Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1293 от 30.03.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 672/2023
Вид
Определение № 1293
Подписан
30.03.2023
В сила
30.03.2023
Състав
Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1293 гр. Варна, 30.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500672 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Евро Компания Нептун“ ЕООД, чрез управляващ Валери Венциславов Ненчев, срещу определение № 12255/04.11.2022 год., постановено по гр.д. № 14612/2022 год., по описа на ВРС – 9-ти състав, с което е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск на „Ветерани“ ЕООД, предявим срещу частния жалбоподател, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 15 000 лева, представляваща платен депозит по договор за услуга от 28.01.2022 год., чрез налагане на ЗАПОР на банкови сметки на ответника, разкрити в изброени общо 25 банки, до сума в общ размер на 1 500 лева след представяне на парична гаранция в определен от съда размер.

Твърди се в сезиралата въззивната инстанция частна жалба, че молителят не е кредитор и нарушение от негова страна на договора е загубил правото си на възстановяване на депозита, поради което и не е налице задължение на частния жалбоподател спрямо „Ветерани“ ЕООД. Излага се също така, че без да ограничи обхвата на обезпечението до една сметка, ЧСИ е запорирал всички сметки и касети с ценности на частния жалбоподател, с което е налице свърхобезпечаване и блокиране на дейността на дружеството, което понася големи вреди и пропуснати ползи. В евентуалност, се моли ограничаване обхвата на запорните действия до една сметка и задължаване на молителя да внесе парично гаранция за обезпечаване на бъдещи разходи и разноски в евентуално дело.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Предпоставки за допускане на обезпечение на предявения иск са допустимостта на последния, неговата вероятна основателност, наличието на обезпечителна нужда и адекватност на обезпечителната мярка с тази нужда.

В конкретния случай, релевираните в молбата твърдения на „Ветерани“ ЕООД формират положителен правен извод на настоящия състав за допустимост на предявените искове, а тези за наличието на прекратена договорна връзка и за съществуващо в полза на молителя неудовлетворено от насрещната страна притезание са достатъчни за обосноваване на вероятна основателност на иска и очертаване на бъдещия иск. Дали искът е основателен или не е въпрос по същество на спора, поради което и оспорването на твърденията на молителя в частната жалба е ирелевантно в настоящото производство. Нещо повече, въпреки че следва да бъде преценен при произнасяне на съда, въпросът за вероятната основателност на иска не е решаващ критерий за допускане на искането обезпечение /по арг. от чл. 391, ал.

1, т. 2 ГПК/.

Предявеният иск са осъдителни, а обезпечителната нужда за кредитор с твърдяно неудовлетворено парично вземане се презюмира. При едно бъдещо осъдително решение в полза на ищеца за него винаги се предполага, че ще бъде невъзможно или поне значително затруднено осъществяването на правата му по това решение, ако длъжника предприеме действия по намаляване на имуществото си чрез разпореждане с наличните си активи.

Допуснатата обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК – запор върху банкови сметки на ответника е подходяща и като такава - от естество, годно да предотврати опасността от неудоволетворяване на ищеца при наличието на позитивно решение.

Доводите на частния жалбоподател за липса на произнасяне от страна на първоинстанционния съд за обхвата на допуснатото обезпечение са неоснователни, тъй като видно същия е наложил запор до размера на сумата от 15 000 лева, каквото е и твърдението за неудоволетворено притезание на молителя. Фактическото налагане на запор и изпълнението на издадената обезпечителна заповед се извършва от съдебния изпълнител, който следва да прецени наличието или липсата на парични средства по посочените банкови сметки, респективно да съобрази действията си по налагане на обезпечителен запор с постановеното от съда. В този смисъл и доводите на частния жалбоподател не касаят правилността на по чл. 390 от ГПК, а действията/бездействията на съдебния изпълнител.

Искането за задължаване на молителя и ответник по частната жалба да внесе гаранция за обезпечаване на разходи и разноски по евентуално бъдещо дело е безпредметно, тъй като такава е определена от първоинстанционния съд като размерът й е адекватен на възприетото в съдебната практика.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, СЪДЪТ:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12255/04.11.2022 год., постановено по гр.д. № 2

14612/2022 год., по описа на ВРС – 9-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3