Решение № 193 от 27.06.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Варна, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20243001000087 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 317/23.01.2024 г. по описа на Окръжен съд – Търговище от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, с адрес гр. София, *** срещу решение № 120/21.12.2023 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по търг. дело № 65/2023 г. в частта, в която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищцата С. А. М. сумата над 7 500 лв. до уважения размер от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания в резултат на ПТП от 08.05.2023 г., на път III 704, км 14-000, посока на движение от с. Менгишево към гр. Омуртаг, при удар между лек автомобил „Фолксваген Пасат” с peг. №ХХХХХ ХХ, управляван от М А М и лек автомобил „Фолксваген Поло” с peг.

№ХХХХХХХ, управляван от водач М Ю М, по вина на водача на „Фолксваген Поло”, и двата автомобила, застраховани по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, като постановено в противоречие с материалния закон. Основното оплакване се свежда до неправилното 1 приложение на чл. 52 ЗЗД, довело до определяне на несправедлив и завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Според въззивника размерът на обезщетението следва да се прецени спрямо средната работна заплата за страната през съответната календарна година, както и с икономическата конюнктура в държавата. Поради обстоятелството, че пострадалата се е възстановила бързо и без оперативна намеса, намира, че обезщетение в определения с решението размер ще доведе по-скоро до обогатяване на ищцата, отколкото до репариране на реално претърпени вреди.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска за тази част.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и да потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. На свой ред излага доводи за това, че обезщетението за неимуществени вреди е определено съгласно принципа за справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД. Позовавайки се на конкретни обстоятелства около здравословното състояние на пострадалата след инцидента, твърди, че присъденото обезщетение отговаря на утвърдената практика на съдилищата и икономическата действителност в страната.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 08.05.23г., около 09:00 часа, на път III -704, км 14-000 между л.а. „Фолксваген Пасат” с peг.

№ХХХХХ ХХ, управляван от М А М с посока на движение от с. Менгишево към гр. Омуртаг и л.а. „Фолксваген Поло” с peг. №Х ХХХХ ХХ, управляван от водач М Ю М. Скоростта на л.а. Ф.Пасат била около 85,9 км/ч., при максимално разрешена за пътния участък от 90 км/ч. Скоростта на л.а.

Ф.Поло била 38,02 км/ч., като и двата автомобила са се движели в дясна пътна лента. В даден момент водачът Мехмедов достига до разклон за черен път вляво от пътя и предприема маневра „завой наляво”, като навлиза в лентата за насрещно движение. В същото време водачът на л.а. „Фолксваген Пасат” предприема маневра „изпреварване” на л.а. „Фолксваген Поло” и навлиза в лентата за насрещно движение. В момента на навлизане на лек автомобил „Фолксваген Поло” косо в лява пътна лента, лек автомобил „Фолксваген Пасат” е бил на отстояние около 35 м от мястото на удара. При това движение на двата автомобила е последвал челен удар за л.а.

„Фолксваген Пасат” и страничен удар за л.а. „Фолксваген Поло”, между челната предна на л.а. „Фолксваген Пасат” и лява странична ъглова част на л.а. „Фолксваген Поло”. В резултат на удара „Фолксваген Пасат” се завърта около вертикалната си ос по посока на часовата стрелка и се установява напречно в лява пътна лента. Л.а. „Фолксваген Поло” е продължил движението си напред и наляво спрямо предварителната посока на движение, 2 преминавайки извън платното за движение, достига крайпътни дървета вляво от пътя и се блъска в тях.

В резултат на произшествието е причинена лека телесна повреда на ищцата С. А. М., пътуваща във „Фолксваген Пасат”, на предна дясна седалка, изразяваща се в контузия на гръдния кош, контузия на корема, контузия на дясната тазобедрена става; счупване на V и VІІ ребра вдясно без дислокация на костните фрагменти, без излив и пневмотокарс.

Според заключението на САТЕ действията на водача на л.а.

„Фолксваген Поло” са станали причина за настъпване на ПТП-то, тъй като същият е имал техническа възможност да възприеме навлезлия в лява пътна лента лек автомобил „Фолксваген Пасат”, през ляво огледало за обратно виждане, да го пропусне и след това да предприеме маневра „завой наляво”.

Докато водачът на л.а. „Фолксваген Пасат” не е имал техническа възможност да предотврати удара с л.а. „Фолксваген Поло” чрез предприемане на маневри, използването на спирачки и други.

Образуваното по случая ДП е прекратено поради несъставомерност на деянието като престъпление от общ характер – установена лека телесна повреда, причинена на ищцата.

Безспорно е още, че гражданската отговорност на двете ПТС, участващи в произшествието, е застрахована при ответното дружество, вкл. и за деня на настъпването му.

Горната фактическа установеност налага извод за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за обезвреда на претърпените от пострадалата ищца неимуществени вреди в резултат на произшествието.

Основният спорен между страните въпрос се свежда до размера на дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД. В тази връзка съдът съобрази следното:

От събраната по делото медицинска документация и заключението на СМЕ си установява, че оздравителният процес при ищцата е продължил около 20-25 дни, в който период тя е претърпяла значителни болки и страдания от счупването на ребрата вдясно, които болки са затруднили дишането й и работата, свързана с физически усилия. Според в.лице счупванията са били без разместване на костните фрагменти и не е било необходимо обездвижване, при лечението е бил необходим покой – да не се движи снагата. За в бъдеще ищцата ще има болки в областта на счупванията при студено и влажно време и при тежък физически труд. Непосредствено след ПТП ищцата е била хоспитализирана в ХО на МБАЛ АД Търговище, откъдето е изписана на 11.05.23г. след проведени изследвания и процедури.

От показанията на свидетеля К. Ф. се установи, че след връщането й у дома, тъй като живеела сама, се наложило да бъде обгрижвана чичо си и съпругата му в продължение на 2-3 месеца. Не можела да спи, 3 посетила психиатър, който й предписал „Ксанакс“, не била спокойна, имала болки в стомаха, изпитва страх да се вози в кола, не може да се движи бързо и да се обръща наляво-надясно поради болките, които изпитва.

Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне размера на застрахователните обезщетения, като отчете икономическата конюнктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди норми на КЗ и Наредби за задължителното застраховане. Съгласно чл.492 КЗ тези лимити след 2018г. за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане са 10 420 000лв за всяко събитие. Тези лимити обаче, според изричната практика на ВКС, следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий при определяне на размера на застрахователното обезщетение – реш.23/25.03.14г. по т.д. № 1154/13г., второ т.о.; реш.157/28.11.14г. по т.д. № 3040/13г. – второ т.о.

По отношение на икономическата конюнктура в страната съдът съобразява размерът на МРЗ за 2023 г. от 780лв, както и официалните данни на НСИ за инфлационни процеси и индекса на потребителските цени за 2023г. Следва да бъде отбелязано обаче, че инфлационните процеси в страната не са критерий за определяне размера на застрахователното обезщетение, а само косвена индиция за икономическите условия на живот към релевантния в случая момент 2023г., тъй като обезщетението се определя към момента на извършване на деликта, а не за периода от ПТП до постановяване на решението по прекия иск срещу застрахователя.

Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 15 000лв е адекватно и съобразено както с реално претърпените болки и страдания, така и с практиката на касационната инстанция в тази насока, поради което, предявената искова претенция следва да бъде уважена до този размер, ведно със законната лихва за забава от сезиране на застрахователя до окончателното изплащане на задължението.

В този смисъл всички доводи във въззивната жалба за неоснователно завишен размер на определеното застрахователно обезщетение се явяват неоснователни.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се присъждат направените от нея разноски в размер на 1 260лв адв.хонорар.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 120/21.12.2023 г. на Търговищкия

4 окръжен съд, постановено по търг. дело № 65/2023 г. в обжалваната му част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА

ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, с адрес гр. София , *** да заплати на С. А. М. с ЕГН ********** от с.Могилец, *** сумата от 1 260лв – разноски за водене на делото във въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5