Решение № 647 от 30.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000501317 по описа за 2023 година ээ

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 265723/13.09.2021г. постановено по гр.д. № 2169/2016г. по описа СГС, ГО, 8 състав е отхвърлен предявения от В. Г. Д. - Г., М. Ф. И., Б. К. В. и П. К. К., /конституирани по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса М. Д. Г./ срещу П. Д. В. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.42 ал.2 ЗЗД - за прогласяване на относителна недействителност на сключения между М. Д. Г. и П. Д. В. договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.01.2004г., обективиран в нотариален акт № 3, том I, per. № 269, нот. дело № 3/2004 г. на нотариус М. К. - С. с район на действие при СРС и вписан с per. № *** в Нотариалната камара, поради липса на съгласие.

В срока по чл.258 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците.

Жалбоподателите-ищци В. Г. Д. - Г., М. Ф. И., Б. К. В. и П. К. К., /конституирани по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса М. Д. Г./ оспорват решението изцяло, като оспорват направения от първа инстанция извод, че не е доказано пълно и главно наличието на мнимо представителство при сключване на процесния договор, тъй като пълномощното не е подписано от продавача, в лицето на М. Г.. Посочват, че техният общ наследодател, в лицето на М. Г. е придобила по наследство след смъртта на баща си Д.

Г. Г., починал на 25.04.1982г. процесния недвижим имот: С н.а. № 3, том I. per. № 269, дело № 3/2004 г. на Нотариус М. К. - С., В. П. Т. представил се пред Нотариуса за пълномощник 1 на ищцата с нотариално заверено пълномощно per. № 2400/29.12.2003г. на Нотариус А. В.

Г., продал от името на М. Д. Г. на ответника същия недвижим имот. Въз основа на записаното в т.ІІІ от посочения по-горе договор за покупко- продажба, /за предаване на владението в срок до 02.02.2004г./ купувачът П. В. се е снабдил с изпълнителен лист и на 29.11.2004 г. съдия изпълнител го е въвел във владение на процесния имот. Изтъкват факта, че представеното пред нотариус М. К. - С. нотариално заверено пълномощно с per. № 2400/29.12.2003 г, на нотариус А. В. Г. е неистински документ, тъй като М. Д. Г. не е подписвала пълномощното и не е упълномощавала лицето В. П. Т. да продава собственият й апартамент. От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът за „упълномощител", условно обозначен с № 1 в пълномощно с нотариална заверка с per.№ 2400/29.12,2003г. НЕ Е ПОЛОЖЕН от М. Д. Г., а подписът за „упълномощител", условно обозначен с № 2 в същото пълномощно е положен от М. Д. Г..

СПЕ дава заключение и за това, че подписите за „декларатор” в декларация по чл. 25, ал. 7 ЗННД и декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК към нот. дело 03/2004 г. НЕ СА ПОЛОЖЕНИ от М. Д. Г..

Посочват, че мнимият пълномощник В. П. Т. е лице от криминалния контингент по линия на имотните измами, тъй като вече е осъждан за имотни измами и използване пред нотариус на неистински документи /включително и пълномощно/. Твърдят, че договорът от 28.01.2004г. е сключен от мним представител, поради което е в състояние на висяща недействителност по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД. Последната се е трансформирала в окончателна недействителност предвид отказа на мнимо представляваното лице - М. Д. Г. да я потвърди, обективиран с предявяването на иска по настоящото дело. Оспорват направеното от ответника с отговора на ИМ възражение за изтекла петгодишна придобивна давност, съгласно чл.79, ал.2 ЗС. От приложеното към ИМ писмо от Столична следствена служба до САС е видно, че П. Д. В. е въведен във владение на имота от съдебен изпълнител на 29.11.2004 г. Именно от тази дата е започнало упражняването на фактическа власт върху имота от негова страна. ИМ на М. Д. Г., с която същата е предявила срещу П. Д. В. искове с правно основание 42, ал. 2 ЗЗД и чл.108 ЗС, е депозирана на 30.09.2009г. Производствата по тези искове са висящи и към момента. Съгласно чл.115,6. „ж” ЗЗД давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането, а съгласно чл.116 б.„б” ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска. С оглед на това придобивна давност не тече при наличие на предявен петиторен иск за имота. Молят въззивният съд да постанови решение, с което да отмени изцяло решението като неправилно и вместо това да постанови друго, с което да уважи иска по чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.42 ал.2 ЗЗД. Претендират разноски.

След депозиране на жалбата /13.10.2021г./, както и след постановяване на обжалваното решение /13.09.2021г./, е починалата жалбоподателката В. Г. Д. - Г.

/10.01.2022г./, поради което и на осн.чл.227 ГПК на нейно място е конституирана дъщеря й З. Т. Д., ЕГН: **********.

Въззиваемата страна П. Д. В. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че в производството пред СГС видно от 2 подадената ИМ вх. № 51765/30.09.2009г. се оспорва договор за Покупко-продажба на ап.

№78, находящ се в ж.к. ***, обективиран в Н.а. № 3, том І per. № 269, дело № 3/2004г., на нотариус М. К. - С., вписана с № 425 в регистъра на Нотариалната камара, като в ПЕТИТУМА се иска прогласяване НИЩОЖНОСТТА на този договор. В подадената ИМ се твърди, че сделката е сключена без съгласието на ищцата М. Г., т.к. същата нито е давала съгласие за извършване на продажбата, нито е предоставяла пълномощия на лицето В. П. Т. за извършването й. Ищцата твърди, че нотариално завереното Пълномощно с рег.

№2400/29.12.2003г., заверено от нотариус А. Г., вписана с № *** в регистъра на НК, е неистински документ, но в ПЕТИТУМА на исковата молба липсва текст, свързан с оспорване на упълномощителната сделка като нищожна.

С Определение от 18.02.2019г. по чл.140 ГПК е съставен Проект за доклад, в който предявените претенции са квалифицирани като искове в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал.2, пред. второ от ЗЗД. В о.с.з. на 03.10.2019г. за първи път е направено искане от процесуалния представител на ищците за промяна на правната квалификация на иска в проекто- доклада от чл. 26. ал.2 ЗЗД на иск по чл. 42, ал.2 ЗЗД за обявяването за недействителен на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№3/2004г.. съгласно т.

2 от ТР № 5/12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС. След корекция на Доклада с Определение от 05Л2.2019г. и в протокола на о.с.з. от 05.12.2019г., съдът е приел, че е сезиран с искане по чл.42 ал.2 ЗЗД вр.чл.124 ал.1 ГПК, за обявяване на недействителност на сделката, обективирана в н.а. № 3 от 2004г., а не на упълномощителната сделка. Твърди, че към момента е процесуално недопустимо по реда на чл. 214 ГПК да се направи изменение на иска, като в първото о.с.з. пред СГС са можели да изменят основанието на своя иск, или без да изменят основанието, да изменят своето искане, във връзка с разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, което обаче ищците не сторили пред първа инстанция. В резултат на бездействието си те са пропуснали момента за промяна на иска, което няма как да бъде санирано пред въззивен съд. Намира, че искът е заведен след изтичането на повече от три години от срока, посочен в чл.32, ал.2 ЗЗД, а именно 30.09.2009г. С оглед на изложеното предявеният иск се явява погасен по давност. Посочва, че съгласно трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, сделка, сключена без представителна власт не е нищожна, а относително недействителна, поради което съдът се произнася първо по упълномощителната сделка, след което по иска за прогласяване недействителност на самата сделка, като правната квалификация на иска е по чл.42 ал.2. В нарушение на това изискване, съдът не е изложил каквито и да е мотиви по заявеното възражение, че ищецът не е предявил иск за прогласяване недействителност на упълномощителната сделка, а тригодишният давностен срок за предявяването му е изтекъл.

Порокът при учредяването на представителната власт не се пренася върху сделката, а рефлектира върху нея. Той трябва да бъде противопоставен на третото лице, което се е доверило на упълномощаването. Затова и закондателят е пояснил, че правото на унищожение възниква не от извършването на овластителната сделка, а от упражняването на порочно учредената представителна власт - от сключването на договора (чл.32 ал.2 изр. 2 ЗЗД). Правото на унищожение на овластителната сделка, няма смисъл да бъде упражнено, 3 освен заедно с иска за оспорване на сключения чрез пълномощника договор, за да бъде противопоставено унищожението на третото лице, което е договаряло с пълномощника.

Затова и висящата недействителност не може да се трансформира в нищожност, тъй като нищожността е изначална и на нея може да се позове всеки - както страните по сделката, така и трети лица. Що се отнася до приетата СПЕ посочва, че даденото заключение, извън предварително постановените задачи, не следва да бъде ценено от съда, като доказателство.

Именно затова в съдебното решение - съдът кредитира, заключението на вещото лице само в частта сочеща, че подписът на „упълномощител" под № 2 в Пълномощно № 2400/29.12.200Зг. принадлежи на ищцата М. Г.. Видно от представеното извлечение от общия архив на нотариус Г., от дата 29.12.2003г., в кантората й са заверени пълномощно и две декларации. За това в регистъра са въведени данните на М. Г. под съответните номера: под № 2400, с удостоверяване на подпис на пълномощното и кратко извлечение на съдържанието му, под № 2401 - удостоверяване на подпис в декларация по чл. 25, ал. 6 ЗННД и под № 2402 - удостоверяване на подпис в декларация по чл.226 ал.1 ДОПК.

Заверката на всички тези документи пред нотариус, недвусмислено сочи желанието на ищцата М. Г. за извършване на покупко-продажба на собствения й имот. В о.с.з. на 09.07.2020г., допуснатият до разпит свидетел - нотариус А. Г., потвърждава, че на 29.12.2003г. ищцата М. Д. Г. е посетила кантората й, където потвърдила волята си за упълномощаване на трето лице и за разпореждане със собствения й имот от нейно име. При посещението си ищцата действително е представила за заверка пълномощно и две декларации, които са били вече разписани, но нотариус Г. е накарала страната да положи пред нея втори подпис, защото производството е за полагане на подписи пред нотариус, а не за потвърждаване на такива, вече положени някъде другаде. Подготовката и заверката на представените документи недвусмислено сочи, че волята на страната е била да се осъществи продажбата на апартамент, находящ се в ж.к. ***. Нотариус Г. подробно разяснява, че ищцата е потвърдила пред нея подписа си, като е положила пред нея отново подпис /втори подпис/, за да може да бъде удостоверена действителната воля на страната за осъществяване на продажбата. Моли да не бъдат кредитирани показанията на свидетеля Д. Т., женен за внучката на ищцата В. Д., леля на починалата ищца - М. Г.. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С искова молба вх. № 51765/30.09.2009 г. на СРС, М. Д. Г. е предявила срещу П. Д. В. два иска - с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС. По ИМ първоночално е образувано гр.д.№ 45240/2009 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, по което е постановено решение на 12.11.2012г., с което исковете са уважени изцяло. Срещу решението на СРС, ГО, 50 състав е подадена въззивна жалба от П. Д. В. и е образувано гр. д.№ 15044/2013г., по описа на СГС, ГО, lV-д въззивен състав, по което с решение от 05.06.2015г., съдът е обезсилил решението на СРС, ГО, 50 състав в частта, в която е уважен иска по чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на процесния договор /поради неспазена родова подсъдност/ и е разделил двата 4 иска, като прекратил производството в тази част /л.99/. Със същото решение СГС е спрял производството по иска по чл.108 ЗС, до приключване на производството по иска по чл.26 ал. 2 ЗЗД с влязло в сила решение. След влизане в сила на решението по гр.д.№ 15044/2013г. по описа на СГС, ГО, IV-д състав, е образувано настоящето гр.д.№ 2169/2016 г. по описа на СГС, ГО, 8 състав, за разглеждане на иск по чл.26 ал.2 ЗЗД /преквалифициран на такъв по чл.42 ал.2 ЗЗД/.