Решение № 11698 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11698 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110131627 по описа за 2025 година

Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.

К. И. Д. e предявила срещу „България Еър“ АД иск за сумата 250 евро - обезщетение на основание чл. 7, пар.1, б. „а“, вр. чл. 6, б. “а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение с повече от 2 часа на полет FB973 от София до Варна на 27.12.2024 г., ведно със законна лихва от 03.02.2025 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6125/2025 г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищцата твърди, че сключила с ответника договор за въздушен превоз за редовен полет FB 973 по направление София - Варна, планиран за 27.12.2024г., час на излитане 20,30 ч. и час на кацане 21,20 ч. Ищцата се явила навреме на летище София за осъществяване на превоза по посочения полет. Полетът бил изпълнен с повече от 2 часа закъснение, като ищцата пристигнала на летище Варна на 28.12.2024г. в 03:00 ч. Съгласно чл.7, пар.1, б. “а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на ищцата се дължало обезщетение в размер на 250 евро.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Позовава се на обстоятелството, че елемент от фактическия състав на претендираното право на обезщетение съгласно Регламент (ЕО) 261/2024г. е явяването на пътника навреме за регистрация, което следвало да бъде поставено в доказателствена тежест на ищцовата стрА..

Явяването на пътника най – малко 45 минути преди обявения час на полета било задължение на пътника по договора за превоз и представлявало съдействие в полза на превозвача, без което последният не би могъл да изпълни задължението си по договора. Развити са съображения и относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

Сезираният съд е международно компетентен да се произнесе по настоящия спор съгласно чл. 4, пар. 1 от Регламент № 1215/2004 (местоживеене на ответника – „България Еър“ АД в Република България) и допълнително съгласно чл. 7, ал. 1, б.“б“ предвид решение на СЕС по дело C – 204/2008 (задължително за настоящия съд съгласно чл. 633 ГПК), 1 съгласно което компетентен е и съдът в държавата на излитане на самолета.

В тежест на ищцата е да докаже, че е сключила с ответника договор за въздушен превоз на пътник по направление София - Варна за 27.12.2024г. с планиран час на излитане 20,30ч. и планиран час на кацане 21,20ч., че полет FB 973 по направление София - Варна е бил изпълнен от ответника с повече от 2 часа закъснение, както и че ищцата се е явила на гишето за регистрация най – малко 45 минути преди обявения час на излитане.

Срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане ответникът е направил възражение за плащане на задължението, което възражение съдът е длъжен да вземе предвид в производство по чл. 422 ГПК – в този смисъл са задължителните разяс нения по т.11а от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При това в тежест на ответника е да докаже, че е платил процесното задължение.

По същество по делото няма спор, че между страните е сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът „България Еър“ ЕАД в качеството си на въздушен превозвач е поел задължението да превози ищцата К. И. Д. от летище София до летище Варна на 27.12.2024 г. с час на излитане 20:30 ч. и час на пристигане на 21,20 ч. и че полетът е с номер FB 973. Не се спори също така, че полетът е изпълнен с повече от 2 часа закъснение.

При процесното правоотношение приложение намира Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полет съгласно чл.3, пар.1, б.“а“ от Регламента. Предвидената в Регламента отговорност на въздушния превозвач урежда правото на парично обезщетение за претърпяна вреда от отмяна на полет, отказ от достъп до борда на самолета или голямо закъснение, която вреда се изразява в причиненото неудобство заради загуба на време поради неизпълнение на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание. Предвидените в регламента обезщетения са във фиксиран размер.

При закъснение на полет пътникът има право на обезщетение съгласно чл. 6, вр. чл. 7 от Регламент 261/2004 според разстоянието между точката на излитане и точката на кацане, измерено по метода на дъгата на големия кръг. В случая разстоянието по процесния полет е до 1500 км., за което не се спори, поради което предвиденото обезщетение е в размер на 250 евро – чл. 7, пар. 1, б. “а“.

Правото на обезщетение на пътника при закъснение на полет е предоставено от изискването пътникът да се представи пред гишето за регистрация не по – късно от 45 минути преди обявения час на излитане – чл. 3, пар. 2, б. “а“ от Регламента. За изпълнение на посоченото изискване по делото са събрани свидетелски показания чрез разпита на майката на ищцата – Б.А.. Свидетелката заявява, че заедно с ищцата (нейна дъщеря) са пътували от София до Варна с полет, който бил плануван на 27.12.2024 г. от 20:30 ч. В деня на полета свидетелката пристигнала с дъщеря си на летището около 18:00 ч., като при пътуването носели само ръчен багаж. Веднага след пристигането си на летището те се отправили на втория етаж на сградата на летището. Проверката за багаж не отнела много време.

Съдът държи сметка за възможната заинтересованост на свидетелката (арг. чл. 172 ГПК), като кредитира показанията й, защото същите са последователни и не се опровергават от остА.лите доказателства по делото. При това съдът приема, че ищцата е спазила предвиденото в Регламента изискване да се яви най -малко 45 минути при излитането на полета за регистрация на гишето.

Предвид горното съдът приема, че полза на ищцата спрямо ответника е възникнало вземане за обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. “а“ от Регламент № 261/2004 в размер на 250 евро.

2

В заповедното производство ответникът е подал възражение по чл. 414а ГПК с позоваване на извършено плащане след получаване на заповедта за изпълнение. Ответникът е представил банков документ за превод на сума в общ размер от 977,92 лева, чиято еврова равностойност е 500 евро, по банкова сметка на „Клеймхелп“ ООД с посочено основание „закъснял полет Б.А. К. Д.“. В предоставената възможност за становище на основание чл.

414а, ал. 4 ГПК заявителката (сега ищца) е подала молба от 29.04.2025 г. (л.19), с която оспорва погасителния ефект на плащането, като възразява, че сумата не е била преведена по банкова сметка, посочена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а по банкова сметка на трето лице, с което заявителката нямала никакви отношения и което лице не е упълномощавала да действа от нейно име, още по малко да получава от нейно име плащания.

Съдът приема, че по делото е недоказано (при тежест на ответника за това – арг. чл.

154, ал. 1 ГПК и предвид изричните указания към ответника с допълването на доклада по делото съгласно определение от 28.04.2026 г.), че ищцата е упълномощила „Клеймхелп“ ЕООД да я представлява пред ответния въздушен превозвач да получава плащане от нейно име. При това съдът приема, че не е налице надлежно изпълнение съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД и извършено от ответника плащане, за което са представени доказателства с възражението по чл. 414а, ал. 1 ГПК, не освобождава ответника от процесното задължение спрямо ищцата.

Предвид горното искът е основателен в предявения размер и следва да се уважи, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл. 422, ал. 1 ГПК), до окончателното плащане.

По разноските :

Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцата. На същата следва да се присъди държавна такса в размер на 15 лева за настоящото производство и 15 лева – за заповедното производство. Не подлежи на присъждане сумата от 25 лева за частна жалба, защото тези разноски са по повод въззивно обжалване, като поначало подлежат на присъждане пред въззивната инстанция, а отделно от това жалбата е оставена без уважение.

Адв. А. В. е предоставила безплатна правна помощ на ищцата, видно от инкорпорираното в пълномощното изявление на ищцата за предоставяне на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. В. се дължи адвокатско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 400 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Макар че предвидените по наредбата размери на адвокатското възнаграждение не обвързват настоящия съд съгласно решение на СЕС по дело C - 438/2022, то посочените в наредбата размери на адв. възнаграждение могат да служат като ориентир за съда при определяне на справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение. В случая правната и фактическа сложност на делото не е изключително ниска, поради което не може да се формира извод за това, че предвиденият по наредбата размер на адв. възнаграждение е прекомерен.

Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София, р -н „Слатина“, Аерогара София, дължи на К. И. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 99, 3 ет. 12, кантора 15 – адв. В., сумата 250 евро - обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“, вр. чл. 6, б. “а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение с повече от 2 часа на полет FB973 от София до Варна на 27.12.2024 г., ведно със законна лихва от 03.02.2025 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6125/2025 г. на СРС, 64 – ти състав.

ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление : гр. София, р -н „Слатина“, Аерогара София, да плати на К. И. Д., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 99, ет. 12, кантора 15 – адв. В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7,67 евро (след превалутиране на 15 лева) – разноски за заповедното производство и сумата от 7,67 евро (след превалутиране на 15 лева) – разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София, р -н „Слатина“, Аерогара София, да плати на адв. А. Д. В., вписА. в Софийска адвокатска колегия с личен адвокатски номер 1100263610, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 99, ет. 12, кантора 15, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 204,52 евро (след превалутиране на 400 лева) – адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4