Акт от 22.06.2021, Окръжен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е

№86 гр.В.,

22.06.2021 година

В И

М Е Т О Н

А Н А Р О Д А

ВОС, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: А.П.

Членове : В.М.

Мл.

Съдия Д.В. при секретаря А.А., като разгледа докладваното от съдия

В.М. в. гр.дело №180 по описа за 2020 г. , и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивната жалбата на П.К.М. *** против Решение №585 от 30.11.2018г., постановено по гр.дело №791/2018г. по описа на ВРС.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението е неправилно, като необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Поддържа се, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като излязъл извън въведения от страните предмет на спора, приемайки, че недвижимия имот и движимите вещи, предмет на иска за делба, са придобити по време на фактическата раздяла между тях, започнала през 2006г. и продължила до прекратяване на брака. Поддържа се, че такива факти нито една от страните не е заявявала. В отговора на исковата молба, ответницата Й. не е поддържала такива обстоятелства, а е посочила, че покупката на недвижимия имот е реализирана изцяло с нейни средства – кредит, получен като земеделски производител.

Като друго нарушение на процесуалните правила в жалбата се сочи, че съдът е основал изводите си за фактическа раздяла на мотивите на брачното решение по гр.дело №1566/2016г. по описа на ВРС. Съдът е допуснал нарушение, тъй като мотивите на съдебно решение, нямат обвързваща сила за решаването на други спорове.

Посочва се, че съдът не е обсъдил всички доказателства, събрани по делото и всички обстоятелства, изложени от страните. По този начин е постановил необосновано решение, поради което е поискано обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови решение, с което се уважи иска за делба.

Ответницата по жалба Л.Д.Й. не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

С Решение

№ 585 от 30.11.2018 г. Районен съд-В. е отхвърлил исковете за делба на недвижимия имот и движимите вещи, както и разпределение на ползването при условията на чл.344, ал.2 от ГПК.

Мотивира отказът си да допусне делба с изводи за фактическа раздяла мужду страните, датираща от 2006 година, съгласно брачното решение, с регистриране на ответницата като земеделски производител и сключване на договор за кредит за финансиране на дейността й.

Решението е обжалвано пред въззивния съд /Окръжен съд-В./ като неправилно - поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

С Решение

№ 30 от 7.05.2019 г. по гр.д. № 73/2019 г. ВОС потвърждава първоинстанционното решение.

По касационна жалба против въззивното решение от П.К.М. С Решение № 48 от 19.06.2020 г. по гр.д. № 3081/2019 г. ВКС обезсилва решението на ОС – В. за движимите вещи без лекия автомобил и го отменя в останалата част, като връща делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд.В Решението си ВКС е приел, че „Делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция за отстраняване на допуснатите нарушения — оставяне на исковата молба без движение за уточняване регистрационните номера на вещите с регистрационен режим и уточняване на периода на владение за всяка от вещите, даване възможност на уточнение на отговора на ответницата в съответствие с уточненията, които ще направи ищеца, разпределение на доказателствената тежест съобразно твърденията на страните и събиране на доказателства за правнорелевантните факти. В частта за недвижимият имот, въззивната инстанция следва да разгледа спора, като съобрази твърденията на страните и доказателствата, събрани във връзка с тях съобразно доказателствената тежест, която ще укаже и конкретно дали ответницата е оборила презумпцията за съвместен принос.

В изпълнение на касационното решение Окръжен съд – В., е дал по новообразуваното в.гр.д.№ 180/2020 г. указания на ищеца да отстрани констатираните от ВКС нередовности и е дал на ответницата възможност да уточни отговора си в съответветствие с уточненията на ищеца.

В изпълнение на дадените указания с две отделни молби ищецът П.М. е уточнил: а/, регистрационните номера, съответно характерните белези на движимите вещи; б/. конкретния период на владение на всяка от движимите вещи; в/, качеството на лицето, което е придобило вещите, както и правното основание на придобиването.

Жалбоподателят е посочил следните уточнения

:

-

Трактор „Б.” и Ремарке *т. - придобити от двете страни по делото чрез неформален договор за покупко-продажба.

-

Автомобил „*” 1.9 D, с рег.№ *- придобит лично от П.К. чрез покупко-продажба и платен от него.

-

Фуражораздаващо ремарке марка „*” - 12, моно, рама №*,произведено през 1998 г. и доставено от Германия - придобито лично от П.К. от Германия чрез покупко-продажба и докарано от него в България.

-

Балирачка марка „*”, идентификатор №*, произведена през 1882 г. - придобита лично от П.К. чрез неформален договор за покупко- продажба.

-

Фуражомелки - 3 бр. - придобити от двете страни по делото чрез неформален договор за покупко-продажба.

-

Електропастир със соларен панел - придобит лично от П.К. чрез договор за покупко-продажба и платен от него.

При новото разглеждане на делото ищецът е оттеглил иска за делба по отношение на следните движими вещи поради ниската им актуална стойност, като с определение то 01.12.2020 производството по делото е прекратено за следните движими вещи :

-

Товарен автомобил „*” - бордови самосвал с английски номера, двигател 2.5 литра, дизел.

-

Хладилна вана с вместимост 750 литра, произведена в Силистра.

-

Окопен култиватор - 7 редов, руско производство.

В отменителното решение ВКС е поддържал, че

„процесиите вещи с изключение на лекия автомобил са такива за упражняване на професия - земеделски производител /стопанин/.” и в тази връзка е посочил, че съдът е длъжен да приложи за тях императивната разпоредба на чл. 22, ал. 2 от СК независимо от това дали има възражение и позоваване на този текст.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, събрани при повторното разглеждане на делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна по делото и в законоустановения срок.

По същество въззивната жалба е неоснователна.

В исковата молба с правно основание чл.34 от ЗС ищецът П.К.М. е поддържал, че с ответницата Л. Й. са съсобственици на недвижим имот, подробно описан в исковата молба, който са придобили по време на брака си в режим на СИО по договор за покупко-продажба, предмет на нот.акт №*, том *, рег. №*, н.дело № 64 /2009г. на нотариус Т.А. Поддържал е, че през време на брака си са придобили и движими вещи при СИО, които подробно са изброени в исковата молба и доуточнени с молба при повторното разглеждане на делото пред ВОС.

Заявява, че с решение по гр.дело

№1566/2016г. на ВРС, влязло в сила, е прекратен с развод бракът между страните, поради което СИО се е трансформирала в обикновена съсобственост с равни права по ½ идеална част за всяка от страните.

-

Поискал е да се допусне делбата на недвижимия имот и движимите вещи - Трактор „Б.” и Ремарке *т..

-

Автомобил „*” 1.9 D, с рег.№ *