Решение № 29 от 17.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Велико Търново, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

ДИАНА РАДЕВА

Ангелина Богданова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500480 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т. К. М., чрез адв. М. П. против Решение № 585/03.04.2024 г., постановено по гр. дело № 1339/2023 г. по описа на ВТРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Т. К.. М. с ЕГН: ********** от с. М.., общ. В. Т.., ул. „П..” № .., А. Р. М. с ЕГН:

********** от с. Д.., общ. Г. О.., ул. „С..” № ., К. Т. М. с ЕГН: ********** от с.

М.., общ. В. Т.., ул. „П..” № .. и М. Т. М. с ЕГН: ********** от с. М.., общ. В.

Т.., ул. „П..” № ., срещу Г. Г. М. с ЕГН: ********** от гр. В. Т.., ул. „Сливница” № ., искове по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на сключения договор на 10.11.2022 г. между дарителите Т. К.. М. с ЕГН: ********** и С. И. М. с ЕГН:

**********, и дареният Г. Г. М. с ЕГН: **********, обективиран в нотариален акт № 171, том III, дело № 464/2022 г. на нотариус Стойна Колева с район на действие района на Великотърновски районен съд, в частта относно дарението на 9/10 /девет десети/ идеални части от правото на собственост спрямо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Т.., с адрес на имота 1 гр. В. Т.., ул. „Ц..” № .., намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, на едно ниво, с площ 55,54 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект с идентификатор ***, под обекта – няма, над обекта - обект с идентификатор ***, заедно с прилежащото избено помещение със самостоятелен вход от ул. „Г..” и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в мотивите на районния съд се наблюдават противоречия. Оспорва извода на съда, че за дарителя не е възникнала трайна нужда за издръжка, като излага съображения в тази насока. Счита, че с поведението си ответникът демонстрира непризнателност към дарителите си. Сочи, че са останали недоказани твърденията на ответника, че не реализира доходи и не може да се издържа сам. Поради изложеното, моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи исковата претенция.

Въззиваемата страна Г. М. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Сочи, че в хода на първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които да се установи неоснователността на иска, като в тази връзка излага, че подробно са обсъдени всички доказателства. Оспорва твърденията, наведени в жалбата, че ответникът с поведението си е демонстрирал непризнателност и незаинтересованост. Твърди, че по делото остава недоказан фактът за отправяне на покана до въззиваемия за заплащане на издръжка, както и относно размера на нужните финансови средства. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, изхожда от легитимирана страна - ищец, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

2

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 227, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарение, което Т. М. и С. М. са извършили в полза на внука си Г. М. поради отказ последният да им заплаща издръжка, от която ищците се нуждаят.

В хода на първоинстанционното производство ищцата С. М. е починала, поради което в качеството на ищци са конституирани наследниците по закон – А. М., К. М. и М. М..

Предмет на дарението е недвижим имот, намиращ се в гр. В. Т.., ул. „Ц..” № .., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Т.., обективирано в нотариален акт № 171, том III, дело № 464/2022 г. на нотариус Стойна Колева с район на действие района на Великотърновски районен съд.

Предвид настъпилата смърт на С., в резултат на което е настъпило сливане на качествата ищец – ответник на Г. М., производството по делото е прекратено в частта за 1/10 идеална част от правото на собственост по отношение на процесния имот.

Твърденията на ищците са, че здравословното им състояние се е влошило, получават минимални пенсии и нямат други източници на доходи.

Сочат, че нямат комуникация с ответника, както и че чрез общи познати са му отправяли покани за плащане на издръжка, от която се нуждаят, но такава не получават. Претендира се отмяна на извършеното от тях дарение.

Ответникът в отговора на исковата молба е поддържал, че изложените в исковата молба факти са неверни. Оспорва твърдението, че липсва комуникация с дарителите, като сочи, че са се чували често чрез месинджър.

3

Оспорва и твърдението, че са отправяни неколкократно покани чрез общи познати за заплащането на издръжка. Твърди, че не е правил отказ за плащане на издръжка, както и че не е бил информиран относно здравословното състояние на своите баба и дядо, напротив – изразява готовност за заплащането на такава, като желае доброволно да се разберат. Сочи, че не е установена трайната нужда от издръжка. Твърди, че същите живеят в с. М...

Наведени са още доводи, че ответникът учи в Германия и не реализира доходи, поради което даването на издръжка би го поставило в по-лошо положение от това на дарителите.

В обжалваното решение съдът е приел, че се доказва по делото сключването на договор за дарение между страните. Като е обсъдил доказателствата по делото е приел, че остава недоказано твърдението на ищците, че се нуждаят от допълнителни средства за издръжка, а в същото време надареният не разполага със средства, които да предоставя на дарителите. Приел е, че даването на такива би го поставило в понеблагоприятно положение от тях. По тези съображения е отхвърлил предявения иск.

От фактическа страна по делото е безспорно към момента, а и е видно от представения договор за дарение, обективиран в НА № 171, том III, рег. № 7757, дело № 464 от 2022 г. на нотариус Стойна Колева в район на действие ВТРС, вписана под № 611, че С. И. М. и Т. К. М. са дарили на Г. Г. М. /внук/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Т.., с адрес на имота гр. В. Т.., ул. „Ц..” № .., намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, на едно ниво, с площ 55,54 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект с идентификатор ***, под обекта – няма, над обекта - обект с идентификатор ***, заедно с прилежащото избено помещение със самостоятелен вход от ул. „Г..” и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***.

За установяване на твърденията си за влошеното здравословно 4 състояние ищцата С. М. е представила пред районния съд писмени доказателства – медицински документи /епикризи и ЕР на ТЕЛК/. Относно наведения в исковата молба факт, че и ищецът Т. М. също е с влошено здраве липсват доказателства, които да го подкрепят.

Представени са и разпореждания от НОИ относно размера на получаваните от ищците С. и Т. пенсии.

Представено е от ответната страна удостоверение за посещение на учебни занятия, от което е видно, че ответникът Г. М. е ученик в Германия.

По делото са ангажирани и гласни доказателства. Разпитани са свидетелите С. М. /внучка на ищеца Т./, О. О., Г. А. /леля на ответника/ и М.

С..

Свидетелката С. М. твърди, че ответникът от години живее в Германия със семейството си. Твърди, че ищците са дарили процесния недвижим имот на Г. след като баща му е починал, като същият бил обещал, че ще ги гледа и ще им изпраща пари. Твърди, че дарителите не са имали комуникация с техния внук, както и че те са правили опит да се свържат с него по телефона, но той не отговарял. Заявява, че ищецът Т. живее при свидетелката в с. М.., но спял в дарения имот.

Свидетелят Османов твърди, че познава ищеца Т. от много години, същият живее с внучката им С.. Заявява, че заедно с нея се грижат за дарителя и с пенсията му пазаруват необходимите продукти. Споделя, че Г. живее в Германия и че когато починалата ищца С. е търсила по телефона Г., той не е вдигал. Не знае с какво се занимава в момента, сочи, че живее с майка си.

Свидетелят А.. твърди, че Г. е неин племенник. Заявява, че живее в Германия с майка си, там учи и не работи. Твърди, че след като е починал синът им са се обадили на внука си да се върне от Германия, за да му дарят недвижим имот. Споделя, че дарителите са платили разходите по пътуването и таксите по прехвърлянето на недвижимия имот, тъй като ответникът не е имал финансови средства. Заявява, че ищците са споделяли на свидетелката, че са искали да купят и кола на ответника, както и да му подарят златен синджир.

Твърди, че дарителите и дарения са били в добри отношения. Сочи, че ищците са били в добро финансово състояние и постоянно са твърдели, че ще помагат на внука си Г.. Не знае Т. да е искал помощ от ответника или неговата майка.

Свидетелят С.. твърди, че Т. й е споделил, че ще прехвърлят процесния 5 недвижим имот на внука си, който ще се прибере от Германия, за да сключат сделката. Споделя, че ищците са казали на свидетелката, че след прехвърлянето на имота са дали на Г. също и семейни бижута и са се притеснявали как ще ги пренесе през границата. След като са прехвърлили имота, ищците са посещавали магазина, където работи С.. и никога не са изглеждали притеснени, като според нея не са имали финансови затруднения.

Не са говорили дали имат нужда от грижи.

При така установените факти по делото се правят следните правни изводи:

Предявеният иск е за отмяна на договор за дарение на недвижим имот чл. 227, б. „в“ ЗЗД. За уважаване на така предявения иск е необходимо установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, да е поискал такава от дарения, който да му е отказал престирането й. Ищцовата страна следва да установи първите два елемента, а ответникът - да установи евентуално плащане на издръжка или че при даване на издръжката би се поставил в положение, по-лошо от това на дарителя. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в ТР № 1/21.10.2013, т. д. № 1/2013 г., ОСГК, ВКС.

Съдът намира, че ищецът не успява да докаже в хода на производството наведеното в исковата молба твърдение за отправяне на конкретна покана до ответника за заплащане на издръжка. В исковата молба единствено се споменава, че е отправяна такава до Г., но чрез общи познати. По тази причина, съдът намира, че дарителите, в частност жалбоподателя, не са отправяли до надарения ответник покана за плащане на издръжка до датата на образуване на делото.

От тук следва и че липсата на един елемент от фактическия състав на нормата на чл. 227, б. „в“ ЗЗД е основание за отхвърляне на иска.