Определение № 20645 от 19.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20645 гр. София, 19.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.К.Г като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20231110152955 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искови молби с вх. №№ 267207/27.09.2023 г.;

267208/27.09.2023 г., и 267791/27.09.2023 г. на Н.Н.Х. срещу „С.К“ АД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че клаузите на чл. 27, с които се уговаря неустойка за забавено представяне на обезпечение в размер на 0,9 % от главницата по договора, в следните договори за потребителски кредит между страните: №№ *********/01.09.2022 г.; ********/21.09.2022 г., и **********/06.07.2023 г. са нищожни като неравноправни и се иска осъждане на ответника да плати на ищеца като неоснователно платени по пъврите два кредита общо 10 лева, частично от 4 227,22 лева, а за Договор за потребителски кредит № **********/06.07.2023 г. се иска прогласяването му за изцяло нищожен.

Ищецът поддържа, че сключил с ответника описаните в горния абзац три договора за кредит, като по тях бил получил съответно 2000 лева, 950 лева и 950 лева, и погасил всички задължения по кредитите, които освен лихвите по тях включвали и неустойка по чл. 27 от текста на договорите в размер на 0,9 % от отпуснатата главница дневно за това, че ищецът не бил осигурил поръчител или банкова гаранция за обезпечаването им в съответствие с чл. 17 от договорите. Размерът на платените неустойки по първите два договора бил съответно 3979,06 лева и 322,78 лева. Поддържа, че всички тези клаузи били неравноправни и поради това – нищожни, тъй като уреждали прекомерни по размер неустойки, размерът им не бил включен в определения процент на разходите по кредита, не са учредени за произтекли евентуални вреди на кредитора, като са изложени и други съображения.

Твърди се, че поради неотразяване на неустойката в процента на разходите по договора за кредит, следва да се приеме, че такъв не е посочен, а освен това договорът бил написан с шрифт с кегел по-малко от 12 пункта, не бил посочен лихвен процент, не била посочена методология за определяне на годишен процент на разходите и поради това целите договори били нищожни.

1

Тъй като ищецът бил платил цялото си задължение по тях, се иска връщане на част от платените неустойки и лихви по първите два договора, както и прогласяване на нищожност на клаузите, а за третия договор – прогласяване на нищожност на целия договор, а при условия на евентуалност – само на клаузата за неустойка. Претендират се разноски.

В законоустановения срок са подадени два отговора от ответника – „С.К“ АД, с които:

1. С отговор с вх. № 354832/08.12.2023 г. исковите претенции по искова молба с вх. № 267208/27.09.2023 г. се оспорват по основателност. поддържа се, че ищецът бил запознат подробно с условията на сключените от него договори, преди да ги подпише, поради което се бил съгласил с всичките им правни последици. Поддържа се, че освен това уговарянето на неустойка било абсолютно необходимо, за да се обезпечи интересът на кредитора от връщане на кредита, тъй като ако длъжникът бил несъстоятелен, законът признавал на кредита дори право да поиска незабавно изпълнение по договора.

Неустойката обезпечавала интереса и разходите на ответника и затова била уговорена в съответствие със закона, а не в противоречие с него. Иска се отхвърляне на исковете.

2. С отговор с вх. № 43640/09.02.2024 г. исковете, предявени с молби с вх. №№ 267207/27.09.2023 г. и 267791/27.09.2023 г. се оспорват като неоснователни на посочените по-горе основания, а искът относно договор с № „*******/21.09.2022 г.“ – недопустим, тъй като бил вече предявен с искова молба с вх. № 267208/27.09.2023 г., по която първоначално е образувано гражданско дело № 52958/2023 г. на Софийския районен съд, 173. състав.

Иска се отхвърлянето на исковете.

Съдът намира, че по искови молби с вх. №№ 267207/27.09.2023 г.;

267208/27.09.2023 г. са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – за установяване на нищожност на договорни клаузи, и осъдителни такива по чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл.

143, ал. 2, т. 5 ЗЗП; чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗПКР; чл. 11, ал. 1, т.

9 и 10 ЗПКр, и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, а с искова молба с вх. № 267791/27.09.2023 г. са предявени обективно съединени евентуални искове с правна квалификация – по главния иск за прогласяване на нищожност на целия договор – чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПКр; чл.

10, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр; чл. 146, ал. 1 ЗЗП; чл. 143, ал. 2, т.

5 ЗЗП, и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, а по евентуалния иск за прогласяване на нищожност на клауза за неустойка – чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между 2 тях следните факти: че между ищеца и ответника са сключени три договора за потребителски кредит с №№ №№ *********/01.09.2022 г.;

********/21.09.2022 г., и **********/06.07.2023 г.; че по договор за кредит № *********/01.09.2022 г. ищецът е получил 2000 лева че по договор за кредит № ********/21.09.2022 г.. ищецът е получил 950 лева; че по договор за кредит № **********/06.07.2023 г. ищецът е получил 950 лева; че в чл. 27 от трите договора е уговорена неустойка в размер на 0,9 % на ден от размера на изтегления кредит.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: представените с исковата молба документи; счетоводната експертиза, поискана от ищеца, като съдът следва да преформулира въпросите по начин, по който не съдържат отговор в себе си; техническа експертиза за установяване на кегела на шрифта в договора – служебно.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: задължаване на ответника да представи документи, като е достатъчно да представи счетоводна информация за експертизата.

Искането за прекратяване на процеса по отношение на искова молба с вх. № 267208/27.09.2023 г. е неоснователно, тъй като първоначално образуваното гражданско дело № 52958/2023 г. на Софийския районен съд, 173. състав, е обединено с настоящото по реда на чл. 213 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.

НАСРОЧВА гражданско дело 52955 по описа за 2023 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 26 юни 2024 г. от 14:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.

146 ГПК:

Предявени са обективно съединени искове, както следва:

1. и по трите искови молби, като по третата искът е евентуален (в случай, че съдът не приеме, че целият договор е нищожен) – за прогласяване на нищожност на неустоечна клауза поради неравноправност и противоречие с добрите нрави – с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като искът се уважава, ако се установи наличие на договор, неустоечна клауза, както и че същата служи за неприсъщи цели;

2. по първите два иска – осъдителни искове за връщане на платено въз основа на нищожен като противоречащ на закона поради липса на реквизити 3 или наличие на неравноправни клаузи договор с правна квалификация по чл.

34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП; чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като тези искове се уважава, ако съдът установи, че между страните има договор, в който липсва посочване на лихвен процент или ГПР, или изчисленията са умишлено и очевидно неверни, както и ако се установи, че в договора са налични клаузи, които съществено увреждат потребителя, и ако се установи, че ищецът е платил на ответника въз основа на тези клаузи нещо различно от главницата по договора за кредит;

3. по третата искова молба се иска прогласяване на нищожност на договор за кредит поради противоречие със закона или добрите нрави – с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПКр; чл. 10, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр; чл. 146, ал. 1 ЗЗП; чл.

143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като предпоставките за уважаването на претенцията са тези по предходната точка с изключение на доказване на плащане.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между ищеца и ответника са сключени три договора за потребителски кредит с №№ №№ *********/01.09.2022 г.;

********/21.09.2022 г., и **********/06.07.2023 г.; че по договор за кредит № *********/01.09.2022 г. ищецът е получил 2000 лева че по договор за кредит № ********/21.09.2022 г. ищецът е получил 950 лева; че по договор за кредит № **********/06.07.2023 г. ищецът е получил 950 лева; че в чл. 27 от трите договора е уговорена неустойка в размер на 0,9 % на ден от размера на изтегления кредит.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: плащането на неустоечните задължения по тези договори от ищеца на ответника.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: вредите от неосигуряване на обезпечение по договора; че уговорената неустойка съответства на вредите му от неизпълнението по договора за кредит.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото

4 редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца изслушване на СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, при която вещото лице – счетоводител, след запознаване с документите по делото и счетоводството на ответника, да отговори на следните въпроси:

1. Какъв е размерът на платените от ищеца суми по процесния договор за кредит и на кои дати са платени?

2. Да посочи как са разпределени платените суми в счетоводството на ответника – за погасяване на кои задължения по договора за кредит.

3. Да посочи ГПР по договора за кредит, като използва методологията на закона и да даде варианти на експертиза – при включена неустойка в ГПР и без нея.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на експертизата в размер на 950 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Н.Г.

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.

УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.

ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по служебно изслушване на ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА по следните въпроси: Какъв е кегелът на шрифта, с който е изписан договорът между страните, а в случай, че е използван нестандартен шрифт – какъв би бил кегелът при използване на някой от общоупотребимите такива?