Определение № 334 от 10.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 334 гр. Варна, 10.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000581 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.248 ГПК, образувано по молба на адв.Н. М., процесуален представител на Д. Н. А. /ищец и въззивник/ във въззивното производство, за изменение на постановеното по делото решение №54/24.02.2025г., в частта за разноските, с искане от пълномощника, осъществил безплатна правна помощ, да му бъде присъден справедлив и обоснован размер на адв.възнаграждение, при съобразяване и на минималните размери по Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адв.работа.

В молбата си по чл.248 ГПК, адв.М. излага, че съобразно Наредбата й се следва възнаграждение в размер от 1336 лева, а съдът е определил същото на сумата от едва 280 лева, на основание чл.38 ЗАдв., който размер е обидно нисък /около 4,7 пъти/ и не съответства на извършената от пълномощника работа по делото. Претендира се присъждане на сумата от 1336 лева вместо присъдените 280 лева адв.възнаграждение за въззивното производство.

При преценка на молбата съдът намира, че същата е постъпила в срока по чл.248 ГПК, от надлежна страна, чрез заинтересовано от изменението лице – пълномощник на страната.

В срока за становище насрещната страна е депозирала молба вх.№4195/06.06.2025г. за неоснователност на исканото изменение. Счита молбата по чл.248 ГПК за неоснователна предвид действително извършените по въззивното дело процесуални действия както и съобразно фактическата и правна сложност на делото. Позовава се на създадената обилна практика по приложението на чл.38 от ЗАдв. и незадължителния характер на посочените в Наредба №1/2004г. минимални размери на адв.възнаграждения. Претендира оставане на молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение.

Настоящата инстанция намира искането за допустимо. По основателността на искането съдът намира следното:

Производството по делото е приключило с решение, с което е потвърдено изцяло първоинстанционното решение на ОС – Търговище като и двете сезиращи АС въззивни жалби са оставени по същество без уважение. Съобразно този резултат, в полза на ищеца – въззивник, представляван безспорно от адвокат, съгласил се да предостави безплатна правна помощ по делото, се следват разноски за осъществената процесуална защита срещу отхвърлената насрещна въззивна жалба по арг. на чл.78, ал.3 ГПК, т.е. при съобразяване на обжалваемия интерес по същата – 10 400 лева.

1

Безспорно, въззивникът Д. А. е представляван в производството от адв.М. съгласно договор за правна защита и съдействие, с осъществена безплатна правна помощ. /л.312 по делото на ТОС/ Безспорно адв.М. е осъществила в пълен обем и професионално дължимата квалифицирана правна защита на довереника си. Във въззивното производство тази защита се изразява в депозиране на въззивна жалба и отговор на насрещна въззивна жалба и подадена молба по хода на откритото заседание със становище по въззивните жалби.

След постановяване на решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С -438/2022г., е формирана многобройна практика на ВКС, съобразно която предвидените в Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при приложение разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА и при произнасяне по възражение по чл.78, ал. 5 ГПК. Тези размери подлежат на преценка от съда като от значение са фактическата и правна сложност на делото, видът на спора, интересът и видът както и количеството на уговорената и извършена работа. В конкретния случай, изцяло в съответствие с посочената практика, въззивният съд е извършил преценка и тя е намерила израз в мотивите на решението му.

Съдът е преценил предмета на въззивното дело (по иск по чл.423 КЗ, но при частично обжалване и нисък обжалваем интерес), фактическата и правна сложност на същото (липса на такива и отпадане на голяма част от спорните въпроси във въззивното производство), наличието на обилна практика по приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД, обжалваемия интерес по двете въззивни жалби, извършените процесуални действия от пълномощника. С молбата по чл.248 ГПК страната подчертава несъответствието на определеното на пълномощника й адв.възнаграждение с минималните размери по Наредбата за МРАВ.

/Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адв. работа/

Действително, в практиката по приложение на чл.38 ЗАдв. се подчертава, че предвидените минимални размери на възнагражденията не са приложими и не следва да са водещи за съда, който е длъжен да определи адв.възнаграждение за безплатна правна помощ на страна, съобразно чл.36, ал.2 ЗАдв., като прецени правната и фактическа сложност на спора и извършените от пълномощника процесуални действия по делото. Това не означава, че съдът не може да ползва като коректив предвидените в Наредбата минимални размери.

При защита срещу жалба с обжалваем интерес 10 400 лева /въззивна жалба на застрахователя/, която е била отхвърлена във въззивното производство, Наредбата предвижда възнаграждение в минимален размер от 1336 лева /съгл.чл.7, ал.2, т.3/. В мотивите на решението си въззивният съд е посочил, че не е длъжен да съобрази този минимум като при съобразяване на останалите обективни конкретни критерии е посочил, че определя възнаграждение в размер половината от предвиденото по Наредбата. При съобразяване, че защитата по собствената въззивна жалба не е отграничена и е идентична по съдържание и обем с тази по насрещната въззивна жалба съдът е намалил възнаграждението на 280 лева, което представлява минималният размер спрямо обжалваем интерес по жалбата на самия ищец. /2 600 лева обжалваем интерес/

Поради изложеното, съдът намира, че е допуснал опущение при извършената съпоставка с приложимия ориентировъчен размер по Наредбата – вместо по т.3 е посочил приложението на т.2 на чл.7, ал.2 от Наредбата /приложима съобр. обжалваем интерес на другия въззивник/. Молбата се явява частично основателна: адв.възнаграждение следва да бъде определено под сумата от 560 лева, съответна на уважена въззивна жалба на самия молител, доколкото не е налице разлика в осъществената защита по двете жалби, а жалбата на последния е била отхвърлена като неоснователна. Поради това, възнаграждението съдът определя в размер на 1/3 от дължимото съобразно обжалваемия интерес по насрещната въззивна жалба /на застрахователя/, или сумата от 450 лева. /1336х1/3/ Претендираният от молителя размер от 1 336 лева е несъобразен с постановките на цит. по-горе решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С -438/2022г. и обилната практика на ВКС, че посочените 2 в Наредбата размери са единствено ориентири и че основен критерий при определяне на възнаграждението по чл.38 ЗАдв. е фактическата и правна сложност на спора, при това в предметните предели на въззивното производство. Същото е с лимитиран предмет поради частичното обжалване на първоинстанционното решение и неоснователността и на двете въззивни жалби, съотв. липсата на критерии за разграничение на процесуалните действия, извършени от пълномощника адв.М. по същите. Поради изложеното, за разликата над 450 лева до претендираните от адв.М. общо 1336 лева, молбата по чл.248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При тази преценка, съдът на осн.чл.248 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение рег.№54/24.02.2025г., постановено по въззивно търговско дело №581/2024г. по описа на АС-Варна, в частта на разноските, като:

ОСЪЖДА ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 121265177, София да заплати на адв.Н. А. М. -ПА. от САК, гр.София, ул.Веслец №6, ет.3, адв.възнаграждение за осъществена в полза на Д. Н. А. безплатна правна помощ по възз.т.дело №581/2024г. по описа на АС Варна, допълнително сумата от 170 лева /над присъдените 280 лева до общо сумата от 450 лева/, адв.възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

ОТХВЪРЛЯ искането по чл.248 ГПК за присъждане на адв.възнаграждение на адв.Н.

М. съгл.чл.38 ЗАдв. за разликата над 450 лева до претендираните 1 336 лева като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3