Определение № 445 от 13.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. Бургас, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500796 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, подадена чрез ю.к.Боряна Димова, против разпореждане № 593 от 14.04.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 325/2025 г. по описа на РС-Айтос, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Л. С.

П..

В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се аргументи за неправилност на извода на съда за нередовност на заявлението, като се цитира практика на окръжни съдилища. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по съществото на спора.

Съгласно чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на другата страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 325/2025 г. по описа на РС-Айтос е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Л. С. П., за заплащане на следните суми, дължими по Договор за паричен заем № *******/30.01.2023 г., сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени от кредитора на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 05.08.2024 г. и Приложение № 1 към него: 350 лв. – главница, 1

15.20 лв. – договорна лихва за периода от 06.02.2023 г. до 17.04.2023 г. и 184.43 лв. – обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до подаване на заявлението, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените в производството разноски от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането, представено е копие на договора за потребителски кредит и погасителен план към него.

С разпореждане № 521/02.04.2025 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да посочи дали в претендираната главница се включва неустойка за непредставяне на обезпечение, такса или други вземания, различни от чистата стойност на кредита, като посочи компонентите по основание и размер, както и да посочи дали потребителят е извършвал плащания по кредита и да посочи всеки компонент, който е погасен по основание и размер.

В срока за отстраняване на нередовностите е постъпила молба от заявителя, в която е уточнено, че неустойката не е включена в главницата. Посочено е също, че уточнения относно настъпилите плащания не намират място в заповедното производство, доколкото същите са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исковото производство.

С обжалваното разпореждане № 593/14.04.2025 г. районният съд е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че с допълнителната молба заявителят не е изпълнил дадените му указания, а исканата информация е била необходима, за да може да се придпаднат извършените от потребителя недължими плащания на неустойки, такси, лихви и др.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, като напълно споделя изводите на районния съд за отхвърляне на заявлението.

Съгласно изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, а точната му индивидуализация по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. Съгласно нормата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът издава заповед за изпълнение освен в случаите, когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. Ето защо, съответствието на подаденото заявление на изискванията на чл.410, ал.2, вр. чл.127, ал.1 ГПК е в обхвата на проверката, която се извършва от заповедния съд при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както правилно е процедирал и районния съд.

В случая, АРС е дал указания на заявителя – да посочи дали потребителят е извършвал плащания по кредита и да посочи всеки компонент, който е погасен по основание и размер. Доколкото такива обстоятелства въобще не са изложени в заявлението, въззивният съд намира за правилни дадените указания. Съобразно изричното препращане на чл.410, ал.2 ГПК към чл.127, ал.1 ГПК заявителят следва да изложи всички фактически обстоятелства, на които основава искането си. Това означава да се посочат фактите, от които произтича вземането, в т.ч. какви вземания са платени, кои са останали неплатени и т.н., защото предмет на заповедното производство е изискуемо вземане. Ето защо, само твърдението в заявлението, че договорът не е изпълнен от длъжника не е достатъчно, за да се обоснове извод, че 2 заявителят има право на вземане срещу него, както само това твърдение няма да бъде достатъчно, ако същото вземане беше предявено по исков ред, след като същото не е индивидуализирано. Действително, законодателят не препраща към чл.127, ал.2 ГПК при очертаване на съдържанието на заявлението по чл.410 ГПК, т.е. не задължава заявителя да представи писмени доказателства за доказване на твърденията си.

Законодателят обаче е приравнил по съдържание заявлението с това на исковата молба с оглед защитата на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение и преценката му дали да подаде възражение срещу вземането на кредитора (в т.см. – Определение № 509/24.06.2020 г. по ЧТД № 172/2020 г.). В случая, в заявлението не са посочени данни какъв е размерът на цялото задължение, има ли изпълнение и в какъв размер, в т.ч. какви вземания са били платени от длъжника, като в тази връзка първоинстанционният съд правилно е изискал от заявителя да уточни тези факти и обстоятелства, което не е сторено – заявителят е представил молба, с която е заявил защо няма да го направи. Ето защо, заявлението подлежи на отхвърляне, поради неспазването на дадените от съда указания, които са задължителни за страната и са относими по делото, предвид уговорената в договора неустойка, чието плащане е включено като съставна част от отделните погасителни вноски и необходимостта от приспадане на недължими суми.

В случая, заявлението не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 ГПК и заявителят не е отстранил указаните му от съда нередовности, като не е посочил размера на платените от длъжника задължения, поради което са налице предпоставките на чл.411, ал.2, т.1 ГПК.

Предвид изложеното, БОС намира жалбата за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Заявителят има възможност да предяви осъдителен иск за вземанията си по реда на чл.415, ал.1, т.3 ГПК, за което заповедния съд следва да му даде указания.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 593 от 14.04.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 325/2025 г. по описа на РС-Айтос, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Л. С. П. с адрес с.********, обл.*******.

ВРЪЩА делото на РС-Айтос за продължаване на процедурата по чл.415, ал.1, т.3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4