Решение № 21 от 10.01.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Благоевград, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210102493 по описа за 2023 година Производството по настоящото гр.д.№2493/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба вх.

№23741/21.11.2023г. на С. Б. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес Бчрез адв.А. Д., срещу „А, със седалище и адрес на управление гр.С представлявано от изпълнителния директор Светослав Ю, с която е предявен иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №572011 от 06.06.2023г. поради противоречие със закона с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 във вр. с чл.146 от ЗЗП във вр. с чл.143, т.5 от ЗЗП във вр. с чл.68д от ЗЗП, съединен в условията на евентуалност с иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.4 от Приложение №1 от договора за кредит поради противоречие със закона /ЗПК/ и накърняване на добрите нрави с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.16 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 06.06.2023г. между ищцата С. Б. Р. /кредитополучател/ и „Ай /кредитодател/, е сключен Договор за потребителски кредит №572011, придружен от Приложение №1 към него - Погасителния план, Приложение №5 към Договора и Декларация по ЗМИП.

Сочи се, че съгласно чл.2.1. от Договора за потребителски кредит кредитодателят предоставя на кредитополучателя в пълен размер одобрената от Кредитодателя сума на кредит, която е определена по размер в Приложение №1 към договора, а именно – сумата от 2 500 лв. Съгласно чл.4 от Договора за потребителски кредит размерите на годишната фиксирА. лихва, както и на годишния процент на разходите /ГПР/ се определят не в самия договор, а в Приложение №1 към него - годишната лихва е в размер от 37.45 %, а ГПР - 49.00 %.

Сочи се, че в Приложение №5 е посочена и неустойка за предоставяне на обезпечение във вид на поне двама поръчители физически лица или банкова гаранция в срок до края на следващия ден след предаване/превеждане на сумата по кредита от кредитодателя на кредитополучателя, която се равнява съгласно чл.4 от Приложение №5 на „5.49 лв. средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% /един процент/ от главницата по кредита“. Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлиза на 4012.96 лв. за целия срок на договора за потребителски кредит, видно от погасителния план.

Твърди се, че от А.лиза на Договора за потребителски кредит, Приложения №1 и №5 към него, както и на погасителния план следвало, че ищцата следва да върне сумата от 7702.02 лв., която включва: 1) 2500.00 лв. - главница; 2) 1089.22 лв. - лихва; 3) 99.84 лв. - такса по Приложение №4 ; 4) 4012.96 лв. - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Срокът на кредита е 06.06.2025г., като размерът на всяка погасителна вноска е 320.92 лв., без последната, която е в размер от 320.86 лв.

В исковата молба се навежда, че нито в Погасителния план, нито в Договора за потребителски кредит, нито в Приложение №1 към него е посочено какво точно се включва в ГПР, като в ГПР не била включена и посочената неустойка за непредоставяне на обезпечение в посочения срок, вид и размер от кредитодателя.

Ищцата твърди, че до подаването на исковата молба е заплатила сума в размер от 1 283.68 лв. по процесния Договор за кредит, представляващи общо четири погасителни вноски.

От правна стрА. се твърди, че сключеният Договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

На първо място, се твърди, че неустойката за непредставяне на обезпечение имала характера на скрито възнаграждение за кредитодателя, което следвало да бъде включено в ГПР. Неправилно посоченият размер на ГПР обуславял нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ГПК и обуславял недействителност на целия договор. Сочи се, че в погасителния план към Договора за потребителски кредит е включена и Такса по Приложение №4, която също не била посочена като част от ГПР.

Според ищцата в процесния договор е нарушено изискването на закона относно правилното и пълно посочване на ГПР, като никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Невключването в ГПР на неустойката и таксата имало за цел заобикаляне изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.

На второ място, се сочи, че с клаузата, изискваща представяне на обезпечение, се поставяли твърде високи изисквания към физическите лица – поръчители, кредитополучателят на практика бил поставен в невъзможност да осигури подобно обезпечение. Неустоечната клауза била нищожна поради противоречие с добрите нрави и също така представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като била необосновано висока.

Посочването в Договора на ГПР, който не е реално прилаганият между страните, представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.

Сочи се, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал.1 от ЗЗП, подвеждаща потребителя относно спазването на забрА.та на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволяваща да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит №572011/16.06.2023г.

В условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване недействителността на клаузата на чл.4 от Приложение №5 към договор за потребителски кредит №572011/16.06.2023г., поради противоречие със закона и нарушаване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.4 във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД.

Сочи се, че изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция на цялата дължима сума по 1 договора - главница, лихви, неустойки и пр. /чл.1 от Приложение №5/, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят - еднодневен срок от сключването на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Навежда се, че изначалното предвиждане на неустойката при непредоставяне на обезпечение /гаранция/ да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не водило до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Твърди се, че клаузата за дължимостта й в чл.4 от Приложение №5 е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като излизала извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

На следващо място се твърди, че неустоечната клауза е недействителна на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.8, пар.1 от Директива 2008/48/ЕО във вр. с чл.16 от ЗПК.

В отговора на исковата молба ответното дружество „А оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорват се доводите на ищеца за недействителност на договора поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Твърди се, в договора за кредит размерът на лихвения процент по кредита е изрично и ясно посочен, както и размерът на ГПР, като същевременно тези размери били съобразени със законовите ограничения за този вид договори по чл.19 от ЗПК. Оспорва да е налице скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки и други. Ответникът счита, че единственият разход, който формира ГРП е възнаградителната лихва. Задължението за неустойка не било разход по кредита, който следвало да се сключва в ГПР, а по своята същност представлявал обезщетение за неизпълнение, поради което на основание чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК не се включвал в разходите по кредита. Сочи се, че клаузата за неустойка била индивидуално уговорена между страните.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД е подал насрещен иск срещу ищцата С. Б. Р., с която е предявен осъдителен иск по чл.240 във вр. с чл.79 от ЗЗД.

В насрещната искова молба ищецът „Ай Ти Еф Груп“ АД /ответник по първоначалния иск/ твърди, че на 06.06.2023г. между „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството на кредитодател, и С. Б. Р., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит №572011, като договарянето между страните е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ и правоотношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „А Твърди се, че съгласно сключения между страните Договор за потребителски кредит №572011, кредитополучателят е получил от ищеца паричен заем в размер на 2500 лв., като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски. Кредитополучателят се е съгласил да погаси кредита си с двадесет и четири 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от 06.06.2023г. до 06.06.2025г. и при условията, договорени между страните.

Сочи се, че в изпълнение на задължението по договора за кредит на дата 06.06.2023г. кредитодателят е превел сумата по кредита.

Твърди се, че кредитополучателят е направил следните плащания по кредита: На дата 07.07.2023г. е заплатена сума в размер на 321 лв.;

На дата 06.09.2023г. е заплатена сума в размер на 330 лв.; На дата 08.09.2023г. е заплатена сума в размер на 20 лв. или общо погасената сума по Договор за потребителски кредит №572011 е в размер на 671 лв., която е отнесена както следва: за погасяване на главница в размер на 303.90 лв.; възнаградителна лихва в размер на 367.10 лв. Сочи се, че от 07.09.2023г. до настоящия момент няма други заплатени суми от кредитополучателя по процесния договор, с което С. Б. Р. е в неизпълнение на задълженията си по вноски от 5-та до 8-ма, за които падежиралата главница се равнява на 334.85 лв. Дължимата и непогасена договорна лихва за периода от 07.12.2023г. до 07.02.2024г. е в размер на 190.55 лв.

Твърди се, че неизпълнението на задълженията на кредитополучателя представлява основание по чл.12, б.“а“ от ОУ за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем, като предсрочно изискуемата главница възлиза на сумата от 1861.25 лв.

Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: падежирала главница по кредита в размер на 334.85 лв., представляваща главница по вноски от 5та до 8ма; предсрочно изискуема главница по кредита – в размер на 1861.25 лв.; договорна лихва в размер на 190.55 лв. за периода от 07.12.2023г. до 07.02.2024г.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи главния иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, е отправено искане съдът да осъди ответника да заплати сумата от 1829 лв., представляваща чистата стойност на кредита, след приспадане на извършените погашения в размер на 671 лв.

В отговора на насрещния иск същият е оспорен като неоснователен.

Твърди се, че ищцата е заплатила по договора сума в размер на 1 283.68 лв., като поради нищожността на договора за кредит, на основание чл.23 от ЗПК не дължи договорна лихва, а искът за главница е основателен до размер от 1 216.32 лв.