Решение № 1247 от 22.11.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1247 гр. Перник, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20221720103815 по описа за 2022 година

Производството по делото e образувано по искова молба на М. П. С.а срещу Областна дирекция на МВР - Перник, с която иска осъждане на ответника да заплати сумата от 620,00 лева, представляващи дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 30.06.2019 г. до 30.06.2022 г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 21,00 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение, считано от датата, следваща изискуемостта на всяко вземане, следващ тримесечието, през който трудът е положен / 26-то число/ в периода от 30.06.2019 г. до датата на исковата молба, с начална дата 26.07.2019 г., ведно със законната лихва върху гланицата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С молба от 12.07.22 г. ищецът прави изменение на претенцията си за главница по реда на чл. 214, ал.1 ГПК като отправя искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца претендираната сума от 620, 00 лева, но за периода от 30.06.2019 г. до 10.07.2020 г.

С молба от 20.10.22 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК исковете са изменени, като размерът на иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд е намален от 620 лева до сумата от 342,00 лева, а размерът на иска за обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд е увеличен от 21,00 лева до сумата от 68,94 лева.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Областна дирекция на МВР-Перник е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. В писмения отговор ответникът не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил служител в ОД на МВР – Перник. Твърди, че липсва материално правна легитимация по отношение на ответника, тъй като правоотношението със служителите в ОД на МВР възниква и се прекратява с акт на министъра на вътрешните работи, а директорът на ОД на МВР може само да преназначава на длъжност. Сочи, че Директорът на ОД на МВР – Перник няма правомощия да разпределя бюджетни средства за заплащане на допълнителни възнаграждения. Намира, че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим в настоящия случай.

Твърди още, че на ищеца са били изплатени реално дължимите средства за положен извънреден труд. Моли да му бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

С доклада по делото е отделено като безспорно, а и от писмените доказателства (заповед № 189/02.04.2015 г. , акт за встъпване в длъжност и удостоверения) се установява, че ищецът за периода от 30.06.2019 г. до 10.07.2020 г. е бил мл. инспектор на длъжност – мл. автоконтрольор в група „ ОДПКПД“, сектор „ ПП“ на Отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Перник, като е полагал труд на 12 часови смени съгласно месечни графици за дежурство, при сумарно изчисляване на работното време.

По делото е изслушано и прието като неоспорено заключението на съдебноикономическато експертиза. От същото се установява, че ищецът е работил в ОДМВР - гр. Перник на часови работни смени, съгласно месечен график за дежурство.

Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период. Вещото лице пояснява, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждения за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. За положения труд от служители, работещи на смени, се изготвят протоколи.

Експертът дава информация, че за периода от 30.06.2019 г. до 10.07.202 0 г. ищецът е положил 528 часа нощен труд (между 22:00 ч. и 6:00ч.). В заключението на експертизата тези часове нощен труд са преизчислени чрез превръщането им в дневни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (коефициент 0,143), при което се получават 75 часа 2 дневен извънреден труд.

Според вещото лице стойността на положения извънреден труд за процесния период възлизал на 633,98 лева. Работодателят заплатил 342 лева- по 0.25 лева на час за положения нощен труд, при което не били платени 291,28 лева. От заключението на вещото лице се установява също така, че лихвата за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения нощен труд, дължима за периода от 26.07.2019 г. до 30.06.2022 г., е в размер на 68,94 лева.

Съдът кредира експертното заключение, тъй като е компетентно изготвено и обосновано. Същото не е оспорено и е дадено въз основа на документи, съставяни от представител на ответника, поради което съдът му дава вяра.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (редакция ДВ, бр. 81 от 2016 г.). В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в служебни отношения с ответната страна, наличието на правото да се преизчисляване на положения нощен труд, при което се получава извънреден труд за процесния период, както и да докаже размера на дължимото възнаграждение за положения извънреден труд.

Неоснователно е възражението за липса на пасивна процесуална легитимация на ответната страна. Съгласно разпоредбата на чл. 142 ЗМВР служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден със ЗДС и служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по КТ.

В процесния случай ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР - гр. Перник, тъй като същият е издал заповед и за назначаване на ищеца на горепосочената длъжност. Съдът намира, че ОДМВР - гр.

Перник е пасивно легитимиран да отговаря по процесния иск, доколкото същата дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за процесния период. В този смисъл е и Решение №99/03.07.2019 по дело №1 876/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза наличието на пасивна процесуална легитимация на ОДМВР се извличат и от Решение №311/08.01.2019г. по г.д.№1144/2018г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение на ищеца за положен извънреден труд.

Съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител в ОДМВР - гр. Перник. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения, е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

3

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.

178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл.

187, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период са действали следните три нормативни актове, издадени от министъра на МВР: Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отменена ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила 02.08.2016 г., при приемане на долупосочената трета наредба), Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.) и Наредба № 8121з776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г.) Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) предвижда, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.

Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Подобна регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсва в Наредба № 8121з4 592/25.05.2015 г. (отм. с решение на ВАС) и в момента действащата Наредба № 8121з776 от 29.07.2016г.

Важно е да се отбележи, че на 02.04.2015 г. ищецът е преназначен за държавен служител в МВР, което означава че към този момент е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и по-конкретно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от нея. Тази норма предвижда към общия брой отработени часове за отчетния период да се прибавят преизчислените часове нощен труд. Подобна регламентация дава възможност на работника да получи по-голям размер на трудово възнаграждение, тъй като се увеличават (чрез преизчисление на времето положен нощен труд) отработените часове през отчетния период. С други думи обсъжданата разпоредба има пряк ефект върху възнаграждението на служителя.

Съдът намира, че трудовото възнаграждението (месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения) е основен елемент на служебното правоотношение, тъй като е неразривно свързано с осъществяването на правото на труд. Важно е да се отбележи, че е незаконосъобразно извършването на едностранно изменение от работодателя на размера на получаваното трудово възнаграждение, за което липсва съгласието на служителя. Действително съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР работодателят има право да определя реда за отчитане на работното време, но това не може да се прилага по начин, водещ до намаляване възнаграждението за труд. В този смисъл съдът не споделя тезата, че липсата на разпоредба в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен (с коефициент 0,143), е израз на възложеното правомощие на министъра на вътрешните работи да определя реда и начина на изплащане на допълнителните възнаграждения. Това е така, тъй като по този начин ще се намали трудовото възнаграждение при положение, че е съществувала обсъжданата регламентация при възникване на служебното правоотношение. Това мотивира съда да приеме, че липсата на подобна разпоредба следва да се третира като пропуск (празнота) в правилата за преизчисляване на нощния труд в дневен, отнасяща се до съществуващите служебни правоотношения към момента на влизане в сила на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. За неуредените случаи следва да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи.