Споразумение № 9 от 27.02.2025, Окръжен съд - Ямбол

ПРОТОКОЛ

№9 гр. Ямбол, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Съдебни

Галина Ж. Канева заседатели: Тодорка П. Муцова при участието на секретаря И.ка П. Златева и прокурора Е. Зл. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Пепа Ил. Чиликова Наказателно дело от общ характер № 20252300200037 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура- Ямбол се явява прокурорът Г..

Подсъдимата Г. Х. Г. редовно призована явява се лично.

Явява се адв. В. Н. от АК-Ямбол, назначен за служебен защитник на подсъдимата Г. в хода на ДП.

Пострадалата Д. П. В. и М. П. Д., дъщери на пострадалото лице и негови законни наследнички, редовно и своевременно призовани не се явяват.

За тях се явява редовно упълномощения им повереник адв. И. Л. от АКЯмбол.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Г-жо Председател, моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото в днешното съдебно заседание, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

Снема самоличността на подсъдимата, както следва:

Г. Х. Г. - родена на ***** г. в гр. Ямбол, живуща в гр. Ямбол, българка, български гражданин, неомъжена, на работа в ********, неосъждана, неграмотна, ЕГН **********.

Подс. Г. Х. Г.: Получила съм препис от обвинителния акт и от разпореждането на съда преди повече от 7 дни.

Съдът докладва постъпилите по делото след разпореждането аз насрочване на настоящото разпоредително заседание както следва:

Граждански иск от Д. П. В. като дъщеря и законен наследник на пострадалото лице П.Д.Д. срещу подсъдимата за сумата от 7200 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди резултат от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането ***** г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същата молба на основание чл. 84 и следващите от НПК се иска конституиране на лицето като граждански ищец, а на основание чл. 76 и сл. от НПК се прави искане за конституиране в качеството на частен обвинител в наказателния процес.

Д. П. В. се представяла в разпоредителното заседание от адв. И. Л. от АК-Ямол , редовно упълномощен повереник.

Адв. Л.: Поддържам изцяло искането за допускане разглеждането на гражданския иск и искането за конституиране в качеството на частен обвинител и граждански ищец.

Прокурорът: Вярно е, че в практиката съществуват две становища.

Едното е, че за да се конституира граждански ищец и частен обвинител е необходимо да са налице съставомерни вреди, а не такова на просто извършване. Другото становище е, че ако са причинени вреди в резултат на деликта, а не само на съставомерно престъпление, то е допустимо да бъде предявен граждански иск и конституиране на частен обвинител.

2

Моето становище, което аз застъпвам е, че в случая за това престъпление граждански иск в наказателния процес е недопустим като обезщетение може да бъде искано и търсено в гражданско-правен ред.

Респективно това важи и за конституирането като частен обвинител, поради което считам, че не следва да допускате гражданския иск в настоящия наказателен процес.

Адв. Н.: Присъединявам се изцяло към становището на прокурора.

Считам, че гражданският иск следва да се отхвърли и да не се недопусне за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство и това би ни дало възможност да приключим днес делото, тъй като сме договорили споразумение с представителя на ОП-Ямбол.

Адв. Л.: С оглед пълноправното осъществяване на правото на защита на гражданските ищци, считам, че с факта на деянието са налице две материално правни отношения - едното е наказателно-правно, а другото гражданско-правно - нанесени от деликта. С оглед възстановяване на вредите от деянието считам, че следва да се разгледа в настоящото производство и въпроса за настъпилите вредни последици. Като в допълнение, чл. 381, ал. 3 от НПК говори за нанесени имуществени вреди, които следва да бъдат възстановени при сключване на споразумението. Считам, че такива са налице и моля съдът да вземе становище по повдигнатия въпрос.

Съдът се оттегли на съвещание с оглед искането за конституиране на пострадалите като граждански ищци и частни обвинители и по предявения граждански иск, намира следното:

Константна практика на ВКС и на инстанционните съдилища във връзка с допускането и разглеждането на граждански иск в наказателния процес във връзка с престъпленията с правна квалификация по чл. 249, ал. 1 от НК не е налична. Както правилно посочи в изявлението си представителя на ЯОП, както в теорията, така и в практиката са налице две становища, а именно когато няма съставомерни вреди , а такива в престъплението по чл. 249, ал. 1 не са налице, дали е допустимо приемането на граждански иск и допускането 3 му за разглеждане в наказателния процес. Едното становище на правната доктрина и на практиката е, че е недопустимо категорично, тъй като това е престъпление срещу паричната и кредитна система където няма възведени съставомерни имуществени вреди. Другото становище е, че всеки казус следва да бъде разглеждан поотделно с оглед деликтната отговорност, която в оди след себе си присъждане неимуществени вреди. Предвид липсата на тълкувателно решение в тази връзка, което да задължава съдилищата да конституират или да не конституират граждански ищци в наказателното производство за престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК, то практиката на различните състави на ЯОС е по първото становище, а именно при липса на съставомерни вреди, пряка последица от престъплението да не се допускат за разглеждане граждански искове, тъй като същите са недопустими – касае се за престъпление на просто извършване.

В тази връзка в конкретиката на настоящия казус съдът намира искането на адв. Л., в качеството му на повереник и на процесуален представител на Д. П. В. за конститурането й като граждански ищец и частен обвинител за неоснователно, а предявения граждански иск от Д. В. срещу подсъдимата Г. Г. намира за недопустим.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Л., пълномощник на Д. П.

В. за конституиране на същата като граждански ищец в наказателния процес.

НЕ ДОПУСКА за съвместно разглеждане предявения от Д. П. В. срещу подсъдимата Г. Х. Г. граждански иск за имуществени вреди в размер на 7200 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от ***** г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за конституиране на двете пострадали лица - Д. П. В. и М. П. Д. като дъщери и законни наследнички на пострадалия П.Д.Д., в качеството им на частни обвинители в наказателния процес.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

4

На основание чл. 274 и чл. 275 от НПК, съдът разясни на страните правата им, по повод на което:

Прокурорът: Нямам искания, бележки, възражения. Не правя отвод на съдебния състав.

Адв. Н.: Нямам искания, бележки, възражения. Не правя отводи на съдебния състав, прокурора.

Съдът предоставя възможност на страните да изразят становище по въпросите по чл. 248, ал. 1, от 1 до т. 8 от НПК.

Прокурорът: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, делото е подсъдно на ЯОС с оглед изложените обстоятелства от фактическа страна и правната квалификация на деянието. Няма основания за спиране или прекратяване на производството. Не е допуснато нарушения на процесуалните правила, което да води до нарушаване правата на страните в хода на ДП. Със защитата е постигнато споразумение за решаване на наказателното производство по реда на чл. 381 от НПК, поради което ще Ви моля да насрочите заседание непосредствено след разпоредителното заседание за изслушване на постигнатото споразумение. Не са налице основанията по т. 5 на чл. 248, ал. 1 от НПК. Няма основания за вземане или промяна на взети мерки за процесуална принуда. Към момента нямам искания за събиране на доказателства. Моля да насрочите съдебно заседание непосредствено след разпоредителното заседание за представяне пред Вас на постигнатото споразумение.

Адв. Н.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели по въпросите на чл. 248 ал. 1 от НПК становището ни е следното: Делото е подсъдно на настоящия съд. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не сме констатирали нарушение на ДП ограничаващо правата на страните. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК. Ще Ви молим след приключване на разпоредителното заседание да ни дадете възможност да се разгледа споразумението, което сме постигнали. Не са налице основанията по т. 5 на чл.

248, ал. 1 от НПК. По делото до момента не са взети мерки за процесуална 5 принуда и считаме, че не са налице основания за вземане на такива. Нямаме искания за събиране на нови доказателства по делото.

Съдът се оттегля на тайно съвещание за осъждане на въпросите по чл.

248, ал. 1 от НПК и становищата на страните в процеса.

Съдът след тайно съвещание и като взе предвид становището на страните, като обсъди въпросите по чл. 248 от НПК намира следното:

Делото е местно и функционално подсъдно на Окръжен съд - Ямбол.

Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. В хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Служебната проверка на настоящия съдебен състав не констатира такива. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, за назначаването на защитник, такъв има вече назначен по делото, вещо лице, преводач или тълковник, както и за извършването на съдебни следствени действия по делегация.Спрямо подсъдимата в хода на ДП не е взета мярка за процесуална принуда и към настоящия момент не са налице основания за вземане на такива предвид доброто процесуално поведение на подсъдимата. Страните не направиха искания за събиране на доказателства. Налице са условия за разглеждане на делото по реда на диференцираните процедури, а именно по реда на Глава 29 от НПК предвид изявлението, както на представителя на ЯОП така и на служебно назначения защитник на подсъдимата за договорени параметри на споразумението.

Съдът намира, че с оглед вида на производството, делото следва да бъде насрочено незабавно за разглеждането му по реда на Глава 29 от НПК след приключване на разпоредителното заседание.

Водим от горното съдът