Определение № 536 от 04.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 536 гр. Ловеч, 04.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500351 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.5 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ****,със седалище и адрес на управление в гр.*****, чрез юрисконсулт М.Н., срещу Разпореждане № 978/07.04.2025г., пост.по ч.гр.д. №482/2025г. по описа на РС-Ловеч. Обжалва го изцяло,като счита,че е неправилно и незаконосъобразно. Възразява, че приложеното извлечение от счетоводните книги съдържа всички данни съгласно чл.60,ал.2 от ЗКИ и представлява редовен документ от външна страна по см.на закона. Представя сведение за отпуснатите суми по кредита – 1100лв.-предоставени на кредитополучателя, 504.56лв.- предоставена в кредит за заплащане на избрана от клиента застраховка. Уговорен е годишен лихвен процент от 41.05%. Така общият размер на предоставения ресурс е 2519.34лв., включващ общо отпуснат финансов ресурс от 1604.56лв. и договорна лихва.

Твърди,че застраховките са включени при изчисляване на ГПР, но са включени в главницата, тъй като сумата е преведена като допълнителен финансов ресурс към трето лице по искане на кредитополучателя,а не е изплатена на кредитора като задължение на кредитополучателя при сключване на договора.Твърди,че сумата за застраховка не е и услуга, която се дължи на потребителя от кредитополучателя,а е сума,която последният отпуска и заплаща на трето лице отделно от преведената към потребителя сума, поради това не попада в категорията на разход към кредита,а е отпусната главница. Независимо,че представляват застрахователни премии, потребителят не ги е заплатил със свои средства,а от отпуснатия финансов ресурс. Като допълнителен аргумент сочи,че застраховката не е със задължителен характер и е изцяло избор на потребителя,поради което не е включена в ГПР. За възнаградителната лихва сочи,че е начислявана върху общия предоставен финансов ресурс,включващ отпуснатата сума и тази за застраховките.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи изцяло.

По допустимостта.

1

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 16.04.2025г., а жалбата е подадена на 24.04.2025г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№482/2025г.по описа на РС-Ловеч, писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 17.03.2025г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№482/2025г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу Ц. П. Н. от гр.Летница, за следните вземания - главница от 480.81лв., договорно възнаграждение (възнаградителна лихва)- 57.40лв. за периода от 05.10.2024г.до 05.03.2025г., обезщетение за забава от 57.88лв. за периода от 05.10.2024г. до 06.03.2025г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № 720031254988 от 24.10.2022г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски- държавна такса 25лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150лв., съгл.чл.26 от НЗПП.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит №720031254988 от 24.10.2022г, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити на „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, Заявление–декларация за установяване на договорни отношения, Декларация по чл.42,ал.2,т.2 от ЗМИП,Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване към застрахователни програми,Сертификат за сключена застраховка № 17200312549882022, Общи условия по застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга,доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена държавна такса.

С Разпореждане №805/20.03.2025г. съдът е дал указания към заявителя да уточни вземането.

В срок заявителят е представил уточнение на претенциите,както и че от длъжника е извършено погасяване в общ размер на 1990.14лв.

С обжалваното Разпореждане №978/07.04.2025г.,пост.по ч.гр.д.№ 482/2025г. РС-Ловеч е приел клаузата за застраховка за неравноправна на основание чл.143 от ЗЗП. Посочил е,че с оглед задължителния характер разходите по това задължение трябва да се включат в ГПР по кредита, което не е сторено. По този начин се заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,предвиждаща ограничение в размера на ГПР. Затова съдът е приел,че клаузата за дължима застраховка е неравноправна и като такава е нищожна,поради което не е дължима.По правилото на чл.23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита,без лихви и други разходи.От представената справка от заявителя става ясно,че длъжникът е вече е погасил и чистата стойност на кредита,поради което е отхвърлил заявлението изцяло.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, 2 нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС-Ловеч по отношение претенцията за застраховка и отражението й върху договорното правоотношение.

Предвидената застраховка по съществото си представлява разход по кредита и като такъв следва да се съобрази при определянето на ГПР, съгл. §1 от ДР на ЗПК. Включването й в главницата по кредита е неправилно,тъй като реално тази сума не е предоставяна на кредитополучателя. Нарушено е и изискването на чл.19 от ЗПК, тъй като дължимите договорна и лихва при неизпълнение са изчислявани върху така необективно формираната главница.По този начин вземане, което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно,което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва. Ангажиментът за застраховка не е отчетен като разход и така посоченият ГПР не е обективен-не съответства на действителните разходи по кредита. Включването му би довело до нереален и несъответен на посочения в договора размер на ГПР,което е нарушение на изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. При произнасянето си съдът съобразява и приетото в Решение от 21.03.2024г. по Дело С-714/22 на СЕС по отношение неточното посочване на всички разходи, включени в ГПР,с което потребителят се лишава от възможността да определи обхвата на задължението си, при което санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски,се явява оправдана и пропорционална.

Правилно е съобразено от заповедния съд,че е налице плащане над предоставената чиста стойност на кредита(1100лв.),поради което претенцията следва да се отхвърли изцяло.

По изложените съображения съставът споделя приетото от заповедния съд в обжалваемата част, поради което Разпореждане №978/07.04.2025г.,пост.по ч.гр.д.№482/2025г.на РС-Ловеч,следва да се потвърди

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №978/07.04.2025г., пост.по ч.гр.д. №482/2025г. на РС-Ловеч, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ****,със седалище и адрес на управление в гр.*****, представлявана от изпълнителните директори Н.Г.Сп. и Ал.Ч.Д.,чрез юрисконсулт Й.Т. и юрисконсулт М.Н., заявление по чл.417 от ГПК срещу Ц. П. Н. от гр.Летница, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит № 720031254988 от 24.10.2022г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4