикон Инженеринг“ АД и „Ди Ес Ви Инженеринг“ ЕООД иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за продажба на реално обособена част от търговско предприятие, сключен на 19.02.2021 г., и е спряно производството по т.д.№1515/2022г. по описа на СГС,

ТО, VI-23 с-в, в останалата част, до приключването на т.д.№870/2018г. по описа на Окръжен съд Варна.

С определение № 814 от 23.03.2023г., постановено по ч.гр.д. № 763 по описа за 2023г. на САС, ГО, 14 с-в, е отменено определение № 3707 от 21.11.2022г., постановено по т.д.№ 20221100901515 по описа за 2022 година на СГС, ТО, VI - 23 състав, в прекратителната му част.

С определение от 24.04.2024г., по молба на страните, съдът е възобновил производството по делото.

В съдебно заседание на 21.05.2024г. съдът е оставил без уважение искането на страните за одобряване на съдебна спогодба със съдържание, съобразно проект, приложен към молба от 23.04.2024г., и е прекратил производството по делото на основание чл.130 ГПК, поради липса на правен интерес, като е съобразил, че по същество ищецът твърди, че вече да не е кредитор на ответника „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД по вземане за плащане на ликвидационен дял.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, вр.с чл.275, ал.2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените искове и наличието на предпоставките по чл. 130 ГПК, и на основание чл.272 ГПК, вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, препраща към мотивите на обжалваното определение.

Предвид възраженията в частната жалба следва да се има в предвид следното:

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното 2 упражняване на правото на иск. Липсата, съответно недоказаността на правния интерес, обуславя недопустимостта на исковото производство.

При изрично изявление на процесуалния представител на ищеца в открито съдебно заседание по делото на 21.05.2024г., че - „Извънсъдебно сме удовлетворени. Не мога да обоснова правен интерес от иска. Поддържам, че вземането е удовлетворено чрез плащане към настоящия момент изцяло.“, съдът правилно е преценил, че не е налице абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството, каквато следва да съществува към всеки един момент на развитието му, и е прекратил производството на основание чл.130 ГПК.

Изложените съображения в частната жалба, не могат да обосноват различен извод от направения. Отказа на съда да одобри представената спогодба по делото не подлежи на обжалване /в този смисъл Определение № 180 от 16.10.2017г. на ВКС по гр.д.№ 3903/2017г., II г. о., ГК/, съответно възраженията за допуснати нарушения от съда при отказа да одобри представената от страните спогодба са неоснователни и не могат да обосноват твърдяната неправилност на определението по чл.130 ГПК.

Извличането на правен интерес от твърденията в исковата молба, което е достатъчно за процесуалната легитимация, се опровергава от последващите изявления на страната в съдебното заседание на 21.05.2024г., с които се отрича съществуването правен интерес предвид удовлетворяването на вземането чрез плащане изцяло, и които съдът следва да съобрази, предвид чл.235, ал.3 ГПК и диспозитивното начало в гражданския процес – чл.6, ал.2 ГПК.

По тези мотиви, поради съвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 21.05.2024г., постановено по търговско дело № 20221100901515 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-23 състав, с което е прекратено производството по търг.дело № 1515/2022г. по описа на СГС, ТО, VI-23 състав, на основание чл.130 ГПК, поради липса на правен интерес.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4