Решение № 15625 от 28.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15625 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110113975 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу В. Р. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******** и Л. З. С-А, ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, искове за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 18.08.2022 г. по ч. гр. д. № 43153/2022 г. на СРС, 157 състав, в условията на разделна отговорност при следните квоти:

В. Р. С. – 5/6, или 3132,36 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, за който е открита партида с аб.№ **, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.08.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 551,68 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15 .09.2019 г. до 27.07.2022 г.; 16,34 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 30.6.2020 г. , ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.08.2022 г. до окончателното заплащане на вземането;

4,23 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 27.07.2022 г.

Л. З. С-А – 1/6 или 626,47 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна 1 енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, за който е открита партида с аб.№ **, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.08.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 110,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15 .09.2019 г. до 27.07.2022 г.; 3,27 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 30.6.2020 г. , ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.08.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 0,85 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 27.07.2022 г.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят сумите за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., за които всеки отговаря съобразно квотата в съсобствеността, а именно: В. Р. С. за 5/6, или сумата от 3132,36 лв., а Л. З. С-А за 1/6 или сумата от 626,47 лв. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 27.07.2022 г. Поддържа, че в имота е извършена услуга дялово разпределение от лице, с което ЕС има сключен договор, като ответниците не са заплатили дължимото възнаграждение, съобразно квотата си в съсобствеността, а именно В. Р. С. сумата от 16,34 лв., а Л. З. С-А сумата от 3,27 лв. Претендира се и обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 27.07.2022 г., както и законната лихва от датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.

Ответникът Л. З. **** е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове с твърдения, че през процесния период същата не е била ползвател, имотът е владян изключително от В.С., като за същия период ответницата не е била допускана в имота, поради което последната е била осъдена да заплати обезщетение за лишаване от ползване. При условията на евентуалност счита, че като съсобственик, който не е ползвал имота дължи единствено сумите за дялово разпределение, но не и сметките за отопление на имота. Оспорва да е доставено претендираното количество топлинна енергия. Оспорва общият топломер абонатната станция да е бил изправен. Възразява също така ЕС и дружеството, осъществявало дялово разпределение да са били обвързани от договор, доколкото представения е изтекъл преди процесния период и липсват данни да действието му да е продължено. Оспорва начислените суми за сградна инсталация, позовавайки се на Решение № 4777/2018 г. на ВАС, по адм. Дело № 1372/2016 г., с което е отменена формулата от методика по Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, чрез която се 2 изчислява количеството топлинна енергия, излъчена от сградната инсталация в многофамилна сграда. Оспорва и предявените искове за обезщетение за забава с доводи, че лихва върху прогнозни суми не се дължи.

Ответницата В. Р. С. не е подала отговор на исковата молба.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо” АД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № *** г., въз основа на който ***** е призната за собственик на Апартамент № 51, в бл. 11, на ет. 11, в ж.к. „Зона Б-5-2а“.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 24.07.1994 г. ***** е прехвърлила 4/6 ид. ч. от Апартамент *****, в ж.к. „Зона Б-5-2а“ на дъщеря си В.С..

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № *** г. В.С. е призната за собственик на 1/6 ид.ч. от Апартамент *****, в ж.к. „Зона Б-52а“.

По делото е представено Решение от 02.10.2017 г., постановено по гр.д.

№32643/2010 г. по описа на СРС в производство по делба с предмет процесния имот, което е постановено след влизане в сила на Решение по допускане на делбата между Л.

З. С-А с квота 1/6 ид.ч., В.С. с квота 4/6 ид.ч. и Елена Цветанова Бонева с квота 1/6 ид.ч. С горното решение процесният имот е изнесен на публична продан.

В хода на производството по делба с нотариален акт за продажба на недвижим имот от 30.10.2013 г. Елена Цветанова Бонева е продала на В.С. своята 5/24 ид.ч. от същия имот.

В последствие с постановление за възлагане от 19.07.2021 г. по изп. дело № 20208440402476 1/6 ид. част от процесния имот е възложен на В. Р. С..

По делото е представено Удостоверение за наследници на ***** от 23.02.2004 г., видно от което същата е починала на 15.11.2003 г. и е оставила за наследници Л. З. С-А и В.С..

Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № РВЕ21УФ01-86/04.02.2021 г. В.С. е починала на 16.06.2020 г. и е оставила за наследник ответницата В. Р. С..

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** г. ответницата В.

Р. С. е прехвърлила собствеността върху Апартамент *****, в ж.к. „Зона Б-5-2а“ на трети неучастващи лица в делото.

Представените е Договор от 22.10.2002 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, **** и третото лице - помагач „Нелбо“ ООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 27.08.2000 г., както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени съобщение към фактури с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и извлечение от сметка, кредитни и дебитни известия, съобщения към ежемесечните фактури, както справки за дялово разпределение за процесния период, изготвени от третото лице-помагач.

3

Представен е и протокол за разпределение от 10.06.2021 г. по изп.дело № 2476/2020 г. и изп.дело № 2477/2020 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов.

Според заключението на вещото лице Д. Г. С. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334, изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице е установило, че в списъците за разпределение на кубатурата в процесния блок апартаментът фигурира с кубатура 239,7 куб.м., а заедно с общите части 268,46 куб. м.

През процесния период в имота на ответника е имало едно отоплително тяло, на което е поставен ИРРО с дистанционен отчет и 3 бр. водомери за топла вода. На 01.11.1999 г. е изключено отоплението на стълбите. Сградата е на ежемесечен отчет. Дяловите единици са отчитани по електронен път (радиоотчет) и показанията са нанесени в специализиран софтуер на ФДР и в подробните изравнителни сметки. До 02.2020 г. водата е начислявана по реален отчет, след което поради неосигурен достъп е изчислявана по прогнозни количества. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми, на база пълно отопляема кубатура 268 куб.м. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на начислената от ищеца топлинна енергия за процесния период е в размер на 3906,69 лева.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по ежемесечни фактури са 3000,95 лв. Сумите са начислявани на равни месечни вноски за годишен период, които се определят като 1/12 от количеството енергия, ползвано от имота през предходен едногодишен период. След годишното отчитане и изравнението от ФДР дължимите суми за топлинна енергия са в размер на 3729,05 лв. Вещото лице е установило, че не са постъпвали плащания от ответниците след завеждане на делото. Вещото лице е посочило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответниците в забава до 27.07.2022 г. – 661,30 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г. е 26,09 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 31.08.2019 г. – 27.07.2022 г. е в размер на 6,51 лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че тъй като абонатът е бил на реален отчет, а не на прогнозни суми за времето от м.05.2019 г. до м. април 2020 г. лихвата е начислявана за периода от 30.03.2020 г. до 31.07.2020 г. (до излизането на общата фактура). След издаване на общата фактура – от 15.09.2020 г. до 27.07.2022 г. е начислена нова лихва и общо претендираната лихва се явява сбор от двете лихви. При осчетоводяване на лихвата за периода, касаещ равните месечни вноски, ищецът не е взел предвид намаляването на цената, което е отразено в общата фактура.