Решение № 3913 от 02.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 02.07.2020 година

В И М

Е Т О Н

А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.:

СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №5180 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №2490 от 05.01.2019г., постановено по гр.д.№85856/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 158-ти състав, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че В.Т.Т. дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 1282.77 лв., главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода - 01.05.2013г.

–30.04.2016г., която сума е отразена в обща фактура №**********/31.07.2014г., №**********/31.07.2015г. и №**********/31.07.2016г., както и сумата от 30.53 лв., дялово разпределение за периода м.05.2013г. – м.04.2016г.; които суми са за топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к.“********“, бл.********, абонатен №157785, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017г. до окончателното изплащане на сумите, като са отхвърлени исковете за разликата до пълните предявени размери; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 250.53 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената главница за топлоенергия, дължимо за периода 15.09.2014г. – 22.08.2017г., както и сумата от 6.98 лв., обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода 15.08.2014г. – 22.08.2017г., като са отхвърлени исковете до пълните предявени размери; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 26.09.2017г. по гр.д. №60403/2017г. по описа на СРС, ІІ

Г.О., 158 състав. С решението е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че К.В.Л. дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 641.38 лв., главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода - 01.05.2013г. - 30.04.2016г., която сума е отразена в обща фактура №**********/31.07.2014г., №**********/31.07.2015г. и №**********/31.07.2016г., както и сумата от 15.26 лв., дялово разпределение за периода м.05.2013г. – м.04.2016г.; които суми са за топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к.“********“, бл.********, абонатен №157785, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017г. до окончателното изплащане на сумите; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 125.26 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената главница за топлоенергия, дължимо за периода 15.09.2014г. – 22.08.2017г., както и сумата от 3.49 лв., обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода 15.08.2014г. – 22.08.2017г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 26.09.2017г. по гр.д. №60403/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,

158 състав. С решението е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че П.В.Л. дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 641.38 лв., главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода - 01.05.2013г. - 30.04.2016г., която сума е отразена в обща фактура №**********/31.07.2014г., №**********/31.07.2015г. и №**********/31.07.2016г., както и сумата от 15.26 лв., дялово разпределение за периода м.05.2013г. – м.04.2016г.; които суми са за топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к.“********“, бл.********, абонатен №157785, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017г. до окончателното изплащане на сумите; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 125.26 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената главница за топлоенергия, дължимо за периода 15.09.2014г. – 22.08.2017г., както и сумата от 3.49 лв., обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода 15.08.2014г. – 22.08.2017г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 26.09.2017г. по гр.д. №60403/2017г. по описа на СРС, ІІ

Г.О., 158 състав. С решението е осъдена В.Т.Т., К.В.Л. и П.В.Л. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на „Т.С.”

ЕАД сумите: 735.51 лв., разноски за първоинстанционното разглеждане на делото, както и сумата от 118.29 лв., разноски за заповедното производство. С решението е осъдена „Т.С.” ЕАД да заплати на В.Т.Т. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 81.00 лв., разноски за първоинстанционното разглеждане на делото, както и сумата от 61.19 лв., разноски за заповедното производство.

Постъпили са две въззивни жалби от ответниците - В.Т.Т. и П.В.Л., с които се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените искове срещу всеки от тях, както и в частта на възложените в тежест разноски. В двете жалби са релевирани идентични доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Оспорват се констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот. Оспорват се изводите на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като недоказващи реално потребление. Твърди се, че ищецът не е доказал изправността на уредите за отчитане на топлинна енергия, предвид на което е останал недоказан факта на реално потребената топлинна енергия за процесния имот през исковия период. Отделно от горното се твърди, че с решение №4777/13.04.2018г. на 3 А.О., ВАС е отменена като неправилна Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, представляваща Приложение №1 към Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, издадена от Министъра на икономиката и енергетиката, в частта, свързана с изчисляването на топлинната енергия, отделена от вертикални сградни инсталации в многофамилни сгради. В тази връзка се излага, че по делото се доказва неправилният подход от страна на топлофикационното дружество при изчисляване на доставената в имота топлинна енергия, с който факт първоинстанционният съд не се е съобразил при постановяване на обжалвания съдебен акт. Поддържа се още, че първоинстанционният съд не се е съобразил, че част от претендираните вземания са погасени по давност. Излага се още, че първоинстанционният съд е оставил без уважение част от направените доказателствени искания и по този начин е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на ответниците. Предвид на изложеното молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове спрямо тях. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Постъпила е въззивна жалба и от ответницата - К.В.Л., която е върната с разпореждане на съда от 19.06.2019г., влязло в законна сила.

Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД, не депозира писмен отговор, представя молба от 27.05.2020г., в която взема становище относно неоснователността на постъпилите въззивни жалби. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице-помагач - „Т.с.” ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу В.Т.Т., К.В.Л. и П.В.Л. искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед заявения петитум на въззивните жалби съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени исковете срещу ответниците - В.Т.Т. и П.В.Л. за главница и мораторна лихва. В останалата част като необжалваемо решението на СРС е влязло в сила.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №60403/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 158 състав, въззиваемия-ищец- „Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 31.08.2017г. и е постановена на 26.09.2017г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу В.Т.Т., К.В.Л. и П.В.Л. за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК са подадени от длъжниците възражения, поради което дължимите от тях суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби, с които съдът е сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ответниците - В.Т.Т. и П.В.Л., първоинстанционният съд е приел, че вземанията за главница за всеки от тях до уважения размер са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответниците топлоенергия, а относно вземанията за обезщетение за забава е прието, че ответниците са изпаднали в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с неговата правилност. Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на вземанията за доставка на топлинна енергия и на вземанията за обезщетение за забава, предмет на исковите претенции, до които размери исковете са уважени срещу ответниците - В.Т.Т. и П.В.Л., поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, предвид доводите изложени в жалбите досежно незаконосъобразността на обжалваното решение следва да се добави и следното:

Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. По делото е доказан факта на възникналите договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия. Предвид нормата на чл.153 от