Решение № 694 от 20.12.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. ***, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20224120100991 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.

Ищцата М. В. С. твърди, че на 11.01.2022 г. в гр.Велико Търново, на кръстовището на улиците *** и ***, лек автомобил „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег.№ *** не я пропуснал докато преминавала като пешеходец по пешеходна пътека тип „Зебра“, обозначена с пътна маркировка, и я блъснал. Твърди се, че в резултат от произшествието ищцата получила оток с ограничени и болезнени движения в лявата колянна става. Твърди се, че дългият и болезнен период на възстановяване включвал множество неудобства и неразположения в ежедневните дейности, а наред с физическите болки и страдания, инцидентът й причинил негативни психически изживявания, страх, стрес и психически дискомфорт. Твърди се, че към 11.01.2022 г. за причинени вреди от управлението на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег.№

*** бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Застрахователна компания Лев инс“ АД. Сочи се, че по претенции на ищцата ответникът образувал преписка по щета № 0000-1000-04-22-7146. Ответникът предложил сключване на извънсъдебно споразумение за сумата от 300 лв., но предложението било отказано от ищцата. Моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените от пътнотранспортното произшествие (по-долу ПТП) неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника, както и сторените в производството разноски.

1

Ответникът „Застрахователна компания Лев инс“ АД оспорва от произшествието ищцата да е получила травми, които налагат дълго и продължително лечение, както и да са й причинени негативни последици от емоционален или психологически порядък. Възразява, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен. Счита иска за неоснователен и моли за отхвърлянето му с присъждане на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар в случай, че надвишава минималния размер.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 17/11.01.2022 г. и заключението по приетата автотехническа експертиза, се установява, че на 11.01.2022 г. около 17,40 часа в гр.Велико Търново, при сухо време и на здрачаване, лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег.№ *** се движил по еднопосочната ул.*** в разрешената посока за движение от изток на запад, или към кръстовището с ул.***. Улицата била с широчина 11,6 м., с възходящ наклон на запад от 4 % и заустявала от източната страна на ул.*** под ъгъл около 90 %. На ул.***, източно и непосредствено преди кръстовището имало пешеходна пътека, обозначена с хоризонтална маркировка М 8.1. и пътен знак Д17 (пешеходна пътека). Преди кръстовището бил поставен и пътен знак Б1 (пропусни движещите се по път с предимство). Пътното платно в района на кръстовището откъм ул.*** представлявало прав пътен участък с видимост в посока на юг не по-малко от 70 м., а на север – не по-малко от 80 м. Ул.*** била с двупосочно движение, с широчина 11 м. и с низходящ надлъжен наклон в посока юг от 3,5 %.

Непосредствено след кръстовището и южно от него на ул.*** също имало пешеходна пътека, обозначена с хоризонтална маркировка М 8.1. и пътен знак Д17 (пешеходна пътека).

При достигане до кръстовището, лекият автомобил предприел маневра завиване наляво и се включил в движението по ул.*** в посока юг. При навлизане в кръстовището автомобилът се движил със скорост 3,47 m/s или 12,5 км/ч. В същото време ищцата преминавала пеша със скорост около 1,81 m/s или 6,5 км/ч по пешеходната пътека на ул.*** в посока от изток на запад, или от редакцията на вестник „Янтра днес“ към кино „Искра“. За около 2,74 секунди, тя изминала около 4,9-5 м. по пешеходната пътека, а автомобилът – 9,5 м. при радиус на завиване 12,2 м. На около 4,9-5 м. западно от източния край на пешеходната пътека и по средата на нейната широчина, настъпил удар, при който челната част на автомобила ударила ищцата от дясно и отзад в областта на коляното на десния крак, от което ищцата паднала наляво върху пътното платно.

Съгласно заключението по задачи, обозначени като 4.5, 4.6 и 4.7 от 2 заключението по автотехническата експертиза и ситуационната схема, когато ищцата стъпила на платното за движение и започнала пресичането, лекият автомобил се намирал на 9,5 м., при съобразяване на радиуса на завиване и на 7,6 м. по права линия. Със скоростта си на движение, водачът на лекия автомобил би могъл да преустанови движението си, изминавайки 5,04 м.

Водачът на лекия автомобил е могъл да възприеме визуално ищцата от достатъчно разстояние и да я пропусне преди да завие наляво или дори да задейства аварийно спирачната система, след началото на маневрата – до 4,46 м. преди мястото на удара, за да предотврати ПТП. От друга страна, при започване на пресичането ищцата е имала възможност да възприеме движението на автомобила със скорост, непредвещаваща спиране, и да предприеме действия за избягване на ПТП – да спре и да пропусне автомобила да премине.

Фактическите изводи относно времето, мястото и начина настъпването на ПТП, както и участвалия автомобил и пешеходката, поведението им преди и по време на произшествието, съдът основа на съвкупната преценка на писменото доказателство – констативен протокол за ПТП и заключението по експертизата. Протоколът за ПТП съставлява официален свидетелстващ документ и като такъв съгласно чл.179, ал.1 ГПК се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените в тях непосредствено възприети от длъжностните лица факти и извършените от и пред тях действия – в случая времето, мястото и участниците в ПТП и видимите наранявания на ищцата.

Протоколът не би могъл самостоятелно да установи механизма на настъпване на произшествието – пътната обстановка и действията на водачите на превозните средства, доколкото ПТП нито се е случило пред длъжностното лице, нито съдържа направено пред него изявление за неизгодни за някого от участниците факти (извънсъдебни признания). За установяване на спорния между страните механизъм на настъпване на ПТП протоколът може да установи само фиксираните в него последици от произшествието, въз основа на които при приложение на опитните и научните правила чрез заключението по експертизата, съдът изгради фактическите си изводи. Експертизата се кредитира изцяло от съда като пълна, ясна, обективна и съответна на останалия доказателствен материал и на правилата на формалната логика.

Пристигналият на мястото на произшествието служител на полицията възприел, че ищцата получила наранявания – натъртвания на долен ляв крайник и по тялото, които вписал в протокола за ПТП. Свидетелят А. – син на ищцата, посочва, че майка му му съобщила за случилото се непосредствено след произшествието, като му казала, че чака пристигане на линейка. Свидетелят видял ищцата за пръв път около 4 часа след произшествието в болницата. Те била със скъсана чанта и яке, треперела и изчаквала за рентген в полуседнало положение. Споделила, че я боли страната, на която е паднала – в ляво, основно таза и коляното. Рентгеново изследване установило, че няма счупвания, предписани били болкоуспокояващи медикаменти и мазила и ищцата била освободена за 3 домашно лечение.

Тъй като ищцата живеела сама в гр.***, свидетелят я прибрал в дома си в гр.Велико Търново и заедно с неговата съпруга започнали да полагат грижи за нея. През първите около 10 дни ищцата изпитвала силни болки при движение, стоене права или седнала, заради което била предимно в полулегнало положение. Ищцата имала подутини по тялото, основно в зоната на краката, които били третирани с предписаните мазила. След около 10-12 дни ищцата започнала да се движи и да върши неотложни задачи. Видно от болничен лист № Е20220132459/12.01.2022 г. поради контузията в областта на тазобедрената става ищцата била в отпуск поради временна неработоспособност за 14 дни – до 25.01.2022 г. Свидетелят установява, че след изтичане на този срок, тя започнала работа, но от вкъщи и именно поради това не е ползвала болничен за по-дълъг период. На 14.01.2022 г. бил извършен преглед, при който се установил оток с ограничени и болезнени движения в лява колянна става и болка в поясната област (съдебномедицинско удостоверение № Г-5/14.01.2022 г.). От амбулаторен лист № 000247/25.02.2022 г. се установява, че на посочената дата бил извършен преглед на ищцата, при който било констатирано, че лявата колянна става била умерено дифузно оточна с ограничени движения поради болки, с задебелена и болезнена капсула и данни за умерен по количество излив. При прегледа било установено, че невроваскуларния статус в периферията бил съхранен, а при проведена рентгенография – че липсват травматични костни промени в структурата на ставата. Било предписано лечение с нестероидни противовъзпалителни средства и ревулзивни средства.

Заключението по съдебно-медицинската експертиза установява, че в резултат от удар от лек автомобил и падане на тъпа твърда повърхност /асфалтова настилка/, ищцата получила контузия на левия крайник, включващ травма в областта на глутеуса и бедрото; оток, хематом и контузия на ляво коляно, придружено с хидропс /излив/ в ставата със силно ограничен обем на движение в колянна става и задебелена ставна капсула на лявото коляно.

Посочените травматични увреждания причинили затруднения в движението на ляв долен крайник, включващо тазобедрена и колянна става за срок между 30 и 45 дни, като през първите 10-15 дни ищцата е изпитвала болки с изключително висок интензитет, налагащи режим на легло и обслужване с помощно средство и чужда помощ, като в последствие болките намалели, но перистирал отока на колянната става, наложил покой и медикаментозно лечение. Около 35-45 ден след травмата била постигната резорбация на хидропса на колянната става и възстановяване на нейната функционалност в пълен обем, с което и завъшило възстановяването на ищцата. Заключението сочи, че претърпяната травма на колянната става може да предизвика в бъдеще болки и умерено изразен оток при физическо натоварване.

При изслушване на заключението вещото лице изяснява, че при прегледа за нуждите на експертизата на 21.11.2022 г. установил леко изразен оток на травмираното ляво коляно – разлика в двете колена при замерване 4 около 2 см. Към настоящия момент сочи, че няма функционални изменения или увреждания на ставата, но е следвало да се проведат по-подробни изследвания. Вещото лице счита, че хидропсът може да е причинен от увреждания на вътреставните структури, което би могло да се диагностицира с ядерено-магнитен резонанс, какъвто не е проведен. По тази причина не може да се даде категорично заключение дали има такова увреждане.

Свидетелят А. установява, че първите около 10 дни след инцидента ищцата била изключително стресирана – треперела, била изнервена, получавала панически атаки, заради което приемала успокоителни медикаменти. След произшествието ищцата станала по-уплашена и постресирана от преди, а като пътник в автомобил започнала да прави забележки на свидетеля да намали скоростта и че ще се ударят. След инцидента ищцата почти изцяло се преместила да живее в дома на семейството на сина си и много рядко оставала сама в своя дом.

Изложените до тук изводи за причинените на ищцата увреждания, лечението, възстановяването и състоянието му, съдът изгради въз основа на показанията на свидетеля, на писмените доказателства и заключението по съдебно-медицинската експертиза. В така очертаната доказателствена съвкупност липсват каквито и да е противоречия. Отношенията между ищцата и свидетеля създават вероятност за заинтересованост у свидетеля от изхода на делото в полза на ищцата. Това не може отнапред да изключи достоверността на показанията му, защото процесуалният закон нито забранява такива лица да бъдат разпитани като свидетели, нито съществува легална пречка въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Съгласно чл.172 ГПК в такава хипотеза съдът е задължен да прецени достоверността на показанията чрез цялостна съпоставка с всички останали доказателства по делото, при отчитане на възможната необективност на свидетелите. В случая свидетелят излага обстоятелства, които непосредствено е възприел във връзка с лечението и възстановителния период, включително видимите травми, и впечатления от поведението на ищцата. Този свидетел изрично заявява незнание на определени обстоятелства (напр. конкретните медикаменти, които са били приемани, констатациите на ортопеда, поведението на ищцата като пешеходка след инцидента) и че някои факти са негови предположения (че безспокойното тръскане на крака на ищцата е резултат от ПТП), което сочи на добросъвестно изпълнение на задължението за излагане на всичко, което свидетелят знае и за което има непосредствени възприятия. В показанията на свидетеля не са налице вътрешни противоречия, а описаната хронология на лечението и възстановителния процес е изцяло съответна на писмените доказателства, заключението по експертизата и изложеното от вещото лице за обичайното протичане на възстановяването при такива травми. Така след преценката по чл.172 ГПК, съдът не намира основание да заключи, че заинтересоваността на свидетеля не е повлияла на достоверността 5 на показанията му.