Решение № 37 от 09.02.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Гоце Делчев, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Б.лава Г. Тункова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20251220101127 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „А.“ Е., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, район „Т.”, бул. „В.” № ****, Бизнес център „Б.“, сграда**, представлявано от управителя И. Ш., действаща чрез пълномощника юрисконсулт С. С., с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ГПК, против В. А. Я., ЕГН **********, адрес: гр. Г. Д., ул. В., № **, ет. **, ап. **.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на „А.“ Е.следните суми: **** лeва - главница по Договор за кредит, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; **** лева – договорна лихва за периода от **** г. до **** г., **** лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава, **** лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, **** лева – законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство.

Tвърди се в исковата молба, че между "К." А. и ответника В. А. Я. чрез използване на средства за комуникация от разстояние бил сключен договор за потребителски кредит № ***** г., съгласно който кредиторът предоставил на ответника сумата от **** лв., а той се задължил да я върне до ***** г. на 18 месечни вноски съгласно погасителен план, ведно с възнаградителна лихва с фиксиран размер – 39,81 %. В договора било уговорено, че в случай на забава в плащането на месечна погасителна вноска, ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Твърди се, че договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл. 2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /“ЗПФУР“/ и приложимото законодателство. Същият е подписан от всяка от страните с обикновен електронен подпис по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, който е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Твърди се, че при кандидатстването си за кредит от „К.“ Е., ответницата сама е избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури поръчителство на „А.“ /имала е възможност 1 да избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като друг вид обезпечение, съгласно Раздел III, т. 12 от ОУ/. Сочи се, че Договорът за предоставяне на поръчителство не е бил задължителен за сключване и че същия е сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

Излага се, че договора за предоставяне на поръчителство от същата дата задължило дружеството „А.“ Е. срещу заплащане на възнаграждение да сключи с "К." Е. договор за поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно с ответника за заплащане на задълженията по договора за кредит и да заплати всички задължения при поискване от "К." Е., което задължение било изпълнено. Твърди се, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, поради което на **** г. "К." Е. е поканило "А." Е.да заплати дължимите суми по договора за кредит, а поръчителят изпратил уведомление за предстоящото плащане до ответника. Твърди се, че на **** г. „А.“ Е. изпълни задълженията си като поръчител и погаси всички дължими от ответника суми към „К.“ Е., а именно: ***** лeвa /главница по Договор за кредит/; **** лева – /договорна лихва за периода от **** г. до **** г./; **** лева – /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по Договора за кредит за периода от **** г. до ***** г./. Твърди, че на същата дата "А." Е. уведомило ответника за извършеното плащане и за встъпването си в правата на кредитора по отношение на платените суми (чл. 146 ЗЗД), като претендирало и заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

Сочи се също така, че „А.“ Е. е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № **** г. по описа на Районен съд– Гоце Делчев. Съдът уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение за претендираните суми. Излага се, че срещу издадената заповед е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, което обуславя правния интерес на „А.“ Е. да предяви настоящия установителен иск. Представят се писмени доказателства. Претендират се направените в настоящото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез адв. Н. Р. от БАК. С него излага становище по допустимостта и основателността на иска. Счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Не оспорва факта на сключване на договора за кредит и договора за поръчителство, както и получената в заем в сума в размер на**** лева. Ответникът не оспорва и факта, че е обявена предсрочна изискуемост на кредита. Прави възражение за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Излага, че реалният ГПР надвишава над 5 пъти допустимия законов лимит по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага подробни съображения за неспазване на разпоредбите на ЗПК при сключването на договора за кредит и договора за поръчителство. Не възразява срещу направените доказателствени искания. Не представя и не сочи доказателства. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява.

Изпраща становище, с което поддържа иска.

Ответникът по делото не се явява и не се представлява. С депозирана молба адв. Р. поддържа отговора по изложените съображения и изразява становище по същество.

По делото са събрани писмени доказателства, както и е изготвена съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение по реда на чл. 12 от ГПК, на основание чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На **** между В. А. Я., в качеството на заемател, и „К.“ Е., като заемодател, е подписан Договор за потребителски кредит № ****. Съгласно подписаният между страните 2 договор, потребителят е получил в заем сума в размер на ****лв., която следвало да върне чрез 18 погасителни вноски, чиито размер е определен в Приложение № 1 към Договора за кредит. Договорът е сключен при следните условия: фиксиран лихвен процент от 39.81% (без да е посочен месечен такъв) и ГПР 47.94% при обща сума за връщане: *****лв.

Договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл. 2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /“ЗПФУР“/ и приложимото законодателство. Същият е подписан от всяка от страните с обикновен електронен подпис по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, който е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. На основание чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Сумата от **** лв. е предоставена и усвоена от ищеца.

Установява се също така, че в чл. 4, ал. 1 от Договора, кредитополучателят се е задължил да предостави на кредитодателя обезпечение в една от следните форми: 1. Банкова гаранция, в срок до 10 дни от подаване на заявлението или 2. Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението.

Съгласно чл. 4, ал. 2, при неизпълнение на това задължение, заявлението за кредит ще се счита неодобрено от кредитора, и договорът няма да породи действие. С оглед на това, още на същата дата - ****г. между В. А. Я. и „А.“ Е., ищец по делото, е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „А.“ Е. е поело задължение да сключи договор за поръчителство с „К.“ Е., по силата на който да отговоря пред „К.“ Е. солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договора за потребителски кредит. Според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение, в размер на ****лв., платимо разсрочено заедно с вноските по договора за кредит. От представените по делото уведомления се установява, а и не се спори между страните, че „А.“ Е. е погасило задължението на ответника към „К.“ Е.като е изпълнил задължението си по сключения договор за поръчителство.

Видно от приложеното ч. гр. д. № **** по описа на Районен съд – Гоце Делчев за ****г., ищцовото дружество „А.“ Е.се е снабдило със Заповед с Рег. № *** от ****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу В. А. Я., за следните суми:

**** лeва - главница по Договор за кредит, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; **** лева – договорна лихва за периода от ***** г. до **** г.;

**** лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава; **** лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство;**** лева – законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство, както и сумата общо в **** лева разноски по заповедното производство, от които **** лева – държавна такса и **** лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ответникът е депозирал възражение вх. № ****г. срещу така издадената заповед. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 3 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви установителни искове срещу В.

А. Я., относно процесното си вземане в едномесечен срок, считано от получаване на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.

В указания му срок, ищецът е депозирал настоящата искова молба по реда 422 от ГПК, с която е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване положително установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 146, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 от ЗЗД, като претендира сторените съдебни разноски в заповедното и в установителното производство.

3

По делото, е изготвено и прието като доказателство заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Б. С., което съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. Установява се от заключението, че в конкретния случай посоченият в договора за кредит № ***** г. ГПР е в размер на 47.94% и същият е изчислен при вариант, в който е включена само договорната лихва в размер на ***** лв. Вещото лице заключва, че възнаграждението по договора за поръчителство не е включен като разход при формирането на годишния процент на разходите по кредита, както и че ако възнаграждението по договора за поръчителство с „А.“ Е. се включи като допълнителен разход по кредита, то тогава и изчислението на ГПР ще бъде извършено по различен начин, което ще доведе и до промяна на процента на ГПР, а именно размера на ГПР действително ще бъде 262.06%, а не посочения в договора за потребителски кредит 47.94%.

В заключението си вещото лице посочва, че от страна на ответника по делото има постъпили плащания за погасяване на кредита по сметка на „К.” Е. общо в размер на ***** лв., платени по дати както следва: **** г. – **** лв., **** г. – ***** лв. или общо погасени са следните задължения по договора за кредит, както следва: Главница – **** лв., Договорна лихва – **** лв., Лихва за забава – ***** лв., Разходи по извънсъдебно събиране на просрочените вземания – **** лв., Вноска по договор за предоставяне на поръчителство, администрирана към гаранта „А.” Е. – **** лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: