Решение № 1373 от 04.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1373 гр. Пловдив, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330202397 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-000318 от 02.02.2024г. на Началник Група в ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“Пловдив, с което на Д. С. П., ЕГН **********, на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.15, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят, с жалбата си оспорва издаденото наказателно постановление /НП/ като неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закони, без да излага съображения за това. В съдебно заседание, редовно призован чрез пълномощника си, не се явява. Не се явява и редовно призования пълномощник.

Въззиваемата страна, в молба-становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли за неговото намаляване до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На 01.01.2024 г. в гр.Пловдив св.В. Т. Ш., на длъжност „***“ в Първо РУ при ОДМВР гр.Пловдив, при изпълнение на служебните си задължения, извършвал обход с патрулен автомобил заедно с колегата му И. К.. На същата дата около 11:21ч. забелязали движещ се по ул.“Стефан Стамболов“ лек автомобил „Пежо Партнер 2.0 Д“ с рег.№ ***, управляван от жалбоподателя Д. П.. Тъй като за водачът имало оперативна информация, че е неправоспособен водач, св.Ш. и неговия колега решили да спрат за проверка процесното МПС. След като служебният автомобил направил обратен завой, полицейските служители се опитали да спрат управлявания от жалбоподателя лек автомобил, като използвали за целта звуков и светлинен сигнал. Въпреки това, жалбоподателят не се подчинил и направил десен завой на кръстовището на ул.“Стефан Стамболов“ и ул.“Славееви гори“. След предприет от водача втори десен завой, на ул.“Славееви гори“ до № 21, същият навлязъл в намиращия се на мястото паркинг и преминал през тревните площи /градина/ в края на паркинга, а след това преминал и през тротоара, предназначен за пешеходци, въпреки наличието на пътно платно за МПС. За действията на П. при управление на процесния лек автомобил било докладвано в дежурната част на ОДМВР гр.Пловдив.

Поведението на жалбоподателя било квалифицирано като нарушения на чл.15, ал.7 и чл.15, ал.4 от ЗДвП, за което св.И. Г. П. съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 551769/08.01.2024г. Отказът на нарушителя да подпише акта и да получи препис от акта, бил удостоверен с подписа на свидетел.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление от 02.02.2024 г. за извършени нарушения на чл.15, ал.7 и чл.15, ал.4 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните такива – свидетелските показания на актосъставителя И. Г. П. и св. В.

Т. Ш..

От свидетелските показания на актосъставителя се установява, че не е пряк свидетел на процесните нарушения и актът е съставен от него въз основа на докладна записка от патрулния полицай. Посочва, полицейските служители, които са били на мястото на нарушенията. Сочи, че съставил общо девет акта на нарушителя за извършени от него на същия ден, но на различни места административни нарушения.

От разпита на св.В. Ш. се установява, че при изпълнение на служебните си задължения, на процесната дата и място забелязали управляван от жалбоподателя лек автомобил, за когото имали оперативна информация, че 2 водачът бил неправоспособно лице. С цел да му извършат проверка се опитали да спрат водача чрез пуснат от патрулния автомобил звуков и светлинен сигнал. Жалбоподателят не се подчинил и след като извършил няколко маневри, навлязъл в намиращия се на ул.“Славееви гори“ до № 21 паркинг, като преминал през тревните площи и тротоара. За случилото се било докладвано на дежурната част.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Разпоредбата на чл.15, ал.7 от ЗДвП забранява преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. Съответно разпоредбата на чл.15, ал.4 от ЗДвП вменява на водачите задължението, когато има път, платно за движение, пътна лента или алея, предназначени за движение на определени пътни превозни средства, да се движат по тях.

В настоящето производство са налице категорични доказателства за това, че на посочените в НП дата и място при управление на лек автомобил "Пежо Партнер 2.0 Д" с рег. № ***, жалбоподателят Д. С. П., като водач на МПС не е съобразил поведението си с предвиденото в горецитираните разпоредбите, тъй като преминал през тревни площи /градина/, непосредствено след което преминал и през тротоар, предназначен за пешеходци, въпреки наличието на пътно платно за МПС. Тези обстоятелства категорично и безспорно се потвърждават от показанията на св.В. Ш. полицейският служител, който е станал очевидец на извършените от жалбоподателя нарушения.

От горното според настоящия съдебен състав няма никакво съмнение, че са осъществени от обективна и субективна страна нарушенията, за които е била ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, както и че именно жалбоподателят е техен автор.

За така установените нарушения на чл.15, ал.7 от ЗДвП и на чл.15, ал.4 от ЗДвП, правилно са приложени съответно разпоредбите на чл.185 от ЗДвП и чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП и жалбоподателят е санкциониран с налагането на предвиденото административно наказание „глоба“ от по 20 лева за всяко едно от двете административни нарушения. Размерът на наказанията е във фиксиран от законодателя размер, поради което не подлежи на ревизиране от наказващия орган и от съда. Според настоящият съдебен състав наложените наказания са справедливи и адекватни на обществената опасност на деянията и нарушителя и биха изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН.

Съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да обосноват извод за квалифициране на деянията като маловажен случай. В тази връзка отчете, че се касае за две умишлени нарушения, засягащи изключително важни обществени отношения относно безопасността на движението по пътищата.

Тяхната обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и същите не биха могли да се квалифицират като “маловажен случай”. От значение за преценката за липса на предпоставки за 3 квалифициране на случая като маловажен са и установените от намиращата се по преписката справка за нарушител/водач и множество други нарушения на ЗДвП, извършени от жалбоподателя. Следва да се вземе предвид, че в случая намира приложение чл.189з от ЗДвП, който изключва приложението на чл. 28 и 58 г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление. Даденото фактическо описание на осъщественото административно нарушение съдържа всички необходими за това реквизити, касаещи съставомерните действия на нарушителя. Посочен е авторът на деянието, както и нарушените законови разпоредби. По несъмнен начин са конкретизирани осъществените неправомерни действия на водача на МПС, за които е потърсена отговорност от жалбоподателя. Той е могъл да разбере тези обстоятелствата, при които са осъществени вменените му нарушения, както и в какво точно се е изразило съответното неправомерно му поведение. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030-000318 от 02.02.2024г. на Началник Група в ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“Пловдив, с което на Д. С. П., ЕГН **********, на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.15, ал.4 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4