Решение № 1347 от 19.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1347 гр. Пловдив, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300503281 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД против решение № 4124/16.10.2023г. по гр.д.№ 17476/2022г на ПдРС, XIX гр.с., с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя против въззиваемия Г. К. Ш. за това да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 681,12 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена през периода 01.11.2021г.30.04.2022г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. *****, ИТН: *****; обезщетение за забава за периода 05.01.2022 г.- 24.10.2022 г. в размер от 49,10 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 25.10.2022г., до окончателното погасяване. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, тъй като неправилно РС е отказал да назначи поисканите от жалбоподателя съдебна техническа експертиза и съдебна счетоводна експертиза. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете.

От въззиваемия Г. К. Ш. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изложени са доводи в подкрепа на изводите на РС относно това, че през процесния период в горепосочения обект на потребление не е била ползвана топлинна енергия. Поддържа се също така, че в имота е имало монтиран изправен водомер за топла вода, не е бил отказван достъп за отчитане на водомера, но не е имало потребление.

ПОС, ХIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По гр.д.№ 17476/2022г на ПдРС, XIX гр.с. са предявени обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД против Г. К. Ш. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1

681,12 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена през периода 01.11.2021 г. – 30.04.2022 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. *****, ИТН: *****; обезщетение за забава за периода 05.01.2022г. – 24.10.2022г. в размер от 49,10 лева , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.10.2022 г. до окончателното погасяване. В исковата молба се твърди, че ищецът е енергийно предприятие и притежава лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. ****.

Продажбата на топлинна енергия на клиенти се осъществявала при публично известни общи условия. Дружеството доставило до сградата, в която ответникът притежавал недвижим имот, топлинна енергия, а „Нелбо"ЕАД, като топлинен счетоводител, разпределил за имота на ответника ТЕ за БГВ на стойност 673,68 лева. Начислени били и 7,44 лева за услуга за разпределение. Количествата ТЕ за БГВ били определени служебно поради липса на измервателен уред, както и поради неосигуряването на достъп до имота на инкасатор на топлинния счетоводител. За събиране на вземането е подадено заявление по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 15249/22г. на ПРС. Срещу издадената заповедта изпълнение било подадено възражение от длъжника, поради което възникнал правен интерес от установяване на претендираните вземания по исков ред.

В подадения от Г. Ш. отговор на исковата молба се твърди, че от 2008г. той не използва услугите на дружеството. През процесния период жилището не било използвано.

Налице бил измервателен уред, който сочел липса на потребление. Не бил отказан достъп до жилището за отчитане на водомера. През 2021г. бил монтиран нов водомер от служители на топлинния счетоводител. Липсвало основание за начисляване на такса за разпределение.

Никой в жилищната сграда не ползва ТЕ за отопление. Само един потребител ползвал БГВ.

Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно решение от 05.12.2019 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С 708/17 и С 725/17, член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (" Директива за нелоялни търговски практики"), трябва да се тълкува в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда- етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.

Безспорно между страните е, че въззиваемият Г. Ш. притежава право на собственост върху топлоснабдения обект на потребление- ап.7, находящ се в гр.*****, за който са начислени претендираните вземания за главница, представляваща стойност на ТЕ за БГВ. В тази връзка следва да се отбележи, че на л.50 и сл. По първоинстанционното дело е налице заявление от въззиваемия от 23.02.2022г. до „ЕВН България Топлофикация“ЕАД за промяна на партидата за ап.7 на ул.“***** на негово име, в качеството му на наследник на покойната му съпруга С. П., починала на 05.11.2021г..

Спорен е въпросът относно приложимостта в конкретния случай на правилото по чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Съгласно посочената разпоредба, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно 2 денонощие, когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал.

6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане. По настоящето дело са приети заключения по две СТЕ, изготвени от вещи лица инж.В. С. и инж.В. Ш., от които се установява, че за процесния период суми за доставена в ап.7 на ул.“***** ТЕ са начислени единствено за битова гореща вода, като количествата са определени по норматив поради неосигурен достъп за отчитане на водомера за БГВ. Такъв водомер е бил налице и е бил подменен с нов на 28.02.2022г.. Обстоятелството, че цялата главница включва единствено стойност на доставена ТЕ за БГВ се потвърждава и от приетото по настоящето дело заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице Б. П.. От това заключение се установява също така, че три от фактурите за доставена ТЕ за БГВ са издадени на името на С. П..

По отношение на заключенията по СТЕ следва да се отбележи, че на база на същите се установява на какво основание е начислена за плащане сумата от 681,12 лева, но не и наличието на това основание. По първоинстанционното дело са приети три заверени копия от констативни протоколи от дати 01.12.2021г., 30.12.2021г. и 01.02.2022г. за неосигурен достъп за отчитане на водомерите за БГВ за месеци ноември, и декември 2021г. и януари 2022г.. В тях срещу ап.7 е записано името на С. П.. Посочено по- горе, тя е починала на 05.11.2021г., а въззиваемият е подал заявление за промяна на партидата за имота на негово име на 23.02.2022г., като към същото е приложено удостоверение за наследници. След датата на подаване на заявлението, са издадени три фактури, като първата от тях е на датата на подмяна на водомера за БГВ в жилището- 28.02.2022г. и в същата е начислена само сума за услуга дялово разпределение, а останалите два са с нулева стойност.

Обстоятелството, че в протоколите за неосигурен достъп фигурира името на починалата към онзи момент С. П., се обяснява с това, че във фирмата за топлинно счетоводство и в топлоснобдителното дружество не са разполагали с информация за смъртта й. От обективно страна обаче към датите на издаване на първите три фактури30.11.2021г., 31.12.2021г. и 31.01.2022г. тя не е била задължено лице за доставената в ап.7 на ул.“***** ТЕ за БГВ и не е налице основание за фактуриране на стойността на тази ТЕ на нейно име. Цената на доставките по тези фактури е следвало да бъде префактурирана и то след като бъде отчетено действителното потребление при подмяна на водомера. Това не е било сторено. Не е взето предвид и обстоятелството, че въззиваемият Г. Ш. не е единствен наследник на покойната му съпруга. Видно от удостоверението за наследници на л.53 по първоинстанционното дело, наследник е и синът на С. П.- К. Х.. Предвид това обстоятелство при подаване на заявлението за промяна на партидата е следвало да бъде изяснен въпроса относно правото на собственост на този наследник, с оглед извършването на преценка относно припадащата му се част от задълженията за доставена ТЕ. Това също не е сторено, включително и в производството по предявените искове по чл.422 от ГПК, като по причина на това не е налице възможност да бъде направена обоснована преценка относно това, дали въззиваемият Г. Ш. притежава 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху ап.7- в случай, че имотът е бил придобит в режим на СИО, или ½ ид.ч.- в случай, че той е бил индивидуална собственост на С. П.. Разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, съгласно която, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, е императивна и следва да бъде приложена от съда, независимо от това на чие име се води партидата за обекта на потребление. При невъзможност за точното й приложение, исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени направените от него съдебни разноски във въззивното производство в общ размер от 700 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4124/16.10.2023г. по гр.д.№ 17476/2022г на ПдРС, XIX гр.с., с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя „ЕВН България Топлофикация“ЕАД против въззиваемия Г. К. Ш. за това да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 681,12 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена през периода 01.11.2021г.- 30.04.2022г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. *****, ИТН: *****; обезщетение за забава за периода 05.01.2022 г.24.10.2022 г. в размер от 49,10 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 25.10.2022г., до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, да заплати на Г. К. Ш. от гр.****, ул.“*****, ап.7, ЕГН: ********** сумата от 700 лева- съдебни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4