Решение № 1814 от 22.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1814 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330113313 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на М. Д. В. срещу „Ай ти еф груп” АД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит за сумата от 5000 лева, като била уговорена възнаградителна лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение. Излагат се съображения за нищожност на неустойката поради противоречие на добрите нрави и заобикаляне на закона. Иска се да бъде признато за установено в отношенията между страните, че клаузата за неустойка е нищожна.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Калаузата била действителна и неустойката не загубила присъщите й функции.

Счита, че същата не следва да се включва в годишния процент на разходите защото представлявала разход дължим поради неизпълнение на негово задължение. Твърди, че практиката е наложила включването на клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение, защото кредиторът поемал голям риск заради необезпечеността на кредита. Неустойката била индивидуално уговорена между страните, което я правело равноправна. Иска се отхвърляне на претенцията.

В срока за отговор на исковата молба са предявени от „Ай ти еф груп” АД срещу М. Д. В., насрещен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 1

ЗЗД.

Ищецът по насрещния иск, твърди, че между страните бил сключен анекс към договор за кредит от *** г., по силата на който на ответницата била предоставена сумата от 5000 лева, платима на 24 вноски. Заявява, че поради неизпълнение на задълженията обявява предсрочната изискуемост на кредита и иска присъждането на сумата от 1434.31 лева, представляваща непогасена главница, вено със законната лихва. Иска присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещната искова молба е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Прави възражения за недействителност на договора по ради нарушаване на добрите нрави и разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК. Моли предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен. Прави възражение за прихващане в правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД със сумата от 1097.44 лева, получена от дружеството без основание. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а от приложените документи се установява, че са сключили договор за потребителски кредит от*** г. с анекс от същата дата. Двата документа всъщност обективират съдържанието на един договор за кредит, като анекса само допълва и конкретизира условията по него. С посочения договор на ищцата по производството е предоставена сума в размер на 5000 лева, получена съгласно приложената разписка. Уговорена е между страните договорна лихва от 39.67 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е посочен на 49.00 %. Ищцата се е задължила да върне сумата на 24 двуседмични погасителни вноски, като общият размер на всички плащания е записан на 11069.44 лева. Било е уговорено предоставянето на обезпечение чрез две физически лица поръчители или банкова гаранция- т.6.1 и т. 6.2 от договора.

При неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка в чл. 6.6 от договора за всеки ден на неизпълнение, като е предвидено плащането й с всяка месечна вноска.

Неустойката е определена в размер на общо 4572.00 лева с т. 9 от анекса.

В настоящия случай от страна на ищцата е предявен иск за прогласяване на нищожността на уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение, като са въведени няколко отделни основания за недействителност, първото от които свързано със заобикалянето на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК. След предявяването на насрещен иск за плащане на главницата по договора са въведени и възражения за недействителност на целия договор поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК и непосочване в договора на действителния ГПР.

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез 2 публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон- ЗПК. Ето защо, на първо място следва да бъдат разгледани съображенията за нарушаване на изискванията на ЗПК, доколкото нормативния акт съдържа специална правна уредба, чието спазване обуславя изхода на двете предявени претенции.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е императивна и предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ал. 4 на същата норма е предвидена забрана ГПР да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина следва да са инкорпорирани всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да сключи договора.

Посочената в договора (анекса към него), стойност на ГПР не отговарят на реално прилагания от кредитора, защото в него не са включени допълнителните плащания, които ищцата ще трябва да понесе заради уговореното задължение за представяне на обезпечение и предвиденото при неизпълнение допълнително плащане, наречено неустойка- т. 6.6 от договора и т. 9 от анекса. Задължението за обезпечаване на кредита е допълнително и реално не се отразява върху необходимостта от връщането на кредита съобразно договореното между страните. Функцията му е да намали риска за кредитора, като предостави възможност да иска изпълнението от няколко лице, независимо дали това е поръчител или банка, предоставила гаранция. И 3 в двата случая задължението на кредитополучателя да върне предоставената сума не се променя, поради което и от самото непредоставяне на обезпечение не настъпват вреди.

Въпреки това кредитодателят е предвидил допълнително плащане, наречено неустойка, което още при самото сключване на договора е включено във всяка от месечните погасителни вноски. То не може да компенсира повишения от липсата на обезпечение риск по друг начин, освен чрез получаването на по-голяма сума. Така уговореното допълнително плащане реално увеличава подлежаща на връщане сума и при плащане на всички записани в договора вземания (главница, лихва и неустойка), осигурява допълнително възнаграждение за предоставената от кредитодателя услугавъзмездно ползване на определена сума за определен период от време. Доколкото още при предоставянето на сумата кредиторът е предвидил по-високи плащания при липса на обезпечение и предава кредита без такова да е предоставено, за изчисляването на ГПР следва да изхожда именно от размера на плащанията предвидени в тази хипотеза.

По-ниска стойност на плащанията е предвидена само при евентуално представяне на обезпечение, което представлява бъдещо несигурно събитие и не може да бъде взето предвид към момента на сключването на договора, след като не се е сбъднало. Тъй като неустойката всъщност покрива по-големия риск за кредитора и е поставена като изискване за предоставянето на кредита- чл. 6.1, това допълнително плащане, независимо как е наречено (неустойка, такса, застраховка или друго), всъщност се отнася до разход, който е следва да бъде включен в ГПР, при което неговият размер ще надхвърли законовото ограничение, предвид посочения в договора лихвен процент39.67%, размерът на неустойката- 91.44% от предоставената сума и срока за връщане от 1 година.

От изложеното до момента следва, че клаузите за неустойки (т. 6.6 от договора и т. 9 от анекса) заобикалят предвидената в чл. 19, ал. 4 ЗПК забрана. Поради това е налице фактическия състав на чл. 26, ал. 1, предл. 2 и същите следва да бъдат прогласени за нищожни, съгласно предявения от ищцата установителен иск.

В същото време, заради невключването на предвидените като неустойки допълнителни плащания в ГПР, се констатира нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази насока следва да се съобразят разясненията, дадени в т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 на СЕС, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.

Съгласно решението член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на 4 предоставената в заем главница.

Следователно процесният договор за кредит е недействителен, на основание чл.

22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.

С ъ гл а с н о чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл е Решение № 50147 от 26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ВКС; и практиката на ПОС: Решение № 277 от 6.03.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2677/2022 г.; Решение № 280 от 6.03.2023 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 3171/2022 г. и решения по в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г., в.гр.д.№ 1389/ 2020г. и в.гр.д.№ 1222/ 2020г.

От приетата ССЕ се установява, че са извършени плащания в размер на общо 4485 лева, които следва да бъдат отнесени за погасяване на главницата от 5000 лева.

Ето защо насрещният иск за присъждане на главница е основателен за сумата от 515 лева. За разликата до 1434.31 лева претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Други плащания от страна на ищцата не се установяват, поради което не се доказва възражението за прихващане в пълен размер.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата 182.88 лева за платена държавна такса.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адвокат Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за защита по главния иск и за защита по насрещния иск. От негова страна са отправни искания за присъждане на възнаграждения в размер от по 400 лева, който не е прекомерен предвид цената на исковете (4572 лева и 1434.31 лева) и извършените процесуални действия. Предвид горното следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400.00 по уважения иск и в размер на 256.38 лева за отхвърления насрещен иск по съразмерност.