Решение № 7294 от 22.11.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 22.11.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 2911 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.В.Г. срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връЗ.а с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 25.11.2016 г. около

10,20 ч. на път ІІІ-307, км 3+700, община Луковит правоспособният водач Т.Д.П. в нарушение правилата за движение по пътищата е управлявала л.а.м. „БМВ 730Д“ с рег. № *********, в следствие на което е реализирала ПТП с насрещно движещия се л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № *******, управляван от правоспособния водач М.Х.Р. и по непредпазливост причинил смъртта на същия, явяващ се отглеждащ и изпълняващ фактически родителски права относно ищцата с начало тригодишна възраст до дата на виновно причинената му смърт. Твърди се, че по случая е образувано ДП № 287/2016 г. по описа на РУ на МВР Луковит.

Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22116000141252 от 30.12.2015 г., валидна от 23.01.2016 г. до 22.01.2017 г. Поддържа се, че ищцата търпи неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на М.Р., с който била изградила дълбока и силна емоционална връЗ.а с начало тригодишна възраст на ищцата, в качеството му на отглеждащ, любящ и всеотдаен фактически родител.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на М.Х.Р., вследствие на ПТП, настъпило на 25.11.2016 г. на път ІІІ-307, км 3+700, община Луковит, виновно причинено от водача на л.а.м.

„БМВ 730Д“ с рег. № *********, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № 22116000141252 от 30.12.2015 г., валидна от 23.01.2016 г. до 22.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-25.11.2016 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Й. надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.

На първо място твърди недопустимост на иска, поради неизпълнение на задължението на увреденото лице по реда на чл.498, ал.1 от КЗ от 2016 г. Това възражение е неоснователно. Съобразно §22 от ПЗР на КЗ, в сила от

01.01.2016 г., за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай-договорът е сключен на 30.12.2015 г., се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Ответникът не твърди страните да са уговорили нещо друго, следователно приложимия закон е част четвърта от КЗ /отм./.

По същество оспорва иска. Потвърждава валидността на застраховката по полица №

22116000141252 за л.а.м. „БМВ 730Д“ с рег. № ********* към датата на ПТП.

Оспорва по основание предявения иск. Оспорва твърденията в исковата молба за механизма на настъпване на ПТП. Оспорва изцяло твърденията за близост между починалия Р. и ищцата. Въвежда възражение за съпричиняване от страна на починалото лице, посредством собствените му действия в качеството му на водач и участник в движението и принос към леталния изход, поради пътуване без поставен предпазен колан. Оспорва твърдението, че е настъпил спонтанен аборт при ищцата като следствие на състоянието, в което е изпаднала след като узнава за смъртта на Р..

Оспорва иска по размер като завишен. Оспорва претенцията за лихви.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата депозира допълнителна искова молба. Поддържа всички доказателствени искания с иЗ.лючение на това за допускане на СМЕ. Оспорва всички възражения на ответника В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът депозира допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа всичките си искания, включително и искането за СМЕ с оглед установяване възражението за съпричиняване.

В съдебно заседание ищцата поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Претендира разноски по списък.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е прието за безспорно, че смъртта на М.Х.Р. е в пряка-причинна връЗ.а от ПТП, настъпило на 25.11.2016 г., както и че по отношение на л.а.м. „БМВ 730Д“ с рег. № *********, при ответното дружество, е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № 22116000141252 от 30.12.2015 г., валидна от 23.01.2016 г. до 22.01.2017 г.

Спорът между страните е налице ли е принос от страна на починалия Р., както и предвид липсата на биологична връзка между ищца и починалия, последният явява ли се отглеждащ и изпълняващ фактически родителски права относно ищцата с начало тригодишна възраст, изградена ли е между тях трайна емоционална връзка.

Във връзка със спорните факти по делото са изслушани и приети заключенията на единична и тройна САТЕ.

От заключениетот на единичната

САТЕ се установява, че на 25.11.2016 г. лек автомобил «Ауди» с рег. № ОВ 9054 ВН се движил по път ІІІ-307, км 3+700 в посока гр.Луковит. В противоположна посока към с.Тодоричене се движил лек автомобил „БМВ 730Д“ с рег. № *********. Когато двата автомобила са се намирали на разстояние най-малко един от друг на около 42,47 м, челната лява част на автомобил Ауди 80 е навлезнала в насрещната пътна лента. Движейки се един срещу друг, двата автомобила достигнали мястото на сблъсъка, получил се челен кос удар, при който страничната лява част от купето на автомобил Ауди се е намирала в лентата за движение на лек автомобил БМВ. Установява се, че мястото на удара е около средата на асфалтовото покритие, върху разделителната линия преобладаващо върху лентата за движение на лек автомобил БМВ. Двата автомобила, съобразно състоянието на пътното платно са се движили в опасна близост до разделителната линия в условията на завой-за БМВ десен, за Ауди-ляв.

Установява се, че и за двамата водачи ударът е бил непредотвратим посредством аварийно спиране. Той би бил предотвратим, ако и двамата водачи са се движили по принадлежащата им лента, а не в опасно близост до разделителната линия.

Установява се, че процесният лек автомобил Ауди 80 е оборудван с триточкови инерционни колани на предните и задни ляво и дясно място. На задно дясно място коланът е триточков.

Във връзка с оспорването на това заключение от ответника, съдът е допуснал изслушването на тройна САТЕ, която потвърждава извода на единичната експертиза, че мястото на удара по широчина е около средна разделителна линия, както и извода относно непредотвратимостта на удара и за двамата водачи.

От приетата по делото СМЕ се установява, че по-вероятно е пострадалият да е бил без правилно поставен предпазен колан, но с оглед механизма на получаване на травмите, няма практическо значение дали пострадалият водач е бил или не с правилно поставен предпазен колан по време на ПТП.

Пред настоящата И.танция са разпитани свидетелите М.Г.П.-съпруг на ищцата и Т.Н.П..

Свидетелят П.установява, че в деня на произшествието отишли заедно със съпругата си на мястото и когато ищцата видяла, че М. е загинал изпаднала в шок. Свидетелят установява, че ищцата много страда за баща си, плаче, тежко й е, липсва й. В тази катастрофа пострадали и майка на ищцата и племенничката й. Свидетелят установява още, че ищцата е родена в Луковит и е живяла в с. Добревци, като е била на 2,5 години, когато са се събрали майка й и М.. М. е отгледал Д.. М. има от друг брак пет други деца, а майката на ищцата-три, а съвместно имат още две деца. Й.и М. 30 години са заедно, но нямат брак. Ищцата е живяла заедно с М. и се разбирали. След като се ищцата се омъжила, М. гледал децата, защото свидетелят и жена му Д. работели в чужбина. В момента на произшествието ищцата била бременна около втория месец и когато видяла на място загиналите М., майка и племенничката й-на сестра й дъщеря, много плакала, изпаднала в шок, наложило се да й плискат вода на лицето. На другия ден ищцата направила аборт. Ищцата обичала М., защото той й помагал много. Тя възприемала М. като баща, защото той за всичко тичал, а не майка й. Има моменти, в които ищцата като се сети за баща си и за загиналите роднини, изпада в паника и ходят в болницата в „Бърза помощ“, заради кръвното й, защото й пада.

Разпитана свидетелката Т.Н.П. установява, че познава ищцата от двегодишна възраст, тъй като нейното семейство живеело в дома на свидетелката, отглеждали животни и помагали на родителите й. М.Р. е втория съпруг на майката на ищцата, който е отгледал Д.. Всъщност той я е отгледал от 2-годишна възраст и до смъртта му и тази на майка й, те са били заедно, включително и в деня на катастрофата. Ищцата се омъжила 15-16-годишна и оттгова живее в Луковит, но в Добревци идвали често, почти всяка седмица. Д. много тежко преживява загубата на родителите си. Свидетелката знае, че Д. има дете, преди което обаче била направила спонтанен аборт, след вестта за катастрофата.

Много й е тежко, много й е мъчно. Не може да възприеме, че нейните родители, които са я отгледали са загинали и тя е останала без тях. За ищцата М. е родител, защото той я е отгледал от 2-годишна възраст. Майка й и М. са били винаги неотлъчно заедно, заедно са я гледали, заедно са се грижили за нея до деня на катастрофата. Случилото се било голям ужас и трагедия, голям стрес, от който ищцата все още не може да излезе и не може да се възстанови.

Съдът кредитира показанията на двамата разпитани свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са, последователни и непротиворечиви.

По делото е прието заключение на комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, от което се установява, че във връзка с преживяното-смъртта на фактическия й баща, ищцата е развила остра стресова реакция с краткотрайно психогенно помрачение на съзнанието, преминала след това в протрахирана депресивна реакция, която продължава и до сега, но вече с по-леко изразена симптоматика-лек депресивен епизод, без соматични симптоми.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорноста на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.