Определение № 494 от 18.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 494 гр. Благоевград, 18.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500472 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение на В. Г. Т., ЕГН **********, като управител на „М. С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Р.“ №42, със съдебен адрес: гр.П., ул. “Б.“ №3, ет.1, ап.2, чрез адв.В. Н. В, против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК № 318 от 24.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 1226/2021 г. по описа на РС – гр. П..

Във възражението се посочва, че жалбоподателката, като управител на „М. С.“ ЕООД, е узнала за издадената заповед за изпълнение и образуваното изпълнително дело на 06.03.2021г. при предявяване на материалите по разследване, във връзка с образувано по инициатива на „К.“ ЕООД досъдебно производство № 244ЗМ-181/2022г. Посочва се, че жалбоподателката, в качеството си на управител на въпросното ЕООД, е лишена от възможността да оспори вземането с възражение по чл. 414 ГПК, тъй като заповедният съд неправилно и незаконосъобразно е приел при условията на чл. 50, ал.2 ГПК редовно връчване на заповедта на дружеството-длъжник. Твърди се, че дружеството не е напускало адреса си, счетоводната дейност на дружеството се е осъществявала на този адрес, като това е бил и адресът на кореспонденция, и към момента на адрес има служители на дружеството, които могат да приемат съобщения, книжа и документи, както и да откажат 1 да приемат такива. Навежда се, че в случая е налице хипотезата на чл. 50, ал.4 ГПК, чийто фактически състав не е изпълнен. Посочва се, че длъжностното лице не е търсило друго лице, освен главният счетоводител, находящо се на адреса на дружеството. Твърди се, че дори и да се приеме, че главният счетоводител като лице от администрацията е отказало да получи съобщенията, това не е отразено в съобщението конкретно, а в съобщението било посочено само, че на адреса няма кой да приеме съобщението без конкретизация на лице. Навежда се още, че не е проведена процедурата по чл.

47 ГПК, като на адреса не е било залепено уведомление. В тази връзка се оспорва, като невярно удостоверяването на връчителя в разписката, съгласно което при посещението на адреса било установено, че няма офис и служители, на които да бъде връчено съобщението, като се твърди, че това удостоверяване не отговаря на действителността. Жалбоподателката счита, че в случая връчителят е следвало да посети адреса най-малко три пъти по различно време в период от около месец и ако в резултат адресат не е намерен или не се намери служител/представител, който да приеме книжата, това обстоятелство следвало да бъде отразено в разписката към съобщението – удостоверение, което в случая липсва. С оглед гореизложеното се иска приемане на възражението, като основателно, спиране производството по изпълнение на издадената заповед по чл.410 ГПК и връщане на делото на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 ГПК.

Правят се доказателствени искания и се представят доказателства.

Постъпил е отговор на възражението от „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул. „М. Д.“ №2А, чрез адв.Ю. Г.. В отговора се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на възражението. Твърди се, че не е спазен едномесечният срок за подаване на възражението по чл. 423 ГПК, поради което възражението следва да се остави без разглеждане, като недопустимо. Посочва се, че в случая не е следвало да бъде изпълнен фактическият състав на чл. 50, ал.4 ГПК. Излагат се съображения, че правилно съдът е приел, че в случая намира приложение фикцията, установена от нормата на чл.50, ал.2 ГПК, а именно правилно е прието, че дружеството е напуснало адреса на регистрацията му в ТР и не е вписало в ТР новия си адрес. Твърди се, че след като на регистрирания адрес няма табела с обозначенията на търговеца, липсват данни за действащ офис и не може да се открие представител на търговеца, то в този случай се прилага 2 фикцията на чл. 50, ал.2 ГПК за връчване на съобщения с оглед обезпечаване движението на производството, тъй като задължението за вписване на адрес в ТР е свързано и с възможността за контакти с търговеца, в т.ч. и за връчване на книжа. В заключение се моли съдът да остави без разглеждане подаденото възражение, като недопустимо, респ. да отхвърли възражението, като неоснователно и недоказано.

След като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Заповедното производство по ч.гр.д.№ 1226/2021г. по описа на РС-П. е било образувано въз основа на заявление на „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.“М. Д.“ №2А, чрез адв.Ю. Г., против „М. С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Р.“ №42.

Районният съд е уважил заявлението изцяло и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №318 от 24.08.2021г. по ч.гр.д.№1226/2021г. по описа на РС-П., с която е разпоредил длъжникът „М.

С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Р.“ №42, да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.“М. Д.“ №2А, следните суми: сумата от 1530, 60 лв. – главница, представляваща неплатена цена по договор за доставка на стоки (плодови коктейли), за която е била издадена фактура №1000005729 от 19.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.08.2021г. до изплащане на вземането; 148, 75 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 19.08.2020г. до 03.08.2021г.; 30, 61 лв., представляваща заплатена държавна такса и 337, 14 лв. адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е изпратена до длъжника „М. С.“ ЕООД на адрес: гр.П., ул.“Р.“ №42. От приложеното на л.13 от заповедното производство върнато в цялост съобщение се установява, че посоченият адрес на длъжника е посетен от длъжностното лице по връчването на 05.09.2021г. В съобщението е отразено, че по сведение на С. Р. – счетоводител на този адрес, „М. С.“ ЕООД не се обслужва от 2020г. на този адрес.

3

Посочено е още, че на адреса няма офис, нито канцелария на горепосоченото дружество, също така няма никакви обозначителни рекламни табели на същото. Отбелязано е, че на адреса няма кой да приеме съобщението.

Районният съд е приел, че заповедта за изпълнение следва да се счита връчена съгласно чл.50, ал.2 ГПК и впоследствие е издал изпълнителен лист.

Окръжният съд намира, че длъжникът е основал възражението си на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК - а именно, че е бил лишен от възможността да оспори вземането, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Възражението е процесуално допустимо, но неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.1 ГПК, мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а според ал. 2, ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

От служебно извършена справка в Търговския регистър е видно, че от учредяването на дружеството до момента, единственият вписан адрес на дружеството-длъжник е: гр.П., ул. „Р.“ № 42. От удостовереното в разписката за връчено съобщение се установява, че длъжностното лице по призоваването е посетило вписания в Търговския регистър адрес на длъжника, но не е открило представител на търговеца или индикации, че същият се помещава там, т.е. не са открити офис или канцелария на дружеството или някакви обозначителни табели на същото, както и представител на дружеството.

Описаното води до заключение, че не е било нужно да се залепя уведомление на адреса, защото залепването на уведомление, по правилото на чл. 50, ал. 4 ГПК, се прилага в случаите, в които на адреса има офис на призовавания търговец, но връчителят няма достъп до него или не може да намери лице, което да поеме задължението да предаде съдебните книжа на адресата. В конкретния случай е установено, че молителят няма офис на регистрирания в ТР адрес на седалище и управление, нито подобно нещо е доказано по делото.

Тъй като длъжникът по заповедта не е ангажирал доказателства, оборващи доказателствената сила на удостоверените от длъжностното лице по призоваването факти, същите се ползват с материалната доказателствена сила на официален документ. Ето защо в случая приложение намира разпоредбата 4 на чл.50, ал.2 ГПК, съгласно която ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Съответно се явяват напълно неприложими сочените разпоредби на чл. 50, ал. 4 и съответно на чл. 47, ал. 1 от ГПК, тъй като длъжникът изобщо не се е намирал на официално посочения адрес на управление в ТР - видно от безспорната липса на обозначение за поддържането на канцелария. Предвид което и законовата фикция по чл. 50, ал. 2 от ГПК за редовно връчване на книжата е приложена напълно обосновано, законосъобразно и правилно от РС- П..

По изложените основания съдът намира, че възражението не следва да бъде прието. БОС приема, при описаната фактическа обстановка, че заповедният съд е приложил разпоредбите на ГПК относно връчване на съобщения правилно и законосъобразно. Въпреки оплакванията на длъжника, че не е уведомен надлежно, законът постановява той да се счита за известен за постановения срещу него акт, като понесе санкцията на чл. 50, ал. 2 ГПК за липсата на вписване на действителния адрес на своето седалище и управление в Търговския регистър.

В тази връзка следва да се отбележи, че не е необходимо събиране на поисканите от молителя доказателства (ПДИ и съобщение за връчване), както и представените писмени доказателства (постановление за привличане на обвиняем), тъй като тези обстоятелства не са относими към редовността на връчването, за която от значение в случая е единствено липсата на канцелария/офис на дружеството на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на управление.

С оглед така формирания извод за липсата на предпоставките на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК за приемане на възражението, искането е неоснователно.

Разноски в полза на въззиваемата страна не следва да се присъдят, доколкото доказателства за сторени такива, не са представени, а липсва и искане за присъждането на такива.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение на В. Г. Т., ЕГН **********, като управител 5 на „М. С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.

“Р.“ №42, със съдебен адрес: гр. П., ул. “Б.“ № 3, ет. 1, ап.2, чрез адв.В. Н. В, против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК № 318 от 24.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 1226/2021 г. по описа на РС – гр. П..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6